Крис­ти­ян:

   - И от глед­на точ­ка на сек­су­а­л­но­то, и от глед­на точ­ка на со­ци­а­л­но­то по­ве­де­ние не гле­дам на то­ва ка­то на из­бор, а ка­то на да­де­ност. Не съм си­гу­рен, че ако имах из­бор, бих пред­по­чел точ­но то­ва.

“Из­би­рай­ки се­бе си”, бр. 19/2000 на “Ли­те­ра­ту­рен вес­т­ник” 

Об­рат­ни­те. В кни­га­та “Ле­вит” на Све­то­то пи­са­ние се каз­ва, че мъ­же­лож­ци­те би­ли уби­ва­ни, обик­но­ве­но с ка­мъ­ни. Пак Вет­хи­ят за­вет сви­де­тел­с­т­ва за раз­в­рат­ни­те /об­рат­ни/ жи­те­ли на древ­ни­те гра­до­ве Со­дом и Го­мор, ко­и­то Гос­под за­ли­чил с не­бе­сен огън от ли­це­то на зе­мя­та. Въп­ре­ки сво­бод­ни­те нра­ви в Рим, древ­но­рим­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во заб­ра­ня­ва­ло хо­мо­сек­су­а­лиз­ма. А На­по­ле­о­но­ви­ят ко­декс е един от пър­ви­те, ко­и­то не прес­лед­ват об­рат­ни­те.

С на­шу­мя­ла­та “сек­су­а­л­на ре­во­лю­ция” на За­пад за­поч­ват и на­пъ­ни­те на хо­мо­сек­су­а­лис­ти­те и лес­бий­ки­те за сво­е­об­раз­но еман­ци­пи­ра­не. През 1969 го­ди­на из­бух­ва бун­тът на об­рат­ни­те кли­е­н­ти на ню­йор­к­с­кия бар “Сто­у­ну­ол”; по-къс­но хо­мо­сек­су­а­лист би­ва из­б­ран за гу­бер­на­тор на Сан Фран­цис­ко. В наши дни дори кметовете на Париж и Берлин са обратни, без да крият това.

У нас, за доб­ро или за ло­шо, нра­ви­те са про­вин­ци­а­л­ни и пат­ри­а­р­хал­ни. Ко­е­то ще ре­че, че в очи­те на об­щес­т­во­то е срам­но да си “ляв”. И еди­ни­ци са пер­со­ни­те ка­то ге­ро­ите на на­ше­то вре­ме - Ма­ри­ус Кур­кин­с­ки и Азис, ко­и­то пуб­лич­но за­я­вя­ват сво­я­та хо­мо­сек­су­а­л­ност. А Бойко Борисов би бил политически труп, ако обяви публично, че харесва мъже... Ина­че, ре­а­л­ност­та е та­ка­ва - мла­ди­те хо­мо­сек­су­а­лис­ти в про­вин­ци­я­та ста­ра­тел­но кри­ят сек­су­а­л­на­та си ори­е­н­та­ция, ка­то за­до­во­ля­ват ме­ра­ци­те си в Со­фия, из­пол­з­вай­ки ано­ним­ност­та на го­ле­мия град. То­зи те­хен срам е крас­но­ре­чив за съз­на­ни­е­то им, че вър­шат не­що не­ред­но.

В раз­го­во­ра “Из­би­рай­ки се­бе си” от кул­то­вия брой 19/2000 на “Ли­те­ра­ту­рен вес­т­ник” един мла­деж с хо­мо­сек­су­а­л­на ори­е­н­та­ция - Крис­ти­ян - каз­ва не­що осо­бе­но важ­но: “И от глед­на точ­ка на сек­су­а­л­но­то, и от глед­на точ­ка на со­ци­а­л­но­то по­ве­де­ние не гле­дам на то­ва ка­то на из­бор, а ка­то на да­де­ност. Не съм си­гу­рен, че ако имах из­бор, бих пред­по­чел точ­но то­ва.” Но да­ли на­и­с­ти­на сек­су­а­л­ност­та е въп­рос на да­де­ност или на ня­ка­къв из­бор?

От ме­ди­цин­с­ка глед­на точ­ка не­ща­та сто­ят та­ка. По­лът се де­тер­ми­ни­ра ге­не­тич­но. Но ос­вен по­ня­ти­е­то “ге­не­ти­чен пол” съ­щес­т­ву­ва и по­ня­ти­е­то “пси­хи­чен пол”; не­го­во­то фор­ми­ра­не ста­ва най-ве­че чрез ме­ха­низ­ма на впе­чат­ва­не­то. По­ня­ко­га е въз­мож­но тъй на­ре­че­но­то “пог­реш­но впе­чат­ва­не” и то­ва ста­ва най-ве­че в пу­бер­те­та, ко­га­то по­ло­во­то вле­че­ние е амор­ф­но, не­о­п­ре­де­ле­но. Лю­бо­пит­но е да­ли под­ле­жат на ня­как­ва те­ра­пия хо­мо­сек­су­а­л­ни­те нак­лон­нос­ти? Спо­ред ле­ка­ри­те, ако все още не е офор­мен ус­той­чив сте­ре­о­тип на сек­су­а­л­но по­ве­де­ние, то­га­ва е въз­мож­но ле­че­ние чрез пси­хо­те­ра­пия, чрез ус­лов­но-реф­лек­с­на те­ра­пия.

Но има и дру­га глед­на точ­ка. Аги­о­ло­ги­я­та /жи­ти­е­опи­са­ни­е­то на свет­ци­те/ сви­де­тел­с­т­ва, че в сво­я­та ези­чес­ка мла­дост св. Ав­гус­тин съ­що е имал връз­ки с мъ­же, но след ка­то при­ел хрис­ти­я­н­с­т­во­то, с це­на­та на го­ле­ми уси­лия под­виж­ни­кът се пре­бо­рил с то­зи по­рок. В днеш­но вре­ме, за да има ус­пех по­доб­на бор­ба /или пси­хо-те­ра­пия, ако по­ве­че ви ха­рес­ва/, по­лез­но е да се знае след­но­то. По вре­ме на зем­ния му жи­вот на все­ки чо­век се да­ва ан­гел-па­зи­тел /при тайн­с­т­во­то кръ­ще­ние/, кой­то го во­ди към доб­ро; но все­ки е съ­път­с­т­ван и от де­мон или де­мо­ни-из­ку­си­те­ли, ко­и­то вну­ша­ват гре­хов­ни мис­ли. Светите отци на Църквата отдавна са проучили „технологията”, чрез която падналите ангели изкушават човека, за да падне той в капана на греха. „Обсадителното оръдие, което дяволът използва, за да плени душата, са помислите и въображението. – предупреждават те. - Когато някакъв греховен помисъл се появи в ума ни, това се нарича прилог и това е първият стадий от развитието на изкушението. Прилогът не се смята за грях, защото е дело на дявола, а не на нашата воля.Следващият стадий е свързването. Греховният образ продължава да занимава ума и започва общуване с появилия се помисъл. Следва съгласието – приемането на помисъла от душата ни. Тук вече има грях. След това настъпва пленението, при което помисълът властва над ума и волята на човека. Най-накрая остава грехът да се извърши на дело, което ще стане при удобен случай. А когато извършването на греха се повтаря и стане постоянно, вече говорим за страст.”

Та­ка че, ако в гла­ва­та на из­ку­ша­ва­ния се вър­ти нат­рап­чи­ва­та ми­съл за хо­мо-ин­тим­нос­ти, то­ва не оз­на­ча­ва, че той е “об­ра­тен”, че е об­ре­чен да бъ­де об­ра­тен. То­ва прос­то не е не­го­ва ми­съл и из­ку­ша­ва­ни­ят тряб­ва ре­ши­тел­но да я от­х­вър­ли, а не да се съг­ла­ся­ва с нея...

Спо­ред хрис­ти­я­н­с­т­во­то, со­до­ми­я­та или мъ­же­лож­с­т­во­то е грях, дос­та­тъ­чен хо­мо-ин­ди­ви­дът да по­лу­чи пос­то­ян­но жи­тел­с­т­во в Ада. По­ка­за­те­лен е фак­тът, че при ня­кои ви­до­ве ма­гьос­ни­чес­т­ва “пос­ве­ща­ва­не­то” на уче­ни­ка от майс­то­ра ста­ва чрез хо­мо­сек­су­а­лен акт - ед­на ти­пич­но са­та­нин­с­ка об­ред­ност.

Ос­та­ва въп­ро­сът да­ли да­де­на лич­ност ще пос­тиг­не сво­я­та ду­шев­на псевдо-хар­мо­ния по ли­ни­я­та на по-мал­ко­то съп­ро­тив­ле­ние, при­е­май­ки ка­то не­о­т­ме­ни­ма да­де­ност сво­я­та хо­мо­сек­су­а­л­ност, или ще се опи­та да при­до­бие истински ду­хо­вен мир, пос­ти­гай­ки сво­я­та не­ре­а­ли­зи­ра­на нор­мал­ност с це­на­та на ду­шев­на бор­ба и пси­хо­те­ра­пия...