Мартин РАЛЧЕВСКИ

Оня ден една жена ми сподели нещо лично. С нейно съгласие, без да посочвам имена, сега ще го направя публично достояние с надежда да помогна и на други.
Тя е омъжена от много години. Имат големи деца. За съжаление обаче не се разбира с мъжа си. Всеки дърпата чергата към себе си, т.е. те са двама егоисти, които трудно се търпят, но поради някакви си там, на всички известни ни причини, живеят дълги години заедно.

И така. Тази жена ме пита какво да стори, за да се събуди от летаргията нейния мъж, защото е все намръщен, сърдит, студен и т.н.. Тя е вярваща, но вярата й е слаба. От страни изглеждаше, че положението е безнадеждно. 

Чудих се малко, но реших да я посъветвам да се помоли за него. 
''Ама аз се моля'' отговори ми.
''А не - не се съгласих – ще се молиш един цял ден за него''
''Цел ден?! – почуди се тя – Но това е много дълго, не знам какво да говоря в молитвата си цял ден''
''Ще се молиш така: Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай твоя раб (името) и стопли сърцето му'', казах.
И аз моя приятна изненада вижте какво се случило вечерта.
Тя се прибрала, а той от вратата я посрещнал с целувка и й казал, че я обича. Тя се стъписала и седнала на един стол да си събере мислите. Той седнал до нея. После часове наред си говорили, за живота, за миналото им, за големите им деца, за това, че винаги са се обичали, но просто са били напрегнати през последите години и т.н.
Жената беше учудена, благодарна и беше изпълнена с много положителни емоции. 
Накрая бих казал само:
Слава Тебе Христе, Боже наш, че заради една молитва, пък макар и по-дълга, събра тези две сърца отново.
Да помага Бог на всеки, които има волята и желанието да се помоли така за своя мъж, жена, брат, сестра, друг роднина или приятел. 
Милостта Божия е по-голяма всичко. 
От нас само се иска малко усилие и добро разположение.