Животът, Любовта и Смъртта в едно семейство с 11 деца

НАШИЯТ КРЪСТ

Владимир Василевич и Елена Иосифовна Зуеви живели скромно. И не това е забележителното. Единадесет дечица родила Елена, от тях – две двойки близнаци. И макар че едното бебе се родило мъртво, а три починали като малки, останалите 7 били достатъчно, за да свързва семейството двата края с много труд.

Затова пък в семейството на брата на Владимир – Василий Василевич – била друга картината.

При него и длъжността в колхоза била по-висока, и освен това имал само една дъщеря. Оттук и разликата – и домът им бил по-богат, и мебелировката по-съвременна, и храната по-вкусна и по-разнообразна. Разбира се – и животът на семейството бил по-спокоен и по-свободен.

Когато отивали на гости при многодетното семейство, попадали в друг свят – няма нито мир, нито почивка, нито спокойствие… Василий Василевич успявал да си трае, но жена му била с по-слаби нерви и често се карала на родствениците си затова, че „са наплодили нищета и бедност“, че и децата им няма да видят бял ден, ще растат и ще останат голтаци… Такива срещи били тежки и за двете семейства, но какво ли не се налага да изтърпиш от най-близките си?!

«Дръжте се винаги заедно, - често увещавал татко Владимир своите трима сина и четири дъщери – защото така и бедите се споделят по-леко, и радостите са по-истински…“

Макар и да живели в съветските богоборчески времена, Владимир и Елена не забравили своята вяра в Бога и я пренесли през целия си нелек живот. Когато имали възможност, ходели в храма и поне един път в годината се причастявали.

Със старостта дошли и болестите. Многобройните раждания на мама Елена с времето се отразили на здравето ѝ – вените ѝ заболяли, после се появили тромбофлебит и гангрена. Но децата не оставяли майка си без грижи и в болницата. Съседката ѝ по легло я облажавала:

„Ех, гледай как добре се грижат за теб дъщеричките ти!“  

„Да, - отговорила тя – когато ги раждах ми беше много тежко, но сега напротив – ми е много леко!“

Дъщерите ѝ дежурели край леглото ѝ в болничната стая, били намерили една молитва за болен и я четяли, прекръствайки болните крака на мама. И след това Елена заспивала спокойно, без болки. Лекуващият лекар не присъствал на тези молитви, затова бил изключително учуден:

„Не мога да проумея какво се случва със Зуева! Би трябвало да крещи от нетърпими болки, а тя все спи и спи…“

На директните въпроси на лекаря, една от дъщерите – Клавдия – с неохота споделила какво правят за майка си. А лекарят се хванал за главата – „Нима това е истина?!“

По молба на децата, четири дни преди смъртта на Елена Йосифовна, я изписали от болницата. Вкъщи тя успяла да се изповяда и причасти със Святите Христови тайни. След което, обкръжена от грижите на деца и внуци, многодетната майка завършила своя нелек живот. Тя починала през 1983-та, на 74-годишна възраст.

Владимир Василевич надживял любимата си съпруга с шест години. Господ допуснал и той преди смъртта си да пострада от болест. Лекарите установили, че е болен от рак, но болният не изпаднал в униние, а както и преди възложил упованието си на Бога. Една от дъщерите дошла да живее за постоянно при татко си, а останалите деца често го навестявали. Всички те вече си били стъпили на краката, имали свои семейства.

„Ние своя татко на ръце го носехме като заболя… - спомня си една от дъщерите, Нина. – Пристигаха братята ни, измиваха татко, намазваха му с мехлеми гърба, откарваха го при бръснар да го подстриже…“  

Децата на Зуеви направо се надпреварвали в грижите си за баща им. Ту някоя от дъщерите ще го вземе при себе си, ту някой от синовете. „Ти, Нина, само ни кажи от какво има нужда и ние ще купим“, така говорели братята. И докато не натъпчат с продукти хладилника, не си тръгвали.

По време на боледуването си, Владимир Василевич се стараел да се причастява по-често. Болестта прогресирала и напомняла за себе си с повишена температура и болки. Когато се причастявал, тогава успявал и да поспи няколко часа. А като се събуждал, се оказвало, че и температурата е спаднала, и болките са утихнали, и сили са се появили.

Три дни преди смъртта си, Владимир за последен път помолил да заведат свещеник при него. И скоро след като се изповядал и приел Тялото и Кръвта Христова, бащата на многодетното семейство предал душата си в Божиите ръце. Но преди смъртта си не пропуснал да напъти за последно децата си да живеят в любов и взаимопомощ:

„Който е по-беден, на него помагайте; а който е по-богат – да не се възгордява…"

Така завършили живота си „глупаците, умножили бедността“.

А какво се случило със семейството на „премъдрия“ брат? Дъщеря им, като станала самостоятелна, се преместила да живее в града. После взела при себе си и родителите си. Жената на Василий умряла първа, а самият той заболял психически и дъщеря му го пратила в психиатрия. Болницата по някое време я преместили и следите на болния баща се загубили. А на въпросите на безпокоящите се за него родственици, дъщерята отговаряла така – „Че откъде да го знам къде е?!“

По някое време една от племенниците на Василий Василевич започнала да сънува своя чичо – виждала го да седи в някакъв ъгъл, в черна дреха, протягал ръце към нея и с жалостен глас я молел да му помогне. По съвета на свещеник, му отслужили опело и той престанал да се появява в сънищата на племенницата си…

------------------------------------

Записал по свидетелствата на Нина Зуева и Клавдия Туленинова - Андрей Горбачов.

Първата публикация на този документален текст е в Православие.ру

на снимката - Елена и Владимир Зуеви