Някой ви прави магии? А той може ли да лети?

Протоиерей Сергий АДОДИН

-  Отче, какво да правя? – пита ме веднъж една енориашка. – Струва ми се, че мои близки ми правят магии.

-  „Ах, този страх от магии!“ – мисля си, а на глас казвам:

-   А някой от вашите близки умее ли да лети?

-   Как така да лети? – обезкуражена е жената.

-  Ами така – по въздуха, - пояснявам аз – както някога свети Киприян Антиохийски летял, когато бил магьосник. Защото който е магьосник, той трябва да ги умее тези неща. Значи, не умеят, предполагам?

-   Нее… - озадачено премигва енориашката.

-   Ами че какви магьосници са те тогава! Смешници са, дори да четат заклинания или да бодат с игли някакви кукли…

Жената се усмихва и се поуспокоява.

Ако ти си християнин, следва да се боиш

само от едно – да не загубиш Бога

Не, аз не отричам, че по света има и такива, които си губят времето с магии, като се надяват да спечелят нещо. Но аз съм против страха от магьосничеството. Ако ти си християнин, следва да се боиш само от едно – да не загубиш Бога. Щом магьосникът Киприан, който достигнал съвършенство в своя дяволски занаят, не успял да напакости на девицата Иустина само поради причината, че тя била християнка, редно е тази тема за страха от магии да я приключим веднъж завинаги.

Но не и темата за вредата от заниманията с вълшебства, както и за търсенето на помощ от съвременни магьосници.  

„Не трябва да се намира у тебе… прорицател, гадател, вражалец, чародей, обаятел, извикващ духове, вълшебник и такъв, който говори с мъртъвци; защото е мерзък пред Господа всеки, който върши това /Втор. 18: 10-12/. Свети първовърховен апостол Павел ни уверява също, че подобни занимания лишават християнина от наследяването на Царството Божие /ср. Гал. 5; 19-21/.

Струва ви се, че нищо не може да бъде по-страшно от това?

Въпреки това, аз и досега виждам в храма хора, които се опитват да правят едни или други магически ритуали. И досега чувам на изповед разкаянието на разни хора, които са се опитвали чрез магьоснически методи да привлекат един или друг млад свещеник, за да го оженят за своята дъщеря. Няма да влизам в техническите подробности на тези способи, но след като споменах за това на мои познати свещеници, те престанаха да си вземат от масата за панихиди бонбони, които не са фабрично запечатани. Не от страх да не бъдат омагьосани, разбира се, но от предпазливост.

Впрочем, аз май се изхвърлих с това „разбира се“. Защото лично познавам двама свещеника, които вярват в силата на вещиците:   

-  Случва се, служиш литургия, а молитвата не върви, всичко изтърваш. Разбираш, че стои някакъв човек в храма, който очевидно знае някаква дума.

Вторият пък е уверен, че някой маг е способен „да развали“ Светите Дарове – само като ги погледне и каже някаква вълшебна дума.

-  Ама отче, как си го представяте това?! Върви Христос в Капернаум, а в тълпата някакъв магьосник поглежда към Него, прошепва някаква неразбираема дума – и ето, поврежда Богочовека! Ти бълнуваш! – възразявам аз, по онова време още млад свещеник.

-  Ти още си млад и неопитен, после ще разбереш всичко… - ми отговаря отецът.

Минаха години. Сега аз съм с 10 години по-възрастен от моя опонент тогава. Слава Богу, аз така и не разбрах този страх от тези нещастници, които не се боят да не огорчат Бога със своята привързаност към магиите…

………………………..

-  Отче, а когато показват екстрасенси по телевизията, те там всичко познават! – спори с мен една православна християнка.

-  Ако бях аз екстрасенс, нямаше да ми се наложи да пускам обяви по вестниците и телевизията. Щях да си купя печелившия лотариен билет и да се къпя в пари. Вие познавате ли много такива екстрасенси? Хайде, моля ви! – слагам точка в скучния спор.

Нека да се утвърждаваме в своята вярност към Бога,

подражавайки на св. Иустина

Ръка за ръка с вярата в магиите върви и вярата в сънищата и във всякакви бабини деветини. И колко тягостно е да живееш в такъв свят, където човекът живее с мрачната илюзия, че е беззащитен пред тъмните сили, а съдбата му зависи от някакви числа или от движението на звездите.

Да не дава Бог на никого да живее в атмосфера на страх и трепет пред това, което в Свещеното писание е наречено „мерзост“, защото както свидетелства Апостолът на любовта: „Участта на боязливите и неверните… и на магьосниците… е в езерото, горящо с огън и сяра“ /Откр. 21,8/.

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в Православие.ру. Със съкращения.