"...от думите си ще се оправдаем, от думите си ще се и осъдим. "

Сквернословието /псуване, злоречие, ругаене/ е присъщо на всички векове, места и народи. Този порок е чисто езическо наследство. Той се корени изцяло във фалическите култове на древния Изток, започвайки от "дълбините сатанински" (Откр. 2:24) и тъмните бездни на разврат в чест на Ваал, Астарта, Хамос и други и завършвайки с днешните превъплъщения на този порок.

При това той и тайното странно привличане към него са в пряка зависимост от близостта на човека до Бога. Ако той се отдръпва от Него, то веднага започва да навлиза в сатанинската област и да придобива лошия навик - да призовава вместо Господа името на лукавия и вместо Божествените неща да споменава срамните.

Чудовищните скверни изрази всъщност са молитвени формули, обърнати към демоните. Това не е лекомислие, не е просто груба шега или колебание на въздушните вълни. Произнасяйки страшните заклинания, човек извиква и привлича към себе си най-гнусни бесове, поднася на сатаната противоестествена словесна жертва! Той се превръща в магьосник, маг, чародей посредством най-смрадни похвати.

Сквернословието се проявява не само на думи, но и писмено при писателите, а при "неграмотните" се излива в така наречената "улична литература". И този вид порок е не само отличителна особеност на нашето време, а е съществувал навсякъде и винаги. В древния свят "уличната литература" е била разпространена не по-малко както като качество, така и като количество, отколкото днес. Повреждането на варосаните или беломраморните стени на домовете в прекрасната Елада и Рим често довеждало стопаните им до отчаяние и ги карало да окачват обяви: "Моля тук нищо да не се пише". Подобни предупреждения украсявали и обществените места, защото и те не били застраховани от простаци. С безсрамни надписи понякога изпъстряли цялата стена на къщата, така че минувачите се възмущавали до дъното на езическата си душа и сами на свой ред добавяли нов надпис, изливайки своето негодувание.

Православната Църква винаги е забранявала сквернословието, злоречието, ругатните, псувните, които са най-мерзко сквернословие и чернословието (пращането по дяволите).

Най-пряко апостол Павел казва това в Посланието до Колосяните (Кол. 3:8):

"А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си".
В Стария Завет, ако син злословил за баща си или майка си, убивали го пред свидетели с камъни. Също така постъпвали и с проститутките блудници.

В християнството за смъртни грехове се смятат не само "седемте смъртни гряха", които са особено тежки: убийство, кражба, блудство и другите, но и всеки неразкаян грях. Защото той ще остане вечно и ще тегли към отлъчване и отделяне от Бога, което е и духовна смърт.

В Писанието е речено, че от думите си ще се оправдаем, от думите си ще се и осъдим. Злите думи убиват не само онези, към които са обърнати, но и онези, които ги произнасят. Не случайно проклятието поразявало смъртоносно. Както и лошите дела, наказуеми са и лошите думи. Но със слово са възкресявали мъртви, и са изцелявали болни.

Така св. Климент Александрийски още в края на II век след Р.Х. четял на лекциите си пред подготвящите се да приемат християнството слушатели в катехизаторската школа на Александрия следното: "От неблагопристойни думи трябва да се въздържаме не само самите ние, но и със строгостта на погледа си, с обръщането на главата си, с така нареченото намръщване на носа, а често и със строго слово да поставяме намордник на устата на онези, които се впускат в такива речи".

Този грях е толкова значим и достоен за внимание, че за да бъде изкоренен, Църквата го е изнасяла за обсъждане и на своите събори, смятайки за необходимо да потърси съдействието и на държавната власт, особено в онези случаи, когато езичниците си позволявали срамно да се изразяват на свещени за християните места.

Как да се държи християнинът в присъствието на сквернословец? Веднага да се обърне в ума си към Бога, да се въоръжи с Иисусовата молитва, и ако не може да избяга - да понася ругатните с търпение и осъждане на самия себе си.

----

* Превод от "Русский вестник" (1993 г. )