Долу любовта към ближните, на нас ни е необходима ненавист

Румен СТОЯНОВ

Омразата като добродетел… Мигар? Не са ли оксиморон? Като свобода, равенство, братство и нашия социализъм? Зависи от това, което виси: мразя лъжата, неправдата, лицемерието и тям подобни. Ала от православно гледище (обичай враговете си) омразата не може да бъде добродетел. Но в продължение на десетилетия, започвайки доста преди славния и героичен Девети, Партията възпитаваше своите членове

и поддържници яростно да мразят. Дето рекъл оня: най-обичам да мразим. И то биваше изтъквано като достойнство. Не да мразиш въобще, по ред, кой ти падне, а точно указани човешки прослойки. Най-отпред класовия враг. Че кой е той? Как кой? Който използва чужд, наемен труд. Чичо ти притежава шивачница, в нея работят калфа и чирак, ей го експлоататор, кожодер, потосмукач, кръвопиец, намразú го люто. Вуйчо ти владее осемдесет декара ниви, лозя, при обработката им вика хора, на които плаща, е те го и он изедник. Дядо ми беше собственик на дърводелница, иженарицаемата народна власт му я отне, а на дувара му с едри букви нощем бе изписано позорното „Народен враг!“, следователно дядо ми трябваше, според партийната постановка, да го мразя. Да не говорим за международните реакционери и североамериканските империалисти, ни си ги виждал, ни чувал, но трябва непременно тях да мразиш. Е, оти? Как оти? Ами тъй повелява Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин, ти няма какво да умуваш.

Тоя вид омраза, класовата, беше не само броена за добродетел, но и буйно разпалвана от болшевясалите другаря, та даде преобилни кървави плодове, в мнозинството си напълно невинни, включая православни свещеници, монаси, монахини. Уви, съвсем не преигравам, народният комисар, тоест министър, на просвещението (??) в SSСР Анатолий Луначарски в реч заявява ни повече, ни по-малко: „Ние ненавиждаме християнството и християните, даже и най-добрите от тях следва да ги смятаме за най-лошите си ближни. Те пропагандират любов към ближния и милосърдие, което е в разрез с нашите принципи. Долу любовта към ближните, на нас ни е необходима ненавист. Ние сме длъжни да се научим да ненавиждаме и само тогава ще можем да завоюваме целия свят.“

Богу слава, туй не стана, злото не може роди добро, лошо дърво не дава добър плод.