С панихида бяха отбелязани 99 години от отшествието на пламенния Божи служител и родолюбец

НАШИЯТ КРЪСТ

С панихида на гроба на блаженопочившия Старозагорски митрополит Методий Кусев бе отбелязана 99-годишнината от кончината му. Преди нея, митрополит Киприан и свещенослужители от Старозагорска епархия отслужиха заупокойна св. литургия в храм „Св. Вмчк Теодор Тирон“. „Нека примерът на будителите ни вдъхновява за истински християнски живот и за отстояване на вярата ни. Нека сега

отново изпросим тяхното застъпничество пред Бога, та те със своите молитви да измолят за нас Божията милост и благода“, каза в словото си владика Киприан. Нека и ние – членовете на БПЦ и чеда на България – си припомним достойните дела на дядо Методий, родени от изгарящата му любов към Бога и Отечеството, за да ги следваме…

През 1838 г. в град Прилеп под светското име Тодор се ражда шестото дете в семейството на българите Йовчо и Екатерина Кусеви. Основното си образование получава в Алилодидактическото училище, а прогимназиалното – в "Елиникон схолион" в родния си град. По-късно завършва Духовната семинария в Киев, а през 1888 - 1892 г., като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично", се дипломира и в Духовната академия в Санкт Петербург. През 1871 г. е избран за представител на Битолската епархия на Първия църковно-народен събор, проведен в Цариград с цел приемане на Екзархийския устав и избор на духовен глава на независимата вече Българска църква. На 4. април 1873 г. приема монашество в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, а на 24. ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 година. През 1876 г. архимандрит Методий събира подробни сведения за жестокостите, извършени от турците при потушаване на Априлското въстание. На 16. май 1876 г. той заминава заедно с Пловдивския митрополит Панарет за Цариград, укривайки от заптиетата записките в крачолите си; на организираното събрание в Роберт колеж излага събраните доказателства за трагедията на българския народ пред директора на колежа д-р Уошбърн, известния мисионер Лонг, кореспондента на в. "Дейли нюз" Пиърс и други представители на европейските страни. Тази инициатива, както и изпращането на Марко Балабанов и Драган Цанков в Европа със същата цел провокират общественото мнение в редица страни на Стария континент и създават предпоставки за свикването на Цариградската посланическа конференция за решаване на Българския въпрос. От 1880 до 1886 година архимандрит Методий изпълнява своя църковен дълг като протосингел на Екзарх Йосиф I в Цариград. През този период той оказва активно съдействие за откриването на много български училища и утвърждаване на просветното дело в Македония и Одринско. На 28. септември 1892 г. в Цариград е открита Българската духовна семинария. За пръв ректор на семинарията е назначен архимандрит Методий Кусев. Той поема управлението ѝ на 7. октомври 1892 г. и работи на тази длъжност до началото на 1894 година. На 24. април 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата "Велички". В историята на Българската православна църква диоцезът на Величката епархия е бил поверен за обгрижване на първия български епископ, който е служил на български език - св. Климент Охридски в 893 г. На 14. юли 1896 г. с пълно мнозинство Св. Синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за каноничен митрополит на Богохранимата Старозагорска епархия. На 28. февруари 1895 г. митрополит Методий собственоръчно засажда първите фиданки и полага основите на уникалния лесопарк Аязмото в Стара Загора. През 1896 г. той създава и Старозагорския благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви". На 15. септември 1902 г. митрополит Методий освещава храм-паметника "Св. Рождество Христово" при град Шипка. Жизнения си път митрополит Методий Кусев завършва на 1. ноември 1922 година. Опелото се извършва в храм "Св. Богородица" в Стара Загора, след което тленните му останки са пренесени във вечното му жилище - до построения от него параклис "Св. Теодор Тирон", под върха на "Аязмото".

Поклон пред светлата памет на този истински ангел-пазител на българския народ!

Благодарим ти, че ни показа как трябва да се обичат Бог и България – с ум и сърце, неуморно и безрезервно, до последен дъх.

Почивай в мир, владико!

------------------

Автор на биографичната справка e свещеник Георги Гугов - богослов, преподавател по християнска етика в Духовната семинария "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив.