Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Какъв е смисълът да сме добри към животните и в същото време към хората да сме арогантни?

ctgfПреслав СТОЯНОВ

Намерението ми с този текст ни най-малко не е да разпалвам съществуващите безсмислени спорове между вегани (вегетарианци) и всеядни, а по-скоро е да обърна внимание върху някои спекулации с „моралния аспект“ на веганската и вегетарианската идеологии. Понастоящем може да се твърди, че в обществото ни битува една неизказана тенденция за отъждествяване на веганство и вегетарианство с

нещо като вид житейски светоглед. От чисто философска гледна точка съществуването на подобна тъждественост звучи някак неособено убедително и правдоподобно – това, което ядеш, да определя това, което си. Т. е. претенцията за съществуване на пряка и непоклатима зависимост между избора на храна и духовната същност на човека е, как да кажа, най-малкото тенденциозна. Ако това уравнение се обърне и се постави по друг начин – вегантството/вегетарианство да се явява подчинено на следването на определена религия, то в такъв случай претенцията за „тъждественост“ става къде-къде по-състоятелна... Но в такъв случай веганите/вегетарианците вече не биха се самонарекли „вегани“ (или „вегетарианци“), а по-скоро

будисти, индуисти, християни, таоисти

или последователи на определено духовно учение.

Така избраният начин на хранене би се явил подчинен на принцип от много по-висш порядък, който е дълбок и същностноопределящ за духовните разбирания на човека. В такъв смисъл неподплатеното отъждествявяне на избора на начин на хранене с някакъв вид житейска философия, отстоявана с призиви от рода „да бъдем по-хуманни в отношението си към животните“ ми се струва, как да кажа, най-малкото наивен… Тънката и неизказана концептуална нишка в идеологията на вегани и вегетарианци, че неяденето на месо (или животински продукти) ни прави едва ли не по-нравствени хора, често пъти бива брутално преекспонирана и спекулативно използвана в най-различни текстове, видеа и материали, целящи да отстояват съответната позиция. И може би противно на нечии очаквания сега съвсем няма да се впускам в оборване или защитаване на тази позиция, а просто ми се ще да внеса малко повече яснота по отношение на користното спекулиране с моралния елемент и заблудата, което това поражда. Простата и доказуема истина е, че припокриване или пряка зависимост между начин на хранене и нравственост чисто и просто не съществува. Това дали човек се храни с месо, мляко, хляб, корени или нещо друго, няма съвсем никакво отношение нито с неговата нравственост, нито с някакъв тип „консуматорски морал“ , а ни най-малко с човешката етика. Това се доказва от неоспоримия факт, че има вегани, намиращи се далеч от нравственото съвършенство, както и че има всеядни, отстоящи на същото или дори по-голямо разстояние. Но също така могат да се посочат примери на вегетарианци (или вегани), извисили се с нравствените си добродетели, както и подобни примери от страна на месоядните. Т.е. пряка зависимост между начин на хранене и морални устои просто не може да се прокара. При спекулирането с моралния елемент от страна на част от войнстващите идеолози, защитаващи веганството или вегетарианството, се прекрачва една много съществена граница, като се навлиза в област съвсем чужда на какъвто и да било „хранителен режим“ – областта на етиката. И нека не бъда разбиран погрешно: в съществуването на идеология по отношение „на храната“ няма нищо нередно, но претенцията за идеология по отношение на морала „чрез храната“ е несъстоятелно. И за да съм пределно ясен какво точно имам предвид, в следващите редове ще изведа една едва доловима нишка, прокрадваща се не само в идеологията на веганство и вегетарианство, а присъстваща по своеобразен начин в пропагандирания от еко-организации призив към природосъобразен начин на живот и в станалата понастоящем модна тенденция на подкрепа на продукти (стоки), за чието производство не се злоупотребява с работната сила. Призивът за морал присъства и в трите тенеденции: при веганството/вегетарианството моралът е по отношение на животните; при еколозите – по отношение на природата и нейните ресурси; при потребителските практики – по отношение на експлоатационните политики, прилагани от корпорациите в производствения процес.

Трите тенденции имат обща канава:

стремеж към своебразен неутралитет или по-точно казано стремеж за нанасяне на най-малка вреда по отношение на животните (при вегани/вегетарианци), на природата (при екозащитници), на експлоатацията (при потребителството). По своето доброжелателно намерение този стремеж е хубав и достоен за похвала, като би могъл да стане всеобщ пример за следване, стига в него да не се бе загнездило едно прикрито, неисказано и най-вече притеснително неразбиране на човешката природа – а именно, че тя е несъвършена. Неразбирането, неприемането или просто подминаването на факта, че човекът по природа е устроен да не е съвършен е общата нишка, която обединява гореспоменатите течения. Лекомисленото подминаване на такъв същностнополагащ и необорим факт, както и пренебрежителното отношение към това Богоустановено явление, единствено може да доведе до тоталното неразбиране на мястото на човека в заобикалящия го материален свят, както и до напразното, безплодно търсене на житейска философия там, където априори тя не може да вирее. Общият за вегани,вегетарианци, природозащитници и потребители стремеж към неутралитет спрямо природата (животните и хората) пряко противоречи на човешката ни същност, в която не е заложено да сме съвършени. Именно поради тази „проста“ причина ние категорично не можем да бъдем неутрални в какъвто и да било смисъл. В някои случаи можем да изберем политика на ненамеса и да запазим неутралитет, но дори и с това си действие ние принципно вече преставаме да бъдем неутрални. В този ред на съждения ние буквално и по никакъв начин няма как да сме неутрални спрямо природата (животните или животинските продукти), така че ние щем, не щем все по някакъв начин ѝ влияем. И понеже, за да съществуваме физически все пак трябва да ядем храна, да пием вода, да дишаме въздух и въобще да използваме природните дадености, то ние неминуемо нанасяме някакъв тип вреда на природата. Но неприемането (или тенденциозно пренебрегване) на това наше изначално несъвършенство и непримиримото съсредоточаване само в нездравия стремеж към природосъобразен начин на живот, с право може да се тълкува като един вид отхвърляне на нашата човешка природа. Така че преди да се ентусиазирано впускаме да бъдем „морално коректни“ спрямо животните и природата, на първо място трябва са осъзнаем нашата несъвършеност и после да схванем, че всичко, което правим в името на „природосъобразното“, изхождайки от корубата на собственото ни его, би могло да се разглежда и в една съвсем друга светлина. А самото осъзнаване, че не винаги ни е дадено да контролираме (определяме) последствията от изборите, които правим, ще покаже принципната несъстоятелност в идеята за „неутралитет“. За да не съм голословен, ето прост пример: понастоящем на пазара навлизат различни храни, една от които е станалата любима на много вегани и вегетарианци (а и на обикновените всеядни) - авокадото. Ако оставим настрана проблематиката, свързана с голямото количество гориво нужно за превозването на плод отгледан на хиляди километра от нашите земи (което вече само по себе си е в разрез със стремежа към екологичност) или пък целесъобразността в консумирането на плод, който е част от друга култура и е предназначен за хора, населяващи другия край на света и с друг тип физиологични потребности, то ни остава една съвсем не малка дилема – дали чрез купуването на авокадото да се подкрепя въобще такъв вид търговия и как да сме сигурни дали използваната при отглеждането на авокадо работната сила не се експлоатира неправомерно? Попадна ми едно видео, което показваше до какво води голямото търсене на авокадо на световните пазари и последствията от засиления интерес към тази стока –

нечувани зверства в експлоатацията

на работната сила,

породена от самозабравилите се в алчността си крупни латиноамерикански земевладелци. А въпросът, който неминуемо се изправя пред нас е „можем ли да сме абсолютно сигурни в моралния аспект на избора, които правим при закупуването на какъвто и да било продукт?“. Или „как да контролираме процес, който е извън нашия обсег?“. Да кажем, че сме решили да престанем да купуваме авокадо, но как да сме сигурни например в моралността на избора при закупуването на един морков и в коректността на политиките прилагани за отглеждането му? Възможно ли е в действотелност да контролираме процес, който е извън нашия обсег и въобще концептуално състоятелен ли е стремеж ни към неутралитет? Ето друг пример – в следствие от плъзналата информация за нехуманно третиране на кравите в млекодобивната промишленост решаваме да спрем да подкрепяме тази неправда, посредством отказа ни от млечни продукти. Добре, чудесно, но проблемът е, че тази породена от човешката алчност неправда присъства не само в млекодобивната промишленост, а и в почти всички производствени сектори, подчиняващи се на търсенето на пазара. И да речем, спираме с консумирането на млечни продукти и започваме да ядем примерно... повече ядки. Е, каква е гаранцията, че същото не се случва и в този сектор? Знаем ли със сигурност, че този който е брал кашуто не е бил неправомерно експлоатиран? Как да бъдем природосъобразни и морално коректни в бранш, който откровено се задвижва от реализма на парите? И така по принудителен начин стигаме до извода, че единствения начин да се откъсне човек от тази зависимост е да опита сам да си произвежда храната. Но дори и така да се направи, ще запази ли търсения неутралитет спрямо природата и как стои въпросът с моралния елемент по отношение на растенията и животните, които все пак ще бъдат засегнати от посаждането, плевенето, кастренето, брането и в крайна сметка намесването в природата? Въобще възможно ли е да сме съвършенно природосъобразни или неутрални към заобикалящата ни среда? Единствено стигайки до тази концептулна безизходица ни става ясно, че без вникването и приемането на нашата изначално несъвършена човешката природа добронамереният ни и идеалистически стремеж към „природосъобразност“, „хранителна етичност“ и „консуматорска коректност“ е една пълна безсмислица. Което съвсем не значи, че понеже не сме съвършени не трябва да полагаме усилия в тази посока, а тъкмо наопаки – осъзнавайки нашата човешка немощ да се осланяме на вярата, че това което правим е за добро. И в такъв смисъл е много по-състоятелно да се стремим към нравственост не само по отношение на избора си на храна, а най-вече по отношение на това как използваме енергията и силата, която тя ни дава. По този начин става съвсем ясно, че

храната не е „цел“, а е „средство“

да бъдем по-нравствени и по-добри.

Защото какъв е смисълът да се стремим към хуманно отношение към животните и в същото време към хората и събратята да сме арогантни или несправедливи? И с това искам просто да сложа край и да кажа: няма значение какво ядеш, а как се отнасяш към ближния. В това прозира твоята моралност, а не в избора на храна. И ако все пак искаме да съществува някакъв вид „идеология“ в начина ни на хранане нека да привнесем елемент на:

- благодарност,  понеже храната е дар от Бога и ние нямаме особена заслуга за съществуването ѝ, освен че може би сме се потрудили, за да я произведем или закупим. Също така може да сме благодарни както за това, че сме сътворени с ръце (за да приготвяме храната), с нос (за да усещаме нейния мирис), с уста (за да дъвчем и усетим нейния вкус), така и за това, че можем да ги ползваме, хранейки се без чужда помощ. А можем и да сме благодарни за това, че въобще има храна на нашата трапеза.

- смирение, изразяващо преклонението пред чудото на божествената сила (караща всички твари да съществуват, растат и се развиват). Също така смирението: 1)показва нашето истински нищожно място във вселената; 2) открива нашата тоталната зависимост от Твореца и творенията Му; 3) изобличава нашата умствена немощ, неспособна да обхване и обясни начина, по който тази изначалната и божествена живителна сила действа. Освен това смирението предпазва от нашето човешко високомерие и горделивост, породени от вродената ни себичност.

- скромност, която ни предпазва от това да ядем повече от това, което ни е необходимо и по този начин да не изпадаме в чревоугодничество или разхищение. Освен това чрез скромността можем да се приучим да споделяме с ближния от нашия понякога оскъден залък.

- покаяние, което ни е крайно необходимо, понеже не ни е дадено винаги да контролираме последствията от направените избори и на практика никога не знаем по какъв начин нашия „избор на храна“ може да повлияе на природата. Чрез покаянието ние осъзнавайки нашето несъвършенство и това, че може да сме съгрешили, искаме прошка за тази наша човешка слабост.

Но дори тези горенаписани насоки да се приемат за някакъв вид „идеология“ в храната, то в случая тази идеология се проявява не посредством нашия „избор на“ храна, а се проявява посредством нашето „отношение към“ храната. Иначе казано – не „изборът на храна“ ни определя като нравствени личности, а по-скоро в нашето „отношение към храната“ прозира цялостния ни светоглед към всемира, включително вярвания, идеология и нравственост. И по тази линия на съждение, ако искаме да стигнем още по-далеч в една житейска философия, неподхранваща собственото ни его, можем посредством една молитва да насочим „идеологията ни“ към Твореца на всичко видимо и невидимо. По този начин храната ще се освети (или „енергизира“ – на съвременен език ), като ще можем да се надяваме, че силата и енергията, която храната ще ни даде, ще послужи да ставаме все по-добри и все по-усърдно да се утвърждаваме в нашето добротворство чрез богоугодни дела.

 

-----------------------------------------------

Бел. ред. Текстът се публикува дебютно в портал "Гласът на България" със съгласието на автора д-р Преслав Стоянов

 

  

soma 

   gwhyjk

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n