Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Ново чудо на Божията майка и нейната Владимирска икона

crfАлександра ГРИПАС

Тази история е за това как на прага на смъртта една невярваща съпруга, по молитвите на съпруга си пред Владимирската икона на Пресвета Богородица, успя да стане православна. Преди пет години почина съпругата на моя добър приятел на име Вероника. Тогава съпругът ѝ Иван ни съобщи накратко: „Скъпата ни Вероника вече не е между нас“. Той и сега има красиви снимки на жена си по стените

у дома, на работното си място: Вероника с децата близнаци на почивка в Сочи, в Крим, Вероника със съпруга си в Куба, тя плува с делфини...

Иван спомена след погребението, че Вероника е починала щастлива със семейството си. Чак на петата годишнина от смъртта ѝ той разказа невероятна история за това как Вероника, на прага на смъртта, успяла да приеме православно кръщение, да се изповяда и да се причасти. Ето неговата кратка история:

- Вероника е израснала в семейство на партийни функционери от Компартията, можем да кажем, че беше представител на "златната" младеж. Но с поведението и характера си тя разби стереотипа за децата на партийните „другари“.

Вероника беше мила и състрадателна, никога не придърпваше одеялото към себе си, тя първа се затичваше да помогне, ако някой е в беда. Може би някой ще каже, че е лесно да си такъв „добричък“, когато имаш всичко, а учението и кариерата са планирани от раждането ти. Въпреки това, Вероника винаги мислеше за другите, предлагаше подкрепа на всеки, за нея няма значение кой се нуждае от помощ - близък приятел, далечен роднина или непознат.

Спомням си как на третата година искаха да изключат един студент, защото той влезе за изпита по марксизъм-ленинизъм „по ленински начин“ - тоест две крачки напред, една крачка назад. Професорът от Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“, обаче, прие тази шега като лична обида и като политическа провокация. (Това беше в началото на 80-те години на миналия век, преди перестройката). Изпитващият прекрати изпита и хукна към деканата! И веднага се оплака пред ръководството от студента с думите: „Този днес се присмива на Ленин, утре ще предаде Родината!“ Вероника веднага отиде да защити момчето пред преподавателя по марксизъм-ленинизъм; каза му, че Коля е творческа личност, член на театрална студия, истински комсомолец, добър приятел. Вероника беше готова да използва и авторитета на родителите си, само младежът да не бъде изключен от университета заради несполучливата си шега. Една важна подробност: студентът-шегобиец даже не беше приятел на Вероника, нито пък я беше молил за помощ. Тя просто си помисли: ако видя, че човек има нужда от помощ, как да стоя настрана?! Историята завърши щастливо: младежът не беше изключен от университета.

Имаше моменти, когато ѝ казвах: чакай, нека първо да се погрижим за нашите деца, да си стъпят на краката и тогава ще спасим целия свят. Но съпругата ми не разбра и не прие такава "тактика". Нейната доброта беше легендарна. Веднъж една жена, приятелка на наши познати, срещна Вероника на улицата. Обливайки се в сълзи ѝ разказа как нейният 13-годишен син - на същата възраст като нашите близнаци - се свързал със съмнителна компания, тръгнал по надолнището, даже искали да го регистрират в Детската педагогическа стая... И Вероника намери изход. Не знам как се справи, но тя убеди тази майка, да запише сина си да тренира бокс. Като предварително беше уговорила треньора да обърне специално внимание на тийнейджъра и да се погрижи за него. „Можеш да спасиш момчето, ако проявиш загриженост!“, му каза тя. Разбира се, не веднага, но се появи положителен резултат, момчето започна да помага на майка си около къщата, повиши успеха си в училище, намери нови приятели в боксовия клуб. Имам много подобни истории за разказване.

Мога да говоря дълго за това как тя обичаше децата ни, как беше наясно с интересите им, играеше шах с тях, помагаше им да пишат стихове за рождените дни на учителите.

Но проблемът бе, че с такова добро и открито сърце Вероника беше невярваща. Тя вярваше, че храмът, молитвите са реликва от древността, че вярата в Бог е присъща само на неграмотните стари жени. Един образован човек вече знае, че трябва да бъде морален, да уважава другите, да помага на хората, да побеждава злото с добро, да не отмъщава, а да търси ключа към човека. Според нея, само на хората, които не са запознати с класическата литература и музика, може би трябва да се внуши, че ако се държиш лошо с другите, Бог ще те накаже.

Аз също не стигнах до Вярата изведнъж. Обаче постепенно започнах да ходя в неделя в храма, и полека-лека се въцъркових. Но Вероника не искаше да чуе нищо за кръщение, за четене на светите отци, за причастие и изповед. Тя уважи избора ми, никога не се пошегува с факта, че спазвам пости, подготвям се за Причастие и търся изповедник. Но тя ми каза, че самата тя няма да отиде в храма. Обяснението ѝ беше следното: „Родителите ми бяха принципни комунисти, вярваха на това, което казваха от трибуните, на партийни събрания. Как да отида и да се кръстя?! Нали ще предам възгледите им, принципите им?! Те ме възпитаха в духа на марксизма-ленинизма, знам, че човек е ковач на своето щастие, на собствената си съдба, че човек трябва да бъде свестен...“

Често обсъждахме и спорехме по тези теми. Опитах се да ѝ покажа пътя към вярата. Бяхме в Светите земи в Иерусалим. После отидохме и в Италия, в град Бари, където са мощите на св. Николай... Нищо…

Но в един момент Вероника се почувства недобре. Посетихме доста лекарски кабинети, докато ѝ поставиха тежка онкологическа диагноза. Тя беше смел човек, предприехме нужното лечение и болестта беше доведена до ремисия. Няколко години по-късно - рецидив. Вероника претърпя повторно лечение, операция. След това болестта се появи отново. Горката жена, преживя толкова много и никога не се оплакваше, никога не е търсила виновен. Поради тежкото заболяване имунната ѝ система бе отслабнала. Тя се разболя от пневмония и лекарите веднага ми казаха, че няма да напусне жива болницата: организмът ѝ отказва да се бори, лекарствата не действат. Няма да навлизам в медицински подробности, не е важно.

Вероника изпадна в безсъзнание няколко дни преди смъртта си. Аз почти всеки ден ходех в църквата „Свети Никола“ в Толмачи, до Третяковската галерия. Там се намира чудотворната Владимирска икона на Божията майка. Както ми казаха, най-нежният и трогателен образ на Пресвета Богородица. Молех се пред Нея, пред други икони. Знаех, че Вероника си отива, но молех Божията майка да просвети жена ми, молех се за достойна християнска смърт.

И молитвите ми бяха чути. Обадиха се от болницата и казаха, че съпругата ми е дошла в съзнание. Веднага се втурнах при нея. Вероника се усмихна и поиска да покани свещеник, за да бъде кръстена!

Бързо намерих свещеника, обясних му всичко. Вероника се кръсти, изповяда се, причасти се. Преди смъртта си тя успя да ми разкаже за внезапното си желание да се кръсти. Докато била в безсъзнание, видяла една Жена - красива, благородна, с огромни, мили и нежни очи. Главата Ѝ била покрита с дълъг шал. Тя протегнала ръка към Вероника и казала: „Как искаш да си отидеш без Кръст? Знам, че си била мила, свястна жена. Любяща майка. Но без кръщение всичките ти добри дела ще бъдат зачеркнати. Да, никой не може да те принуди, ти можеш да обикнеш Господа само по своя воля. Помисли си, преди да е станало твърде късно!"

След причастието Вероника ни прегърна с децата. Последните ѝ думи бяха: „Умирам толкова щастлива, защото успях да се кръстя, да сложа кръст, успях да се причастя!“

Не смея да кажа, че благодарение на моите недостойни молитви Вероника успя да се кръсти. Но знам със сигурност, че Пречистата Богородица прояви Своята милост и състрадание към съпругата ми, а и към цялото ни семейство…

 

  

soma 

   gwhyjk

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n