Валентин /Лука/ Войно-Ясенецки вършел медицински чудеса само с помощта на кухненски нож, чаша спирт и косъм, вместо хирургически конец

НАШИЯТ КРЪСТ

На 27. април 1877 г. в кримския град Керч се ражда отроче от мъжки пол, на което дават името Валентин. Детето има невероятна съдба, надарено е от Бога с чудни таланти, но най-ценната харизма е вярата му. Защото тя е именно от онзи евангелски вид: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук.“ Валентин не премествал планини, но като хирург е вършил истински чудеса в

медицината: за пръв път в света присажда бъбрек от теле на човек, а при операциите си по време на заточение използва само кухненски нож, чаша спирт и косъм вместо хирургически конец. По време на Втората световна война спасява живота на десетки, стотици хиляди руски войници. Неговите „Очерци по гнойна хирургия“ са признати за своеобразно „евангелие“ в медицината. След скоропостижната смърт на съпругата му, Валентин се замонашва с името Лука и след години става архиепископ на Крим. Ослепял почти напълно, той живее като истински апостол – благотвори за сираци и вдовици, храни бедняците, строи домове за бездомните… Негови съвременници свидетелстват, че лицето му излъчвало светлина, в най-буквалния смисъл. Когато умира през 1961 година, въпреки забраната на комунистическите власти цял Симферопол се стича на улиците, за да изпрати своя любим владика, а паважът по последния му път е отрупан с рози…

Валентин Феликсович Войно-Ясенецки е син на фармацевта Феликс Станиславович и съпругата му Мария Дмитриевна. Баща му е потомък на знатно, но обедняло полско благородническо семейство. Дядо му някога имал мелница, но се разорил и му се наложило да живее в курника и да носи лапти, цървули от дървесна кора. Баща му е ревностен католик, а майка му е православна украинка. Според законите на Руската империя, децата в такива семейства трябва да бъдат възпитавани в православната вяра. По спомените на самия Валентин, той наследил религиозността си от своя благочестив баща. По някое време младежът бил увлечен от идеите на модерния по онова време толстоизъм, спял на пода върху килима и ходел на полето да коси ръж със селяните. Но след като прочел внимателно книгата на Л. Толстой „Каква е моята вяра“, той успява да проумее, че толстоизмът е подигравка с Православието, а самият Толстой е еретик, преливащ от зле прикрита гордост. Поклонническите му пътувания до Киево-Печорската лавра изиграват огромна роля, за да се оформят православни възгледи у младия човек.

През 1889 г. семейството се преселва в Киев, където Валентин завършва гимназия и училище по изкуствата. „След като завърших гимназията, бях изправен пред избор: накъде да поема? Силно се колебаех дали да предпочета изобразителното изкуство или медицината“, спомня си вече зрелият мъж. Решава да подаде документи в Художествената академия, но след дни и месеци на колебания, се ориентира окончателно към медицината като по-полезна за обществото. През 1898 г. става студент в медицинския факултет на Киевския университет и от неуспял художник се превръща в изящен художник по анатомия и хирургия. Завършва с отличие, а след блестящо положените изпити младият д-р Валентин Войно-Ясенецки изненадва всички, обявявайки, че ще стане земски, селски лекар.

Но идва съдбовната 1904 година, император Николай II обявява началото на Руско-японската война и младият лекар, като част от състава на Киевската медицинска болница на Червения кръст, заминава за Далечния Изток. Там се сблъсква с бездни от страдание, но придобива безценен опит, правейки сериозни операции на костите, ставите и черепа. Там забелязва, че много от раните на третия ден започват да се покриват с гной, а в учебниците от Медицинския факултет не се споменава и дума за понятията гнойна хирургия, анестезия и анестезиология.

По време на войната Валентин се среща с милосърдната сестра Анна Василиевна Ланская, която е наричана от всички „светата сестра“ заради нейната доброта, кротост и дълбока вяра в Бога. Нещо повече - тя била дала пред Бога обет за безбрачие, но в резултат на ухажването на младия лекар Анна решава да наруши обета си. Обаче в нощта преди сватбата, по време на молитва, ѝ се сторило, че Христос от иконата се отвърнал от нея. За нарушаването на обета Господ я наказал с разяждаща, патологична ревност.

Следва десетилетие, през което д-р Войно-Ясенецки работи като земски лекар в болниците на Симбирск, Курск, Саратов и Владимир и практикува в московски клиники. През това време той извършва много операции на мозъка, очите, сърцето, стомаха, червата, жлъчните пътища, бъбреците, гръбначния стълб, ставите и прави впечатляващи нововъведения в техниката на изпълнение на хирургическите интервенции. През 1908 г. той идва в Москва и специализира в хирургичната клиника на професор П. И. Дяконов.

През 1915 година в Петроград излиза книгата на талантливия хирург, озаглавена „Локална анестезия“, в която той обобщава резултатите от изследванията и богатия си операционен опит. Д-р Войно-Ясенецки предлага нов революционен метод за местна упойка – като се прекъсне проводимостта на нервите, по които се предава чувствителността към болка. Година по-късно защитава монографията си "Локална анестезия" като дисертационен труд и получава научната степен доктор по медицина. За този труд Варшавският университет му присъжда наградата „Хойнацки“.

1917 е повратна година не само за страната, но и лично за Валентин Феликсович. Съпругата му Анна се разболява от туберкулоза и семейството се премества заради подходящия климат в Ташкент, където му предлагат длъжността главен лекар на градската болница. Въпреки грижите, през 1919 съпругата му умира, оставяйки четири деца сирачета. Докато д-р Ясенецки четял Псалтира над ковчега на жена си, той бил поразен от думите на Псалм 112: „И тя всели в къщата безплодна майка, радваща се на децата“. Той разчел в тези думи Божията воля, сещайки се за операционната сестра София Сергеевна Белецкая, за която знаел само, че наскоро е погребала съпруга си и е бездетна. Едва дочаквайки сутринта, той отишъл при София Сергеевна „с Божията заповед да я въведе в къщата си като майка, радваща се на децата“. Тя с радост се съгласила и станала майка на четирите деца на лекаря, който след смъртта на съпругата си избрал пътя на служение на Бога и на Църквата. Овдовелият лекар намира утеха в местното православно религиозно общество, започва да учи богословие. Веднъж взел думата и произнесъл на епархийския конгрес вдъхновена реч. След конгреса впечатленият ташкентски епископ Инокентий (Пустински) му казал: „Докторе, ти трябва да си свещеник“.

„Наистина, не ми бе минавала и мисъл за свещеничество… – спомня си по-късно владика Лука. – Но приех думите като Божи призив през устата на епископа.“

Въпросът с ръкополагането му се разрешил толкова бързо, че даже нямало време да му ушият расо. На 7 февруари 1921 г. е ръкоположен за дякон, на 15 февруари - за свещеник и веднага бил назначен за младши свещеник към Ташкентската катедрала, докато не оставя и длъжността си на университетски професор. Макар и вече в свещеническо достойнство, той не спира да оперира и да чете лекции.

В началото на 20-те години, освен чрез пряк терор срещу свещенослужителите, болшевиките се опитват да превземат Църквата чрез обновленческия разкол. Същинската роля и цел на това разколно течение е с помощта на съветската власт да овладее църковната йерархия и да я подмени. Войната се води срещу патриарх Тихон, непоколебимия глава на официалната църква. Вълната на обновлението през 1923 г. достига и до Ташкент. И докато обновленците чакат пристигането на „своя“ епископ в столицата на Узбекистан, в града изведнъж се появил местен епископ, верен привърженик на патриарх Тихон.

През май 1923 г. проф.Войно-Ясенецки приема монашески постриг в собствената си спалня. Дават му името на свети апостол и евангелист Лука, на когото Валентин Феликсович прилича по своите лекарски и художнически дарби. Скоро след пострига той бива тайно хиротонисан за епископ на Ташкент и Туркестан. Но болшевиките не се примиряват – 10 дни след хиротонията новият епископ Лука е арестуван по абсурдното обвинение за връзки с оренбургските контрареволюционни казаци и англичаните. В затвора на ГПУ в Ташкент професорът успява да завърши фундаменталния си труд „Очерци по гнойна хирургия“, който го прави световноизвестен в света на медицината.

Владика Лука умира на 11 юни 1961 година, в Деня на вси светии. Въпреки забраната на властите, всички жители на Симферопол излизат да го изпратят. През 1996 г. отварят гроба на светителя и откриват, че мощите му са нетленни. Скоро след това св. Лука е канонизиран за светец и изповедник на Вярата. На гроба му стават чудеса, хиляди са свидетелствата за чудесни изцеления по неговите молитви. Освен в Украйна и Русия, неговата популярност се разнася из целия православен свят. За славата на светеца-хирург у нас допринася забележителният филм „Светителят хирург“ на журналиста Ангел Бончев. А в средата на август в България пристигна частица от мощите на св. Лука Кримски; светинята бе изложена за поклонение от вярващите в Неврокопска, Варненска и Видинска епархии. Продължава да е актуален и дебатът за замяната на езическата Хипократова клетва, която полагат членовете на българското лекарско съсловие, с клетвата, съчинена от св. Лука.

„Запознавайки се подробно с опита на свети Лука Кримски и неговата клетва, съм убеден, че тя ще помогне на българските лекари в осмислянето на тяхната професия и отношението им към пациента. – споделя Ангел Бончев. – Несъмнено, всички те ще имат духовна полза и подкрепа от Бог и най-великия сред лекарите на ХХ век - свети Лука, ако положат неговата клетва.“