Едно съвременно чудо, случило се в град Тараклия, през лятото на 1988

НАШИЯТ КРЪСТ

Минаваше седем и половина, навън летният ден все още беше пълновластен господар, но в малката стаичка с иконите беше сумрачно. Във всеки случай дребните букви от църковния журнал се мержелееха пред очите на Фьодор Бакарджи. Прозорецът на изток имаше желязна решетка; Дора дръпна пердето, за да не ги гледат от улицата случайните минувачи. Мъжът ѝ щракна електрическия ключ и от ниския таван грейна същинско слънце – за да може да чете спокойно без очила, той се беше изхитрил да завие във фасунката една 300-ватова кварцова лампа! Иконите със сребърен обков блеснаха в лъчи…

„Избранный чудотворче и предивный угодниче Христов: cкорый помощниче и молитвенниче наш, преподобне отче Серафиме!” – започна Дора първия кондак на акатиста.

След нея Фьодор поде първия икос…

Към девет и половина свършиха четенето на акатиста. Пийнаха водичка, прокашляха се… После Фьодор коленичи и започна акатиста на света Богородица Скоропомощница.

„… Радуйся, утешительнице наша милосердная;

Радуйся, любве неизсякаемый источниче;

Радуйся, в бедах скоропомощнице…”

С периферното си зрение Фьодор видя как жена му полегна на твърдия миндер и се обърна с лице към стената. Стенният часовник показваше точно 12. От изток, на прозореца се появи някаква светлина.

„Някой машина осветява с фаровете”, помисли си Фьодор Бакарджи, изправяйки се на крака. Но светлината не изчезна, а ставаше все по-силна и по-силна…

Какво беше това?! Фьодор погледна към тавана – 300-ватовата крушка мъждееше едва-едва, като кандилце, в сравнение с чудната, ярка и бяла, но неослепяваща светлина от изток…

Тогава видя Ангела! С Кръст в ръката…

Веднага след ангела Божий влезе пресветата Богородица Скоропомощница! Същата беше, като слязла от иконата в Александровския манастир – красива, в ръце със своя покров, на шията и висеше чудна огърлица – уж от седеф, а блестеше и хвърляше искри като фойерверк. Подир Богородица влезе и втори Ангел…

Фьодор Бакарджи се сепна; не се уплаши, но опря гръб о стената – там, досами вратичките на баджата, старото огнище. В лявата ръка още стискаше книгата с акатиста, с дясната се прекръсти…

Богородица се приближи; не крачеше, а плавно се преместваше в пространството. От коленете надолу и нейните крака, и тези на ангелите се губеха в мъгла.

- Каквото намислихте за черквата, вършете го! Аз ще ви помагам. – изрече пресветата Дева Мария. – И когато освещават новия храм, повикайте да осветят и тази стая. А дотогава не казвайте на никого…

След тези думи Пресветата и нейната небесна свита се упътиха към вратата. Фьодор се наведе и сбута в хълбока жена си – да стане, да види и тя чудото. Дора изломоти нещо в съня си и се обърна на другата страна. Сияйната нетварна светлина сякаш прогори, анихилира западната стена на стаичката. И небесната троица мина необезпокоявана оттам…

Фьодор побутна пак жена си и тя скочи.

- А! Що за свет! – възкликна Дора, съзирайки в гръб силуета на втория Ангел.

Изскочиха и двамата навън. Но в нощното небе над тях нямаше нищо. Освен едрите августовски звезди.

Беше Илинден…

-----------------------------------

Горният документален разказ за събитието е публикуван в документалния роман „Цепелин за Седмото небе“ на Петър Марчев

Живото свидетелство за чудото може да видите в документалния филм „Незабрава“ ТУК

На снимката бай Фьодор е в молитвената си стаичка, където е станало чудото; фотографията е от септември 2006 година