Една поучителна истинска история от Горни Воден, напомняща, че Бог поруган не бива

Атанас ФИЛИПОВ

През далечната 1947 г. в църквата "Св. Богородица" в с. Горни Воден край Асеновград, известна с чудотворната икона на Майката Божия (началото на XVII в.), наречена „Златна ябълка", беше извършено гнусно деяние. На Велики Петък вечерта, както си е по канон, от църквата беше изнесена Хоругвата с образа на Иисус Христос и под водачеството на поп Златан миряните излязохме от сградата и обикаляхме църквата, за да извършим погребението на Исус. В това време няколко младежи и девойки, ремсисти, остават скрити в църквата. Набързо свалят от олтара няколко икони, между които и една позлатена, дар от семейството на НВ Цар Борис ІІІ, и ги изнасят навън. След символичното погребение на Иисус, поп Златан изпя последното песнопение и множеството се разотиде по домовете си. На Велика Събота сутринта, аз, моят съученик Милуш Грудев, майка му леля Керана и псалтът дядо Димитър, който нощуваше у нас, отидохме в църквата, за да я почистим и подредим за очакваното Възкресение. Забелязахме, че липсват няколко от най-хубавите икони. По заръка на леля Керана, ние с Милуш отидохме до метоха и почукахме на вратата на стаята, където нощуваше поп Златан. Събудихме го и му разказахме за кражбата. Той дойде разтревожен. Като видя какво липсва от олтара, ахна и промълви: "Безсрамници... Анатема, Анатема ще правим днес на обяд и обадете на хората от селото да дойдат!" По обяд на Велика събота църквата се изпълни с народ. Поп Златан се изправи от амвона и започна анатемата. Множеството вярващи онемя. Всички се чудехме, кой може да извърши това кощунство в Божия дом. В църквата са били и извършителите, и те заедно с нас се "чудеха", кой може да го е сторил това. След няколко дена намерихме иконите, захвърлени в голямата тоалетна на Метоха. Почистихме ги от мръсотиите и ги върнахме на местата им. За някои, по-долу написаната история може да се стори невероятна, но за жителите на Горни Воден се превърна в Божие откровение! Трима от ремсистите, които са участвали в кражбата и поругаването над светите икони, постъпиха в болницата в Асеновград, а след няколко месеца, единият от тях /К.П./ умря. Все още не се знаеше, че той е участвал в пъкленото дело, затова и поп Златан го опя в църквата. Другите двама - И. Б. и И. Е. прихванаха туберкулоза, от която не се излекуваха до края на дните си. Две от съучастничките също бяха настигнати от Божието наказание – тежки болести ги споходиха. В тези години набираше сили атеизмът и борбата с религиозното влияние от страна на новата безбожна власт. Затова нямаше следствие, но в селото се разбра, кои са били крадците на иконите и всички одобряваха СИЛАТА, която наказа кощунниците. Двадесет години по-късно (през 1967) срещнах в Пловдив един от смятаните от съселяните ни за съучастник, който се беше издигнал в партийната йерархия на БКП. Любопитството ме подтикна директно да го попитам дали е участвал в поругаването на иконите. Той ме погледна изпитателно и промълви: "Това вече е история Наско, за която ние си платихме..." Години след това се спомина, без да поиска прошка за стореното, поне аз не знам да го е направил. Съзнателно не влизам в подробностите на тази история, като използвам само инициалите на някои от лицата, за да не се срамуват децата и внуците им. Поучителната история все още е жива в колективната памет на селото и доста от по-възрастните хора в Горни Воден си спомнят за това тъжно събитие, което продължава да напомня, че Бог поруган не бива.

---------------------------------------

Авторът Атанас Филипов е работил дълги години като учител, сега е на патриаршеска възраст и живее във Велико Търново