Въпросът е в прослава на какво ще впрегнеш таланта си – на Светлината или на мрака

НАШИЯТ КРЪСТ

Подобен феномен не се среща често, но е факт. Младият свещеник Борис Борисов разказва за пътя си към Вярата и за сбъдването на мечтата му – да възпее Спасителя в рок парчета. „От малък съм възпитан в православната вяра. Занимавал съм се с музика непрофесионално, направих и група. Но в младежките си години се бях отдалечил от Христос като Блудния син – бях заблуден, излъган от представата, че щастието се корени в някакви физически удоволствия”, разказва отец Борис в интервю на Йовка Йовчева*.

„10 години бях сам - без човек до себе си и след като се върнах в църквата един приятел ме попита защо не стана свещеник”, каза той. Една вечер и майка му го пита защо не отиде в Семинарията - защото на Господ, ако му е угодно да му даде половинка, той ще му я даде. Така и става. „Съвсем чистосърдечно, понеже намерих своя път към Христос, отидох в Семинарията. И се запознах със съпругата си точно един месец преди да завърша”, разказва той.

Венчали се, но после цели три години нямали дете. И тогава чудото за пореден път посетило о. Борис и презвитерата му. Без да се наговарят, трима техни познати им донесли ябълки, осветени пред чудотворната Богородична икона „Златна ябълка“, която се пази в храма на асеновградското село Горни Воден. И чудото се случило и в тяхното семейство – така се появила на белия свят дъщеричката им.

Музиката е негово хоби от младежките години. „Много ми беше мерак да направя нещо, но докато бях далеч от Бога и се бях вкопчил в рокмузиката, всъщност нищо не успях да постигна”, признава отец Борис. И подчертава, че най-важният въпрос, когато говорим за изкуство, е какво възхваляваш и възпяваш с творбите си.

По думите му, в съвременната музика и като цяло в изкуството за огромно съжаление тенденцията е такава, че в повечето случаи творците малко или много правят реклама на греха, което не е добре.

Получил благословията на епископ Поликарп за песните си

Досега не е срещал укор от свещениците или миряните, че възпява Бога с рок музика. Преди да запише песните си, той поискал и получил благословията на Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп.

„Това мен ме ощастливи - да сбъдна една мечта, а дай Боже наистина по някакъв начин това да е и път към сърцата на хората – да стигне до тях и чрез тази музика идеята за Христос”, казва отец Борис.

Младият свещеник смята, че като „грамотни хора и като хора, които търсим истината, сме длъжни да се запознаем ако не с цялата Библия, то поне с Евангелието”. А неизбежно след това ще започнем да търсим път към вярата и Спасителя.

Защото според него съвременният човек се е отдалечил много от Бога. „Съпременният човек, когато има някакви екзистенциални търсения или проблеми, дотам сме стигнали, че Христос не е сред палитрата от опции, в която търсим решения”, обяснява отец Борис.

Храмът е отворен, напомни той, но призна, че за голямо съжаление се смята за някакъв анахронизъм. Според него обаче, когато по-често и повече Спасителят се появява пред погледа на хората, те ще спрат, няма да са безразлични и ще влязат в храма.

Дай Боже да е така и тази музика да привлече много млади хора към вярата, казва още младият свещеник.

За съжаление съвременната музика възпява основно порока

Въпросът е в прослава на какво ще впрегнеш таланта си. Защото за огромно съжаление цялата съвременна музика възхвалява порока, подчертава отец Борис.

И напомня колко известни имена от световния шоубизнес се самоубиват, ненавършили и 40 години. „Това показва, че има дупка в сърцето на човек с формата на Бога, която няма как да я запълниш с други неща като пари или слава”, казва той.

Свещеникът коментира и непостоянството в човешката природа, кълко бързо хората се люшват от възхвалата „Осанна” и стигат до „Разпни го!”.

„Греховният, ветхият човек е в нас - и ако не се борим с него постоянно, това че сме в новозаветно време не решава само по себе си борбата между греховния и духовния човек”, казва още отец Борис.

 -----------------------------------------

*Текстът е на база интервюто на колежката Йовка Йовчева от „Дарик радио“, която ни напусна миналата есен. Бог да я прости!