Въпреки уверенията на патриарх Кирил, св. Серафим Саровски не е създал ядреното оръжие

Лера ФУРМАН

Само благодарение на ядреното оръжие „Русия остана независима и свободна“, каза патриарх Кирил (Гундяев) на 18. октомври от амвона на катедралата „Христос Спасител“. Повод за нова демонстрация на съвсем не новото учение за „ядреното православие” стана връчването на ордена „Свети Сергий Радонежски” I степен, една от най-високите награди на Руската православна църква, на академик

Радий Илкаев, който наскоро отпразнува своя 85-и рожден ден. Почетният научен директор на Руския федерален ядрен център, който все още се намира в Свето-Успенския Саровски манастир, който никога не е бе върнат на Руската православна църква, вече е носител на комплексния орден „За заслуги към Отечеството“. Младият тогава физик Илкаев получава първата си държавна награда за участие в разработването на нови видове термоядрени оръжия през 1968 г.

За нуждите на центъра в следвоенните години главната църква на манастира - катедралата "Успение Богородично" - и още

6 църкви от манастирския комплекс

са напълно разрушени.

Главната градска улица е положена точно през територията на манастира, а камбанарията е превърната в мощен ретранслатор. През последните години манастирът е номинално възроден, възстановени са две църкви, в които служат малък брой братя. Тъй като Саров остава затворена териториална единица, свободното развитие на монашеския живот там и още повече поклонничеството до местата на живота и подвизите на св. Серафим Саровски (починал през 1833 г.) - най-известният монах на манастира - е много труден.

Въпреки това, благодарение на „символичното“ териториално съвпадение, патриарх Кирил провъзгласява св. Серафим за покровител на „ядрения щит“ ​​на СССР и Русия. Това, което преди няколко десетилетия би се считало (и с право!) за оскверняване на светилище, днес се представя като „специално Божие провидение“. Ако вярваме на Кирил, тогава монах Серафим благославя от небето унищожаването на църквите на родния му манастир и разработването на тяхно място на оръжия, способни да унищожат човечеството (за което днес, почти всеки ден, напомнят висшите ръководители на Руската федерация в своите заплахи).

Този пример показва колко радикална е еволюцията на официалното, държавно православие в Русия през постсъветския период, особено през 14-те години на патриаршеството на Кирил. От призиви към покаяние на съветския атеизъм и „оскверняване на светините“, което беше основното течение на църковното проповядване в началото на 90-те години, те преминаха първо към оправдание, а сега към сакрализиране на противоречивите „постижения“ на съветската епоха, към постмодерен синтез на имперско и съветско, религиозно и атеистично, евангелие и „Стратегия за национална сигурност на Руската федерация“.

Фактически на мястото на историческото Православие в Русия

е изградена нова национално-имперска религия,

езическа и отчасти дори атеистична.

Основните обекти на поклонение в него са държавата-империя, въоръжените сили и непогрешимият народен водач, а дошлите от миналото образи на Бог и светци играят само служебна, спомагателна роля в обслужването на тези основни обекти. Не бива наистина да вярвате на думата „православен“, която все още присъства в официалното име на Руската православна църква - след началото на „СВО“ това стана очевидно за много поместни православни църкви начело с Вселенската патриаршия...

Основателят на съветския атомен проект Игор Курчатов и неговите колеги, които по никакъв начин не са участвали в църковния живот и сред които почти няма вярващи, са работили, както сега уверява патриархът на Руската православна църква, директно под ръководството на св. Серафим - „защото по неизразимото Божие провидение това оръжие е създадено в манастира на св. Серафим“. Следвайки тази „логика“, трябва ли да признаем например, че ужасните изтезания и извънсъдебни екзекуции, на които са претърпели затворниците от Соловецкия лагер със специално предназначение, са станали по молитвите на монасите Зосима, Савватий и Герман Соловецки, тъй като те са били извършени на територията на техния манастир?!

Болшевиките и служителите по сигурността обичаха да създават своите затвори и центрове за изтезания в манастири - тези мини-крепости бяха по-лесни за охрана и това, което се случваше вътре, не се забелязваше отвън. Някогашните средища на аскетичен живот те бяха превърнали в своята пълна противоположност – в средища на сатанинско зло, страдание и беззаконие. Тази чаша не е отминала и знаменитата Саровска обител.

Но сега патриарх Кирил учи, че всичко това е било „в словото Божие“ и най-важното – в името на свободата и величието на Русия.

Същият Серафим Саровски пророкува за него и фигури като него, когато казва, че в изгубената Русия на бъдещето

епископите „ще бъдат толкова неблагочестиви,

че... вече няма да вярват в главния догмат на Христовата вяра.”

Дарявайки ядрените оръжия с божествени свойства (по-специално функцията да спасява света от унищожение и цели страни и народи от поробване), Кирил демонстрира именно това „неверие в основната догма“, тоест учението за всемогъществото и вездесъщността на Бог, Който пази създаденото от Него творение от разрушение и несъществуване.

Това „ядрено православие“, което първоначално беше наречено „атомно“, стана неразделна част от доктрината на „руския свят“ - идеологическата и митологична обосновка на „СВO“ в Украйна. На голяма пресконференция в Кремъл през 2007 г. Владимир Путин лично благослови новото учение, като каза: „Както традиционното изповедание на Руската федерация Православието, така и ядреният щит на Русия са онези компоненти, които укрепват руската държавност, създават необходимата предпоставки за осигуряване на вътрешната и външната сигурност на страната“. Един от идеолозите на „Руския свят“, колумнист на канала Russia Today, Егор Холмогоров, стигна до там, че обяви Саров (известен още като тайния град Арзамас-16) за духовна столица на Русия именно благодарение на „синтеза“ на св. Серафим с ядрената бомба. Холмогоров заявява: „Ядреното православие на практика се превръща в официална идеология на съвременна Русия... За да остане православна, Русия трябва да бъде мощна ядрена сила“.

Позната болшевишка идеология: да се вкарат хората в „царството на доброто“ със сила и да се унищожат онези, които не искат да бъдат натикани. В съвременната версия звучи още по-зле:

„Защо ни е такъв свят, в който няма Русия?!“

Есхатологичната перспектива на „руския свят“ е проста и недвусмислена, като путински клозет, без „излишните тънкости и хитросплетения“ на Апокалипсиса: „Ние ще отидем в Рая, а те просто ще умрат“. До тази проста формула „националният водач“ сведе вековните духовни търсения на руската култура.

 „Ядреното православие” не оставя шанс на човечеството: Бог е дарил човека със свобода и е предсказал (Матей 13:24–30), че житото и плевелите ще растат заедно до края на времената, което означава, че не всеки ще иска да влезе в руското “ царство небесно“, ще остане свят, в който „няма да има Русия“. А този свят, ако се вярва на Путин и Гундяев, подлежи на унищожение.

-------------------

Предишната публикация на този анализ е в „Новая газета Европа“; заглавието е от редакцията