Андрей Кураев за емиграцията, утехата и "гражданската религия" в съвременна Русия

Ирина ГАРИНА

- Отец Андрей, как решихте да се преместите да живеете в Чехия?

- След година и половина вслушване: в себе си, в обстоятелствата, в историята... И през времето, което мина от обявяването на намерението ми да напусна, се затвърдих в това решение. Особено защото получих голяма подкрепа от хората. И от тези, които са в Русия, и от тези,

които сами вече са пръснати по света.

- Обсъждали ли сте това с някой от духовниците?

- Никой от моите колеги от московската енория не се свърза с мен. Но и епископи, и свещеници звъняха и ми писаха. И това бяха думи на подкрепа.

- Емиграцията е трудна. За какво се готвехте?

- Не можеш да си подготвен за това. Но аз не отивах на непозната планета, а в Прага - град, който обичах от дете. Това, което не бих искал, е да стана част от някакъв политически кръг тук, участник в конференции за „спасяването на Русия“. Не съм политик или политолог. Бих искал да остана в обичайната си линия на мислене по етично-религиозни, религиозни и културни теми.

Но понякога политиката изисква религиозен анализ. Да припомним, че наскоро Путин каза на лидерите на различни религии, седнали пред него, включително евреи, будисти и староверци: вие доказахте, че единството на нашия многонационален народ е абсолютна ценност за вас. Да, това е догмата на гражданската религия. Но за религиозния човек само Бог може да бъде абсолютна ценност. Неслучайно Бог се нарича Абсолют. Абсолютът е отделен от всичко, не е свързан с нищо. Бог като Абсолют е независим от света и безкрайно го превъзхожда. Това са основите на религиозната философия, които са били ясни на древните гърци от предхристиянските времена. Нищо земно за религиозния човек не може да бъде абсолютно.

Освен това, всички развити религии по света имат сюжет на Божия зов, на призоваването на грешника. „Внезапно Господ събуди съвестта на свирепия разбойник“. Или като в Матрицата, където г-н Смит получава текстово съобщение: „Събуди се, Нео, Матрицата те притежава.“ Изведнъж нещо се случва, в човека се ражда спешна потребност да промени самоличността си, да скъса със себе си, с миналото си, със социалното си тяло, със социалната си среда. „Ако не намразиш баща си и майка си заради Мене.“ Така е и в Евангелието. И в Тората Бог казва на Авраам: „Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа“.

Еврейският народ като народ се ражда именно в такова тежко преживяване на Изхода от Египет. Сюжетът на Призива и Изхода е общ религиозен сюжет за всички развити религии. Абсолютизирането на съществуващите социални конструкции е нещо напълно противоположно. Във всички световни религии човек намира своите „нови хора“ за себе си, понякога въпреки случайността на раждането. Пророците на древен Израел изразиха това с термините „Израел според плътта“ и „Израел според духа“. „Израел по дух“ е малцинство, а мнозинството, въпреки че се наричат ​​евреи, не са такива. Оттук и библейската заповед: „Не следвай мнозинството в злото и не разрешавай спорове, като се отклоняваш от истината за мнозинството“ (Изх. 23:2).

Различно е само в племенните религии. Там всичко е просто: „Където си роден, там си бил полезен“. Те решават вместо вас на кои местни богове да се поклоните. А световните религии се обръщат към индивида, към личния избор. Това включва будизма, исляма и християнството. До известна степен това е и юдаизмът в съвременния свят, защото евреите са пръснати по целия свят и затова за тях утвърждаването на религиозната еврейска идентичност също е избор всеки път. Това вече не е нещо, което се разбира от само себе си.

Следователно, за религиозния съвременен човек родовата и гражданската идентичност не могат да бъдат по-високи от религиозните. И още по-фрапантно е, че срещу тези думи на Путин нямаше протест от религиозни лидери.

- Наистина ли мислите, че някой от тези хора, които са се срещали с Путин, може да му възрази? Учудихте ли се, че срещу Путин не възразиха?

- Ако това бяха религиозни хора, вероятно щяха да го направят.

- Какви са те, тези религиозни лидери?

- Те показаха с мълчанието си, че религията, която наистина изповядват, не е християнството, нито юдаизмът, нито ислямът. Това е новата гражданска религия на Русия. Със своите догми, ритуали, със своите светци и светилища, своите митове. Това не е новост в съвременния свят. Третият райх се опита да създаде такава религия. Този вид религия е внимателно култивирана от Китайската комунистическа партия, от китайски католици и будисти в продължение на десетилетия. Те дори успяха да изведат католици, които не признават властта на папата. Нарича се Патриотична католическа църква на Китай. Гражданската религия е характерна и за идеологията на Съединените американски щати с изцяло култово-религиозното отношение към националния флаг и химна. Подчертавайки, че гражданската идентичност е по-важна от всяка друга.

- Болшевиките нямаха ли същата религия?

- Не, защото болшевизмът е идеология на гражданска война и все по-активна класова борба, а не на гражданско единство. Едва по-късно започва да се акцентира върху „националното единство” и „неразрушимия блок от комунисти и безпартийни”. Но точно защото „гражданските религии“ не са измислени днес, религиозните лидери би трябвало да имат известен опит в това отношение – дали като не противоречат на вожда, не влизат в конфликт с Бога. А не глупавото придържане към принципа „моята страна, независимо дали е права или греши, е моята страна“, „независимо дали моят император е прав или крив, аз винаги съм с него“.

- Руските религиозни лидери не мислят ли за това? Може би са позволили на президента да говори каквото си иска и мъдро са замълчали? Ако просто сте свикнали да мълчите, когато шефът ви говори?

- Разбира се, те са повече или по-малко умни хора и успешни кариеристи, иначе нямаше да попаднат там. Затова смятам, че те отдавна са готови на всичко – уж за доброто на паството си. Плюс това, съвременният човек обикновено е човек, който е претърпял лоботомия и различните части на съзнанието му просто не се свързват помежду си. Така че той слуша обичайното бла-бла-бла по темата за текущата политика, но дори не мисли как да свърже това с основните ценности и принципи на собствената си вяра. Днес той аплодира неморалните дела на императора и призовава за лоялност към него във всички случаи, а утре ще прочете проповед в храма, възхваляваща мъчениците, които се разбунтуваха срещу римския император и отказаха да служат в римската армия.

- Тези лидери - те не съотнасяха ценностите с догмите или мълчаха. Ами тяхното стадо, какво ще кажете за техните църкви?

- Те са едно и също. Тези, които задават неудобни въпроси, веднага се блокират и изгонват.

- Вие всъщност казахте, че в Русия има много малко истински религиозни хора.

- Това е погрешно. Просто талантът на вярата и молитвата може да се комбинира с етическа посредственост, липса на образование, липса на критично мислене и просто плен на телевизията. Инквизиторите не са били атеисти. Понякога дори са били светци. Йосиф Волоцки, например.

- Защо толкова много хора в Русия се наричат ​​религиозни, църковни, вярващи и палят свещи? Защо им е това, ако не разбират същността?

- Мога да отговоря за църковната йерархия - те имат много мотиви да останат в своето „жречество“, дори отвъд чисто религиозните. Най-простият е – това е просто бизнес. Второ, те не знаят и не могат да пвършат нищо друго. Без расото и извън храмовата екзотика, те са просто скучни и банални. Нямат особена интелигентност, особена духовна и морална чувствителност, светски компетенции. И те го знаят, страхуват се от това, защото сега, докато са в одеяния и вътре в системата, са част от местния социален елит. Свалете им облаченията и те ще загубят всички малки предимства, които имат сега - като директен достъп до началника на селската администрация и други подобни.

Третият мотив е, че самите те не са забелязали собствената си деградация. Както казва поетът Пабло Неруда: „Къде изчезна момчето, което някога бях?“ Някога и те може би са били млади и пламенни Альоши Карамазови. Но след това системата ги е захапала и преустроила според нуждите си. Лицето по паспорта си остана същото, но възприятието му както за света, така и за Евангелието се промени напълно.

- Казвате, че това са хора, които не знаят как да правят нищо друго. Но аз познавам един православен свещеник, който прекарва по-голямата част от времето си, работейки като програмист.

- Но фамилията му не е Гундяев, нали?

- Не, фамилията е друга. И вече беше наказан за антивоенните си проповеди.

- Ето, за това говоря и аз…

- Питах не толкова за професионални свещеници, а за тяхното паство. Защо всички тези хора ходят на църкви, ако наистина не разбират в какво вярват?

- Това е обща ситуация за всички страни и векове, която е перфектно описана в романа на Болеслав Прус „Фараон“. Съзнателното отношение към вярата, познаването ѝ - това винаги е било участ за малцина. За мнозинството основното е да задоволят религиозните нужди: да осветят нещо правилно, да гарантират някакъв вид късмет. За да имате късмет с реколтата, със семейството си, с шефа си и т.н. Повечето винаги са такива.

– Когато станахте свещеник, знаехте ли за това?

- Това го разбрах от самото начало и реших: ще моля се с тях /с началството/, но категорично няма да се обръщам към църковните йерарси за политически или морално-политически консултации.

- Как успяхте да останете в Руската православна църква в последните години, като вече разбирахте и виждахте в какво се превръща тя? Вероятно беше някакъв ужасен вътрешен протест?

- Просто си напомнях защо дойдох тук, в Църквата. Ако отида в аптека, то не е с надеждата да чуя хубава музика на живо там. Ако взема такси, то не е за да чуя лекция от таксиметровия шофьор за международната обстановка. Въпреки че и това се случва.

- Защо, защо и как влязохте в Църквата през 1985 г.? С какви мисли човек, завършил Московския държавен университет със степен по научен атеизъм, отива в Духовната академия?

- Тогава аз формулирах това за себе си съвсем традиционно и просто: желанието да служиш на Христос, любовта към Христос. Сега, разбира се, бих го изразил по-сложно. И вече не бих идентифицирал литургичните дейности със служене на Христос. Днес съм убеден, че една медицинска сестра служи на Христос много повече от един епископ в РПЦ. Но, за да разбереш това, трябваше да преживееш тези години.

- Човек трябва дълги години да работи като духовник, за да разбере, че вярата и църквата е отделни неща? Или погрешно съм те разбрала?

- Разбира се, че е погрешно. Това е моят начин. И между другото, аз не произнасям такава формула, вие твърде много опростявате всичко. Аз не казвам това…

- Можете ли сега да промените изповеданието си, да изберете друга църква, различна от Руската православна църква - МП?

- Не искам да променям изповеданието си, но в Православието има различни юрисдикции.

- Един бъдещ свещеник на име Владимир Гундяев вероятно също е отишъл в духовната академия със същите мисли, каквито сте имали и вие в младостта си...

- Не, не е възможно да има такива мисли. Той е от свещеническо семейство и това дава принципно различно отношение към църквата. Освен това, той първо се е срещнал с митрополит Никодим Ленинградски и едва тогава по някаква причина митрополитът поканил момчето, което харесал, в Ленинградската семинария. Това е напълно, напълно различно.

- Каква е разликата? Не може ли човек да се роди в семейство на духовник и да запази искрена вяра? Не става ли така?

- Това ще бъде искрен занаят и професионална вяра в светилища и ритуали. Освен ако няма тийнейджърски бунт срещу църковността на своите родители и след това независимо възприемане като възрастен. Между другото, от бележките на Достоевски става ясно, че неговият Альоша Карамазов, след младежката си страст към монашеството, трябва да стане революционер-атеист, а след това, подобно на своя автор, да мине по пътя на покаянието и новото придобиване на вяра.

/със съкращения/

------------------

Предишната публикация на това интервю е в „Новая газета“