„Жестокостта на русите в Таврия надмина всякаква мяра, забраниха ни и гайдите“

Даниела ГОРЧЕВА

„Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите забраниха по цяла Таврия гайдата, за да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята народна музика, да не играем народните си хора, че да заспим и умрем като народ… През първата година посърна цялата Таврида – нигде веселие, нигде радост. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя кипеж от песнопойките, които тайно ни

донасяха бозаджиите наши „вилаятчии” или „велаклии”, както се наричаха у нас гурбетчиите македонци.

И на лятото – година след руското забраняване на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една вест: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро сред селото!

В началото на забраната имаше българи пребити от бой в участъците, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72-годишен старец, заявил в селската кръчма, че му е останало малко да живее, нека го заточат в Сибир, но той ще порадва за последен път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът. В села и паланки заочакваха с трепет уречения от дядо Видю ден.

Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, но помня как се вълнуваше целият град, как с часове ходеше баща ми мълчалив и строг, как накрая реши, че ще иде…

И една заран ние, баща ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, но ние отидохме да чуем гайда… Не бяхме само ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла… Няма да забравя този ден. Сред море от народ, от разплакан народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят татко стискаше ръката ми и на няколко пъти през деня ми каза: „Добре слушай, синко, ние сме българи и само ние свирим на гайда. Но вече и нея не дават. Добре слушай, че надали ще я чуеш друг път в живота си.”.

Това пише Стефан Българов в спомените си, отпечатани в списание „Културно единство” от 1908 година. Той е математик и журналист, а по-късно се преселва в България. За жалост, съдбата на повечето от потомците на таврийските българи е много трагична. Едни измират от масовия глад през 1921 - 1922, други страдат от „разкулачването” и са изпратени на заточение през 1929 година, а оцелелите след Втората световна война са депортирани в Сибир.

През 1942 година близо две хиляди таврийски българи успяват да се завърнат в родната си България, където получават подслон и препитание, но само две години по-късно – след съветската окупация на България през 1944 година, по искане на Сталин, те са арестувани от комунистическите власти и предадени на съветските болшевики.

Ето това са малка част от делата на всякога проклетата Русия (по думите на Раковски).

А ето и моите 21 конкретни причини от Освобождението насам, за да смятам Русия за основен враг на България:

1. Предателството на Русия с отзоваването на руските офицери от българската войска при Сръбско-българската война;

2. Детронирането на княз Батенберг от офицери русофили, абдикацията му заради опасността от руска окупация, опитите на Русия чрез русофилската опозиция и русофилски бунтове да намери повод за окупация на България;

3. “Политиката на Русия е Македония да не стане никога българска” (думи на руския посланик в Цариград Зиновиев), натиска на Зиновиев българските владици в Македония да се сменят със сръбски (1902 издейства берат за сръбски владика в Скопие), отрицателното руско отношение към Илинденско-Преображенското въстание;

4. Бомбардировката на Варна от руски кораби в Първата световна война на 14 октомври 1915, при което са изстреляни няколкостотин снаряда и са убити 27 цивилни граждани;

5. Участието на руския 47-и самостоятелен корпус срещу българските войски, които освобождават Добруджа от румънска окупация през 1916 в Първата световна война;

6. Участието на руски войски на Южния фронт в Македония, с чиято помощ сърбите превземат Битоля през есента на 1916;

7. Бомбардировката на Балчик от руски кораби на 13 декември 1916;

8. Участието на руски войски заедно със сръбски, френски и италиански във втората кървава битка при завоя на Черна на 9 май 1917, при която съглашенците са разбити от българите;

9. Септемврийският метеж от септември 1923, организиран от българските комунисти по нареждане на Русия;

10. Най-големият терористичен акт - атентатът в катедралата “Св. Неделя”, извършен от българските комунисти по нареждане на Москва като опит да бъде унищожена българската държавност;

11. Опитите на Русия да подпали гражданска война в България между двете световни войни чрез българските комунисти;

12. Прокарването на идеята за “македонска” и “добруджанска” нация през 30-те години чрез българските комунисти;

13. Изпращането на терористични групи в България през 1941-1944, извършването на терористични убийства като това на ген. Луков и подклаждането на терористично партизанско движение, без СССР да е обявил война на България;

14. Обявяването от СССР на война на България на 5 септември 1944 без действителен повод, след като през цялата война България и СССР не са във война и след като има вече второ антигерманско демократично правителство на власт в България, единствено с цел да бъдат прекъснати преговорите за примирие със САЩ и Великобритания, които ще попречат на руска окупация на България;

15. Избиването на 30 000 души от националния политически, икономически и духовен елит от комунистически групи по руски план в първите два месеца на руската окупация; хвърлянето на близо 200 000 инакомислещи българи в комунистически концлагери и затвори;

16. Непростимото национално предателството към македонските българи, принуждаването им да се пишат "македонци", депортацията в Югославия на бежанци от гръцка Македония, намерили спасение в България, допускането на сърбоманска пропаганда и образование в Пиринския край, готовността България да бъде поставена под сръбска доминация в бъдеща Югославска федерация, избиването на водачите и войводите на ВМРО и на тракийското освободително движение;

17. Принуждаването на България да забрави за гръцкия геноцид в Беломорска Македония и Западна Тракия и за насилственото денационализираните 200 000 българи в Гърция заради идеята на СССР, че Гърция е слабото звено в НАТО;

18. Насилствената колективизация по съветски модел, която превърна българина от свободен в труда и собствеността си честен, смел и трудолюбив човек в зависим, крадлив, циничен роб;

19. Съветизацията и комунизацията на България, които ни отвлякоха от Европа, към която се стремяха нашите възрожденци;

20. 45-те години съветски комунизъм, които превърнаха свободна и независима България в най-послушен сателит на Русия, като поставиха на власт най-простите и най-мързеливите;

21. Руското разрушително влияние и днес над България чрез корупция, шпионаж, организирана престъпност, енергийна зависимост и рубладжийска пета колона, прикрита като “националисти”, “социалисти” и “едри капиталисти”, благодарение на което от държавници някога като Стамболов стигнахме до нищожества като Борисов и Радев.