Възпоменания за жертвите на комунизма имаше в катедралния храм и във военното поделение

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

На 1. февруари казанлъшки демократи, гости от Града на липите и близки на жертвите на тоталитарния комунистически режим почетоха паметта на преследваните, изтезаваните и избитите от българските протежета на болшевишкия сатрап Сталин. В катедралния храм „Св. Йоан Предтеча“ отец Константин Киров отслужи заупокойна молитва, като бяха споменати и напусналите този свят

сторонници на демокрацията като Крум и Орлина Крачанови, Симеон Стайковски, Веселин Вандов, Тодор Барабонков и други. Организатор на възпоменанието бе казанлъшкото Дружество на репресираните, председателствано от Крум Владев. След панихидата той припомни годините на преследвания и унижения на близките на избитите от гротескния „Народен съд“.

„Моят баща е работил като счетоводител в казанлъшката фирма „Капрони“, преди неговият кум да го покани на работа в полицейското управление в Бургас. – припомни трагичните събития през 1944 – 1945 година К. Владев. – Осъден е на смърт с обвинение „за въвличане на България във Втората световна война“, представяте ли си?! Аз бях малко дете, но няма да забравя как посред зима в квартирата ни влязоха двама съветски войници и един български „другар“, които изнесоха от стаята печката ни, както гореше. Същата съдба постигна и пианото, въобще, другарите от народната власт се самообслужваха с наша покъщнина, без да ни дават обяснение…“

По-късно комунистите вкарват в затвора и майка му, по скалъпено обвинение, и той е отгледан от баба си в Казанлък. „Още си спомням как в училище една учителка ме изкарваше пред класа и ме сочеше като син на народен враг. Унижението беше огромно, никой не искаше да дружи с мен. Дори и спортните ми успехи в колоезденето не ми помогнаха особено; завърших ВИФ, но не ми позволяваха да преподавам в казанлъшките училища, гонеха ме по селата“, спомня си с огорчение Крум Владев, макар и от дистанцията на времето.

1. февруари е избран за Ден на почит и признателност към жертвите на комунизма през 2011 година. На тази черна дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на така наречения Народен съд осъжда на смърт 67 депутати от ХХV Народно събрание, 23 министри, както и тримата регенти на малолетния Симеон II – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Присъдите са изпълнени още същата нощ, като главорезите се сбиват кой да вземе хубавите ботуши на княз Кирил. Общо произнесените смъртни присъди са 2618, докато Нюрнбергския трибунал срещу хитлеризма произнася само 12. Целта на Сталин и неговата „ръкавичка“ Г. Димитров е да бъде изтребен елитът на българската нация и страната ни да се превърне в послушен сателит на Москва.

„Георги Димитров е злокобна фигура в българската история, той стои зад избиването със съд и без съд на близо 30 000 българи непосредствено след 9 септември 1944, той е съсипал съдбите на стотици хиляди български семейства. – казва Крум Владев. – Ето защо нашето дружество на репресираните продължава да настоява за демонтажа на паметника на Димитров на язовир „Копринка“…“

В Казанлък „Народният съд“ заседавал в салона на читалище „Искра“. На смърт са осъдени общо 22 жители на града и околията. През нощта на 2. март осъдените са избити безмилостно, като животни; оцелелите след първоначалния залп са били доубивани с лопати и кирки. За това свидетелстват участниците в ексхумацията на тленните им останки през пролетта на 1992 година.

По време на поменната трапеза след панихидата, осигурена от организатора, бяха припомнени куриозните обвинения срещу осъдените на смърт. Един от тях е известният казанлъшки индустриалец и благодетел Теньо Караилиев, собственик на Въжарската фабрика, който се пошегувал в Бозуковото кафене, че отива да плете въжета за комунистите. За което и бил разстрелян.

На възпоменанието присъстваха бившият казанлъшки кмет-демократ – Бончо Сарафов, юристът Стефан Саранеделчев, старозагорският историк и публицист Мартин Мартинов, Станислав Мартинов - бивш координатор на СДС-Стара Загора, журналисти. Организаторът Крум Владев изрази съжаление, че въпреки настоятелните му покани през последните години, казанлъшката кметица нито веднъж не е удостоила с присъствието си традиционното възпоминание.

Бойци и командири от казанлъшкото поделение също почетоха жертвите на комунизма. Те поднесоха цветя пред паметника на загиналите от 23. Шипченски пехотен полк, а след това запалиха свещи за упокой в новоосветения армейски параклис „Св. Димитър Солунски Чудотворец“.