В новата му книга ще откриете две комедии, достойни за големите сцени на България, Балканите и Европа

Петър МАРЧЕВ

Беше време, когато Казанлък се заявяваше уверено като важен център на литературната карта на България. Но през последните десетилетия скромните, тесни провинциални кройки бяха нахлузени и върху свободолюбивия дух на Града на розите, който бе известен и като Градът на 100-те художници. Който така и пропусна шанса да стане познат /поне в България/ и като Градът на

свободното слово. Да си спомним само Чудомир и неговата невесела съдба. През 70-те години в Казанлък е издигнат внушителен бюст-паметник на писателя. Но съвсем скоро потомците на неговите осмяни герои – как Сийки, лъжливи Събевци и Дечопоровци, които бяха взели властта в града – събориха паметника и го скриха в един заден двор. Как може така – присмехулникът трябва да бъде наказан, а не поощряван?!

Нещо подобно се случи и през последната декада – забележителният /и забележим в национален мащаб/ литературен живот в Града на розите и склерозите първо бе торпилиран чрез унищожаването на известното 100-годишно литературно списание „Кула“. Нещо подобно се случва и сега – най-старото периодично издание в България – вестник „Искра“ – очевидно ще посрещне своята 100-годишнина във формат на общински бюлетин. И да, именно на страниците на в-к „Искра“ направиха своите първи литературни крачки и бяха поощрени за своята забележителна литературна кариера десетки писатели и поети от Казанлък и региона.

Но всяка страна и всеки град заслужават управниците си и съдбите си… Когато аз стана кмет на Казанлък /тоест – никога/ знаете ли какво ще направя? По калканите на сградите ще изпиша стихове от големите казанлъшки поети като Стефан Фурнаджиев, Николай Станков, Стоян Стоянов, Румен Денев… А по целия площад „Севтополис“ ще поставя бронзови статуи на най-забележителните хора, свързани с нашия град – задължително Чудомир и част от неговите нашенци, Любен Каравелов, обезсмъртил Казанлък в своя забележителен роман „Маминото детенце“. Задължително ще има и статуя на писателя Антон Страшимиров /преподавал в нашето Педагогическо училище/ с вдигнат в ръката бастун – същия бастун, с който ръкоположил местния кмет, който твърде много си позволявал. Забелязвате ли парадокса? Страшимиров още го помни цяла България, а името на някогашния казанлъшки кмет е потънало в забравата…

Но да си дойдем на думата – белетристът Стефан Бакърджиев е един от плеядата автори, допринесли за Казанлък да се говори с респект в културна България през недалечното минало. Нещо повече, той бе и несменяем главен редактор на емблематичното списание „Кула“ в продължение на 2 десетилетия, който поддържаше жив демократичния дух на неговите основатели от далечната 1923 година. Повод да говорим сега за Стефан Бакърджиев е новата му книга „Балкански хоровод“, издадена от реномираното великотърновско издателство „Фабер“.

Книгата съдържа две комедии:

  „Пиеса за пиано и оркестър“

Градчето К., 2012 година, Преход, спорни паметници. И ето - още се маем и вайкаме пред нескончаемия, душещ ни с двусмислието си Преход, пред разнопосочните сигнали при всяка промяна. И Времето е спряло, докато му се чудим, объркани и недоверчиви пред иначе несломимата си надежда.

  „Балкански хоровод“

Солун, 1912 година, Балканската война. За първи път балканските съюзници управляват заедно… За първи път всеки може очи в очи да заяви на съседите си колко са примитивни. Безогледно, от сърце… История и култура се преплитат, за да уязвят другия, изостреният усет за чуждите слабости те прави сляп за своите.

Книгата може да се намери в книжарница „Палитра“ /до входа на кино „Искра“/; в книжарница „7 дни“ /срещу Дома на културата „Арсенал“/; и в кафенето до МГ срещу Културния дом, където е с отстъпка и автограф /от 9 до 10:30 часа в работните дни/.

-----------------

Стефан Бакърджиев е лауреат на Голямата награда на литературния конкурс „Развитие“ за романа си „Ex Oriente Lux. Фердинанд и мечтата по Константинопол“