Какво се случи с една от най-ярките емблеми на Казанлък?

Петър МАРЧЕВ

Петър Топузов е един от последните възрожденци, живели в Казанлък. Захващал се е с какво ли не – все на ползу роду. На 1. юни 1924 година излиза първият брой на поредното му щуро начинание – вестник „Казанлъшка Искра“. След няколко броя, след като бай Петър изнемогва финансово, вестникът минава под крилото на читалище „Искра“. Оцелява през мрачните

години на комунистическата диктатура, която го превръща в партиен рупор. По време на Прехода закрачи в духа на новото време – пазарна икономика и многопартийност. Така вестникът стана еднолично търговско дружество, чийто управител се избираше от Общинския съвет и се назначаваше от кмета.

Доскоро в-к „Искра“ си оспорваше с бургаския „Черноморски фар“ палмата на първенството – за най-дълго излизало печатно периодично издание /без прекъсване/ в България.

Днес, в деня на 100-годишнината на вестника, не е ясно за обществеността какво се случва с него.

Жив ли е, или е на командно дишане, или доживява дните си в старчески дом?

Отваряйки сайта на „Искра“ попадаме на „свежи“ новини – избора на Г. Стоянова за четвърти кметски мандат. По това време последният управител и главен редактор бе уволнен, вследствие на коалиционни дрязги между ГЕРБ и Земеделците. Съкратена бе и единствената редакторка. Редакцията бе заключена, след като от нея бяха „зачистени“ всички книги, архиви и документации. Своевременно, дружеството „Казанлъшка Искра“ ЕООД бе закрито от неговия принципал – Общинския съвет. И с това, сякаш кръгът на „демократичното пазарно битие“ на „Искра“ се затвори и вестникът очевидно се завърна в „светлото минало“.

Да, в искристкия сайт може да откриете и pdf-ите на 9 броя на „Искра“, излезли през настоящата 2024 година. В този им вид, от тях може да прочетете само заглавията на интервютата, основният текст е прекалено ситен и не може да се види. Казаха ми, че броевете ги има и на хартия и вероятно си ги купуват петдесетина възрастни хора, заедно с пенсионерските си вестници.

Днес се зарових в Програмата на Празниците на розата – с надеждата да открия някакво честване на 100-годишнината на в-к „Искра“. Нищо…

Как да тълкуваме това премълчаване на юбилея – като признание за фактическата смърт на вестник „Искра“ и замяната му с общински бюлетин „Искра“? Прогнозата ми е, че в недалечно бъдеще и бюлетинът ще спре да излиза – тъй като дублира сайта на Общината.

Да, няма да скрия, че в днешния светъл юнски ден ми е тъжно. Защото в идеята „Искра“ ние, бившите искристи, вградихме ако не своите сенки, то десетилетия от своите животи, на минимални заплати, само и само да го бъде Вестникът. Но не всеки притежава чуство за историчност…

И все пак - бъдете поздравени от мен всички вие – колежки и колеги, свързани с „Искра“!

Дерзайте и продължавайте да търсите и откривате Смисъла!

Да споменем и покойните искристи, царство им небесно!