Първо – 120 000 лв. за референдум. После – кърлеж, смучещ общинския бюджет

Борис ДИМОВ

Аз не искам да участвам в този референдум, защото не искам да споделям отговорността на общинските власти в тази недобре обмислена авантюра, в която главното действащо лице е сумата от 7 милиона лева; ето моята мотивация за това:    1. Защото със или без моят глас Община Казанлък може да изиска от държавата паметника на Бузлуджа. (Председателя на Общинския съвет

Николай Златанов вече съобщи, че дори и референдумът да не мине изискуемите 40 % няма никакъв проблем да бъде гласувано и прието решение на Общинския съвет, с което да се постигне същият резултат.)

2. Защото Общината можеше да спести 120 000 лева, вместо да ги харчи за референдум и да ги даде за нуждите на града и неговите граждани.

3. Защото ползването на Дом паметника на Бузлуджа съвсем няма да е безвъзмездно и безплатно – само охраната на паметника към момента струва 560 000 лева, а ток, вода, транспорт и заплати и други разходи откъде ще дойдат, освен от Общинския бюджет?!

4. Защото е недопустимо наливането на огромни средства в нещо, което не е общинска собственост и може да бъде отнето във всеки един момент, като в най-добрият случай може да се ползва 10 години.

5. Защото така формулиран въпроса на референдума дава право на подкрепа на Община Казанлък да получи и ползва САМО за 10 години дом паметника на връх Хаджи Димитър/Бузлуджа. А след това какво - правим нов референдум ли?

6. Защото няма гаранция от сигурно и постоянно финансиране след завършване на проекта. За Европейските фондове и програми се кандидатства и съвсем не е сигурно, че винаги това ще е успешно и в един и същ мащаб.

7. Защото Община Казанлък към момента не е представила ясен финансов план и заделен общински финансов ресурс за финансирането на паметника сега и след изтичане на 10 години.

8. Защото Община Казанлък представя цялата информация едностранчиво и в розови краски без да създава условия за плурализъм и истински дебат като се говори само ЗА референдума.

9. Защото не се дава възможност на специалисти от цял свят да дойдат и изкажат мнението си и да участват във възстановяването на монумента.

10. Защото се започват обществени поръчки в нарушение на закона и това, че монумента на Бузлуджа е паметник на културата.

11. Защото се харчат 250 000 лева и се обявява обществена поръчка преди още Бузлуджа да е предоставена на Общината. А парите в голяма част могат да бъдат спестени, ако се използва извършеното техническо обследване от Фондация „Бузлуджа“.

12. Защото всички идеи на Общината започват обещаващо и завършват на поддържащи системи от общинския бюджет като „Света на траките“ например, където доливат хиляди левове в едно непечелившо начинание. /Или фамозният тракийски кораб на язовира - б.р./

13. Защото никой не говори за задаване на високи стандарти за качество и устойчивост на проекта за Чинията, за да не се товари общинския бюджет. Създаването на покрив и прозорци и всичко необходимо, което да устои на студ и горещина и вятър в продължение на десетилетия. Недопустимо е създаването на временен покрив с гаранция от 7 години и вътрешна инфраструктура като стъпала с гаранция 5 години съгласно наличната към момента информация; а след тяхното изтичане кой ще заплаща и ще се занимава с ремонтите?

14. Защото липсва задание на проект за Бузлуджа, което да е изработено от най-добрите специалисти, които да го реализират и съблюдават.

15. Защото не е ясно кой всъщност ще управлява паметника на Бузлуджа – галерията или музея или /което би било най-добре/ независима и самостоятелна институция с ранг на национален музей.

16. Защото паметникът на Бузлуджа е идеологически натоварен – изграден като Дом-паметник на БКП, монументът неминуемо е свързан с тоталитарният режим дошъл с терор и избиването на десетки хиляди българи. С оглед на уважението към жертвите на комунистическият режим е недопустимо те да не бъдат споменати и почетени в паметника.

-----------------------------------

Текстът е публикуван в личния профил на автора в социалните мрежи