Дружеството на репресираните организира панихида в катедралния храм

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Гояма група казанлъчани се събраха на 1. февруари в казанлъшкия катедрален храм „Св. Йоан Предтеча“, за да почетат паметта на жертвите на кървавия комунистически тоталитарен режим. Панихидата за упокоение душите на избитите и репресираните бе отслужена от отец Иван Павлов. Организатор на възпоменанието бе

казанлъшкото Дружество на репресираните с председател Крум Владев, който припомни издевателствата на болшевишката Червена армия и на българските слуги на главореза Сталин. Крум е бил само 3-годишен, когато баща му е убит от комунистите; вината му - работел като счетоводител в полицията.

Накрая поетесата Росица Попова прочете свое стихотворение, посветено на безследно изчезналия ѝ дядо, убит през „40-те безотговорни дни“ на кървав комунистически терор и беззаконие. Заповедта за тази болшевишка вакханалия, увенчана със скандалния „Народен“, а всъщност шумкарски съд, е дадена лично от известния дотогава само като пияница и фустогонец Георги Димитров, който изпраща телеграма от Москва със следния текст: „Никой не трябва да бъде оправдан, присъдите трябва да са максимални, народните представители и министрите трябва да бъдат пометени с желязна метла!“

На свой ред, тукашните комуняги козируват на Димитров със следната телеграма от 25. септември 1944: „Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. То може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, която се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.“

На възпоменанието в Града на розите присъства и Лъчезар Заркин, син на убития през 1977 година в Пазарджишкия затвор поет, писател и журналист Георги Заркин. Той излежавал присъда „лишаване от свобода“ по политически причини, но член на ЦК на БКП парафира делото му със следната резолюция: „Гад. Да се ликвидира!“. И така, без да е бил осъден на смърт, поетът бива пребит и удушен с възглавница в килията си от двама надзиратели и двама криминални затворници.

1. февруари е отбелязан за първи път през 2011 година като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим; предложението за учредяването му е по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов и датира от 90-те години на ХХ век.

Колко всъщност са жертвите на комунизма?

Точният им брой ще остане неизвестен. Досега се смяташе, че през „безотговорните дни“ след 9. септември са избити около 30 000 души. Но да не забравяме и жертвите до 9. септември 1944 – през този период комунистите избиват около 9 000 души. По данни на историка проф. Никола Алтънков, след деветосептемврийския преврат болшевиките убиват 197 000 души, противници на „народната“ власт, като убийствата продължават чак до 1987 година. Като прибавим избитите 9 000 преди 1944, общо жертвите на болшевиките стават 206 000…

След панихидата в Казанлък организаторът Крум Владев покани на поменна трапеза присъстващите. Близките на репресираните изказаха разочарованието си, че комунистите, които дерибействаха в България, така и не си получиха заслуженото. Нещо повече – те продължават да държат властта, макар и чрез други лостове. И самото съществуване на тоталитарни монументи като пловдивския Альоша или огромния паметник на Георги Димитров на язовир „Копринка“, както и опитите за реставрация на бузлуджанската Чиния са живо доказателство, че у нас нищо не се е променило. Или почти нищо…