За паметника на Чудомир… и други подробности от пейзажа

Петър МАРЧЕВ

Скулптурна композиция "Чудомир", посветена на писателя, художник, краевед и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир, ще бъде поставена в централното градско пространство в Казанлък. Това решиха на 18. декември общинските съветници на редовното си заседание. Предложението, което беше прието с 33 гласа "за" и един "въздържал се",

е на общинския съветник от групата на ГЕРБ Мария Цонева.  Композицията ще бъде разположена между Лъвовата чешма и бившата сладкарница "Чудомир", а предложението е да изобразява твореца седнал, в естествен ръст, който сякаш продължава да наблюдава живота в града и е готов да извади скицника си, за да запечата своите съвременници.

Според съветничката Цонева, идеята е дошла при нея от местния художник и скулптор Иван Салабашев, който е предложил "разчупена и нестандартна композиция". В предложението на Мария Цонева е вписано, че средствата, необходими за създаването и поставянето на скулптурната композиция следва бъдат осигурени от Бюджета на Община Казанлък за 2026 г., а при невъзможност, чрез набиране на средства в открита за целта дарителска сметка. По време на сесията стана ясно, че осигуряването на средствата е предмет на допълнително обсъждане.

Кметът Галина Стоянова отбеляза, че подкрепя предложението и уточни, че правомощията на Общинския съвет са да определи мястото за композицията, но в случай, че тя бъде финансирана от общинския бюджет, администрацията трябва да обяви конкурс за идейни проекти за нейното изпълнение.

По време на дебата по точката независимият общински съветник Живка Железова изрази мнение, че Чудомир е сложна тема за града, а предложението трябва да бъде подложено на по-широко обществено обсъждане. В отговор председателят на Общинския съвет Николай Златанов каза, че към предложението е приложена и подписка със 700 подписа в подкрепа на идеята, каквото е и изискването за подобни доклади.

През септември т.г., след одобрено предложение на същата Мария Цонева, пред Народно читалище "Искра – 1860" беше поставена паметна плоча на Петя Павлович, основател и диригент на първата хорова школа в страната. Трябва да се отбележи, че към днешна дата надписът под скромния барелеф на „мама Петя“ вече е трудно да бъде разчетен. Толкова за качеството на казаЛнъшките паметници…

Хаплив коментар с добавка

Първо - права е Живка Железова, че паметник на емблематична личност като Чудомир трябва да бъде подложен на широко обществено обсъждане. На първо място – от специалисти: скулптори, изкуствоведи, художници. Защото е важно не просто да има „някакъв паметник“, а Казанлък да се сдобие с висококачествен скулптурен портрет – произведение на изкуството, а не на масовата култура – на лицето и съвестта на Долината на розите. Иван Салабашев може да се нарече художник, но „скулптор“? Лично аз не съм виждал негови пластични творби… Според вносителката на предложението Мария Цонева, предложена е „разчупена и нестандартна композиция“. Но дали е така? По-скоро това е банална и изхабена от употреба идея – спомнете си Славейкови и тяхната пейка на едноименния столичен площад. Спомнете си и недодялания Бай Ганьо, приседнал на дървена пейка посред Царството на кича в „Дамасцена“…

Не, мерси!

Второ – права е и кметицата Г. Стоянова: Ако паметникът бъде финансиран от общинския бюджет, задължително трябва да се обяви конкурс за идейни проекти! Тогава наистина може да се очаква появата на свежи идеи, от доказано талантливи скулптори и колективи. Но дори да се финансира от дарения, бъдещият паметник задължително трябва да мине през оценката на компетентна художествена комисия, включваща членове на СБХ, директора на Художествената галерия и прочее сведущи хора.

И трето – оказва се, че една редова общинска съветничка като М. Цонева може да бъде по-активна, дейна и по-ефикасна от Главния архитект на Общината. Ето защо. Още през месец март сдружение „Демократичен Казанлък“ внесе в кабинета на Гл. Архитект предложение за по-красива визия на нашия град. Оттогава – ни вест, ни кост, нито дори телефонно обаждане… Затова публикуваме тук тази „Визия“, с надеждата уважаемата съветничка Мария Цонева да се запознае с нея и да я предложи за гласуване в Общинския съвет…  

визия

КРАСИВ КАЗАНЛЪК

Предложения за подобряване на естетиката и привлекателността на градската среда

автор Сдружение „Демократичен Казанлък“

Да, човек свиква с всичко.

Ние живеем в Казанлък, свикнали сме с него и си го обичаме такъв, какъвто е…

Но нека направим един експеримент – да се опитаме да видим нашия град през очите на туриста, през погледа на хората, крачили из улиците на Барселона, Париж, Виена и по екзотичните плажове на Тайланд или Мадагаскар. Ще ги впечатли ли с нещо визията на нашия градец?

Всеки може по свой начин да си отговори на този риторичен въпрос.

Но! Като едни добри стопани, нека заедно помислим как да придадем незабравим, запомнящ се вид на нашия Казанлък.

Първата уговорка – забравяме израза „Ама няма пари!“…

Когато има добро желание за промяна, всичко е възможно.

Нека започнем разходката си от парк „Розариум“, който е особено привлекателно място за казанлъчани и туристи. Какво му липсва, за да стане истинска визитна картичка на града ни? Нека започнем огледа си от Музея на розата. Сградата е чудесна, но черната ѝ фасада не подсказва, че това е дом на Царицата на цветята. Две яркочервени, стилизирани рози, поставени от двете страни на входа на музея, биха компенсирали мрачното излъчване на постройката. Обективно погледнато, самата музейна експозиция не е особена атракция и няма как да действа като магнит за туристите. Затова трябва да се помисли за нещо по-привлекателно, макар и леко встрани от музейната идея. Защо да не се даде възможност, със съдействието на Института по розата, всеки турист да може да приготви по своя „рецепта“ свой уникален парфюм на база на розовото масло? Вътрешният двор е чудесно място за литературни и музикални премиери, но ако там има и едно кафене, това би бил допълнителен бонус за пропътувалите стотици километри туристи…

На излизане от Музея на розата забелязваме новопоставена арт-пейка със стихове на Ботев. Но самия поет /по-точно паметникът му/ го няма никъде. А, да! Просто се е скрил зад едно кичесто дърво. Да, не е хубаво да се секат дървета, но все пак трябва да избираме: дали искаме да имаме /явен, а не скрит/ бюст-паметник на Ботев или искаме да имаме дръвче…

Тръгваме по алеите.

Пластики?

Добре.

Но някои от тях са толкова техничарски-модерни, че е трудно да се възприемат като художествено произведение. Още повече от публика, възпитавана от кич-естетиката на „Дамасцена“… Въобще, комисията, която е одобрявала пластиките, е можело да бъде по-взискателна… Но би било добре да се продължи – например в тревните площи биха стояли добре няколко красиви мраморни скулптури /да не се бърка идеята с поставянето на кичозните градински джудженца или охлювчета!/… Какво ще пречи там да се постави и масивният скулптурен портрет на Чудомир, който понастоящем е заврян в задния двор на неговата къща-музей?!

И така, стигаме до центъра на парка, където е Паметникът на загиналите през войните казанлъчани. Сам по себе си монументът не е лош, не дразни с нищо, но и не впечатлява с нищо. Какво би могло да се направи, за да „ахнат“ гостите на града и да се нареждат за снимки пред паметника, а и ние, домакините да се чувстваме горди с тази забележителност?

Предложението е на върха на пилона да се постави бронзова, шлайфана до „златен“ блясък статуя на Архангел Михаил – водач на небесното войнство и покровител на воините, сражавали се и загинали за Родината. Като визуален пример може да си припомним „златния“ Архангел в центъра на Киев. Впечатляващ е!

Още – този войнишки паметник може и трябва да бъде забележителен, но още по-важно е ние, потомците на загиналите бойци и командири, да можем да отдадем нужната почит към своите славни деди. Как? Върху издигнатата затревена част вдясно от пилона може да се оформи малък символичен параклис /полусферичен купол, поставен върху няколко колони/. Там всеки да може да запали свещ и да се помоли за душите на славните ни предци, дали живота си за нашата свобода и независимост… А финансирането на обновяването на паметника няма да е сериозен проблем, тъй като Министерството на отбраната има ангажимент да се грижи за войнишките паметници.

Тръгваме към центъра и излизаме на площад „Севтополис“.

Хоп – какво имаме тук? Претенция за приемственост между древната столица на Одриското царство и днешен Казанлък. Но името на площада си го знаем само ние, казанлъчани. А туристите няма как да се сетят, ако не видят нещо, което да ги впечатли, нали така?! Какво да бъде то? Ето няколко предложения – първо, задължително трябва да присъства копие на фамозната скулптурна глава на Севт III. Как да бъде експонирана тя? Тъй като тя е част от цялостната фигура на царя, извисявала се някога сред агората на древния Севтополис, добър вариант би бил липсващото тяло да бъде изваяно от друг, различен от метал материал – примерно от шамот или теракота, и към него да се прикрепи бронзовата глава на царя… Второ, до статуята на Севт трябва да има и копие на каменната плоча, в която се споменава името на град Севтополис… Трето предложение, което трябва да бъде добре обсъдено: в Илиадата гениалният Омир описва траките, които са били съюзници на троянците – колесницата на царя, конете му и прочие. Там има податки, че траките са били и мореплаватели. Но има ли особена логика в сърцето на Балканския полуостров да е плувал 20-метров тракийски древен боен птицеглав кораб? Отговорът на този въпрос е без особено значение, тъй като туристът е доверчиво създание по своята природа. Повече от ясно е, че творението на Атанас Димитров няма да пори водите на язовира, затова пък може да се превърне в основна туристическа атракция, ако се пренесе на площад „Севтополис“ и се монтира пред хотела. Няма само Скопие да се хвали със своята колумбовска каравела, доплувала там по Вардаро! В противен случай, дървеният „тракийски“ кораб, в който бяха вложени над 72 000 лв. на казанлъшките данъкоплатци, ще се саморазруши на брега на язовира…

Оставаме на площад „Севтополис“.

И си задаваме въпроса: Как е известен Казанлък сред българите? Като Градът на розите и автоматите, но и като Градът на Чудомир, нали?

Стоп! А защо в чудомировия град все още няма никакъв /!/ паметник на Чудомир, най-обичаният наш народопсихолог, успял да съхрани душевността на българина в своите закачливи произведения?!

Ето възможност бъде поправен този пропуск. В северната част на площада може да се ситуира бронзова фигурална композиция в естествен човешки ръст: двете знакови героини кака Сийка и Тана Папучкина, които си клюкарят на ухо, от другата страна - Дечо Пора, който гони с цепеница в ръка кучето на комшийката; а посред тях - Чудомир Художникът, който ги рисува пред статива си. Незабравима компания, с която гостите на града ще си правят снимки за спомен и ще вдишват атмосферата на някогашен Казанлък…

И една забележка относно металния надпис „Kazanlak“ до Старата река.

Подобни надписи се поставят като атракция за туристите, но на това място, дори да бъде забелязан надписът от идващите от източна посока, няма къде да се паркира, за да си щракнеш една снимка. Втората грешка – надписът задължително трябва да е на Кирилица – като знак на гордост от единствения непоклатим принос на българския гений към световната цивилизация. И като знак, че туристът се намира в България, а не например в Турция – където също има град с името Казанлък.

Предложение: защо да не се префасонира надписът – нужно е да се заменят 4 букви, за да стане „Казанлък“? И да се премести на подходящо място, в южната част на площад „Севтополис“?

Тръгваме от площада по пешеходната зона, примерно по ул. „Скобелевска“. А сега си представете, че по грозните сиви калкани на сградите, са изписани стихове или са нарисувани картини. От казанлъшки поети и художници, които вече са напуснали този свят.

На същата „Скобелевска“ живя и поетът Николай Станков, който ни остави такива словесни бисери:

Палачът цепеше дръвника

                                  и хвърляше

                          треските във жаравата.

Смъртта е прошка,

                               ако си обичан.

Животът смърт е,

                             ако си забравен.

Да си спомним и за Стефан Фурнаджиев, написал най-силните стихове за Левски в българската поезия.

Но той имаше и такива откровения:

Троеручица

До пейката,

на кофата за боклук,

безрък художник

с мигли рисува

Света Богородица,

Сина ѝ

и три ръце.

Три твоеподобни ръце -

с една ме държиш,

с две се молиш

за мене,

мамо!

А ако туристът реши да тръгне по ул. „Искра“, скоро пред погледа му ще се възправи Тюлбето. Сега си представете, че на този знаков хълм се извиси един голям, примерно 30-метров Кръст!

Да, в Казанлък живеят всякакви хора: и християни, и нехристияни, и такива, които вярват, че дядовците им са били маймуни… Затова можем да очакваме и такива уж логични, но всъщност провокационни въпроси: Ама защо ни е този Кръст, всичко друго ли подредихме в Казанлък?! Какво ще спечелят казанлъчани от Кръста, не е ли по-добре парите за строежа му да бъдат дадени за деца-сираци?! Ами мюсюлманите – няма ли да ги обидим по този начин?!

Ето защо ще си позволим да кажем следните думи… Какво правим, ако харесваме някого и искаме да бъдем приятели с него? Усмихваме му се, черпим го кафе, хвалим го... А ако поискаме да бъдем приятели с Бога? Пак е същото - показваме му, че го уважаваме, като изпълняваме Неговите заповеди, стремим се да бъдем близо до Него, като ходим на богослуженията в храма... Издигането на този Кръст би било знак за преклонението на една голяма общност от хора, живеещи в Казанлък, пред спасителното дело, саможертвата на Божия Син - Иисус Христос. Който макар и безгрешен, прие да умре на Кръста, за да можем ние, повярвалите в Него да се надяваме на вечен и блажен живот в Рая... Малка печалба ли е, ако успеем да спечелим приятелството и благословението на нашия Творец? Когато едно място е благословено и осветено свише, тази благодат се усеща от всички - не само от християните, но и от нехристияните, даже и от животинките...

Ето и още едно предложение, свързано с привлекателната визия на нашия град. Нека бъде обмислена и гласувана от общинските съветници такава Наредба: всички собственици на сгради, намиращи се по главните улици на Казанлък да бъдат задължени да освежават фасадите на жилищата си на всеки 5-6 години. Като фактурираните суми, изразходвани за тези периодични ремонти, ще бъдат приспадани от облагаемия им доход, примерно… 

Благодарим ви за вниманието!

14.03.2025

Казанлък                                                                                                                                                                                                    С уважение

                                                                    Бончо Сарафов,

                                                                     Председател на сдружение

                                                                     „Демократичен Казанлък“