Техният полет в политиката започна царствено с НДСВ…

по Оноре дьо БАЛЗАК

Техният час удари, тяхната мода дойде с появата на Царя. Да, на куртизанките. Тяхната нежна сила се прояви по време на царстването на Луи Незнамсикойси… В нашия случай, звездата на нашите героини изгря заедно с изгрева на Националното движение „Симеон Втори“. До онова време всичко живо – куцо, кьораво и сакато – което имаше мерак да се пооцапа с тая мръсна и сладка пущина Политиката, вече се бе изпозаписало в партийките. Единственият все още неупотребен матрял се оказаха… даскалиците. И така, почти девствени /в политически смисъл/, те запретнаха поли и ръкави и се качиха на кораба /политическия/ на Величеството. Дотук – добре… Ама НЦВ както бе обещал – за има-няма 800 дни успя да си овършее хармана, да си реституира де дворец, де някой хектар горици. И заряза даскалиците, които му пълнеха предизборните зали и обикаляха гордо по редакциите на медиите с неотразим партиен чар…

Какво да се прави – това бе въпросът? Политиката /както и Любовта/ се оказа сладко нещо. Затова даскаличките потърсиха и намериха нови /или по-възрастни/ ракети-носители. И със своята енергичност и категоричност, досегашните детски учителки се преквалифицираха в професионални… политички, вие какво си помислихте?!

После ги гушна ген. проф. д-р Пожарникарски, насади ги в общинския полог и те започнаха да си мътят запъртъците…

Да, не може да им се отрече едно нещо – детските учителки може да не са върха на сладоледа като ентелект, ама пък за сметка на това са решителни! А най-обичат като видят нещо читаво и работещо – да го смачкат: както завистливите деца мачкат на плажа пясъчните кофички и дворци на своите другарчета.

Първата работа на даскаличката-политичка, след като стана кметичка, помните ли каква беше?

Точно така: Бам! – закри 100-годишното казанлъшко списание за литература, култура и обществен живот „Кула“! Уволни главния редактор, бастиса редакцията… Защо го направи? Само тя си знае: може би за кеф, може така да са ѝ наредили Отгоре, или от някое посолство?!

После, кара-вара – бастиса и 100-годишната казанлъшка емблема – вестник „Искра“. Ама чакай, някой ще каже, че го е видял вестника в библиотеката. Е да, ама не! Тази хартия си е чиста проба кметски бюлетин, който никой не чете. Ако това е вестник, бай ви Оноре е космонавт!

Няма да изреждам всички гафове на даскаличките-кметички.

Но последното им трагикомично изпълнение няма как да бъде прескочено. То е в духа на един предизборен анекдот: отива един кандидат-депутат на село и започва с обещанията: „Ще ви доведем бик за кравите, ще ви построим мост!“ Ама ние нямаме река, обадила се една бабичка. „Нищо, и река ще ви прекараме“, наперил се многознайкото.

Случая го знаете доста добре, но да го припомним. Селският кмет на Розово пуска мухата на казанлъшките общинарки, че изоставената сграда на местното школо може да стане Академия за таланти. Речено-сторено! Наляха се едни милиони бюджетни пари, на данъкоплатците. И построиха моста… тоест Академията. И тогава се сетиха, че я няма реката, няма ги децата, които да се обучават в това селце…

И тогава даскалиците се почесаха там, където не ги сърби, па си плюха на ръцете – да прекарат река. Ми то не е кой знае каква философия – ще бастисаме Общинския детски комплекс и безпризорните деца ще ги караме при нашите хора в Академията за таланти!

Речено – сторено! Първо принудиха преподавателите в ОДК да минат на половин щат. А вчера са уволнили директорката на комплекса Денница Танева.

Защо?

Защото завършва на „о“…

Ех, всяка игра на „господари и слуги“ свършва тъжно, драги ми госпожи от Общината. Хайде, вие вече добутахте криво-ляво до пенсия, но мислете за своите деца.

„Няма безплатен обяд“, това е основният вселенски закон.

Тоест, това ваше „джаста-праста“, тези съкращения, тези разбити човешки съдби – всички ваши зулуми си имат цена. И тя ще се плаща ако не от вас, то от вашите деца…