В тайнството Причастие виното и хлябът се преосъществяват и стават истински тяло и кръв Христови

Анна ДИНЕВА

Страстната седмица, която предшества Великден, е символ на духовното пречистване и смирение на човека. Дни на терзания - каквото всъщност от старобългарски и означава думата страст.

Всеки един от дните в нея се нарича „велик и свят”, защото превъплъщава последните дни от живота на Иисус Христос, преминали в страдания и болка. Смята се, че по време на Страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена. По време на Страстната седмица постите навлизат в своя най-строг период. Консумират се предимно плодове, чай, хляб и вода, като църковните канони повеляват последните три дни да се изкара само на хляб и вода.

• Велики понеделник – от него започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.  На този ден Христос влязъл в храма в Иерусалим и разгонил хората, които търгуват в него. В църквата в този ден се разказва за добрия патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си в Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието.

• Велики вторник - според църковния обичай това е ден на поучения и последни нравствени наставления. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър, не ако има само една добродетел, а много такива.

• Велика сряда – на този ден на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа (чистене, пране, шиене, готвене и т.н).  А Иуда /Юда/ уговаря да предаде Иисус за 30 сребърника. Това е ден, в който можем да се замислим за хората около нас, някои дори и грешни искат да изкупят греховете си, но ние не им даваме възможност, други наши приятели правят сделки с любовта ни.

• Велики четвъртък е отреден за обредното боядисване на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв и се поставя пред иконата вкъщи, пази се до следващия Велики четвъртък, а след това се хвърля в течаща вода или се заравя в земята на чисто място. В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с осветен елей, който лекува душата, а от там - и тялото. По време на вечерната служба се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда /Юда/. Това е денят, в който можем да се замислим за безрезервната любов на близките ни или цената на нечия целувка.

 • Разпети петък  е  денят, в който Иисус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не пее. Строго са забранени песните и веселбите. Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата, върху която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса. През целия ден и вечерта може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос.  По време на Разпети петък постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие дори вода.

• Велика събота – това е последният ден от Страстната седмица, в който се разказва как Христос слязъл в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския хляб - символ на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък може да го направи сега. На този ден се ходи на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и хляб, за да споменем душите на близките. На вечерната литургия вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Евангелието и заедно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”. 

Православното християнско изповедание вярва, че виното и хлябът се преосъществяват и стават истински тяло и кръв Христови. Преосъществените хляб и вино се наричат Свети дарове. Възприема се обяснението на свети Йоан Дамаскин, прието от Седмия вселенски събор, според което хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества, а тяхната същност се свързва с божествената същност на Иисус Христос. Приемането от вярващите на Светите дарове се нарича причастяване /от думата част, да станеш част от Христа/. При Православието, за да бъде прието причастието, вярващият трябва да е съблюдавал пост и да е преминал през тайнството Покаяние, свързано с изповед.