75 години от касапницата край село Габарево, когато с измама са убити 16 младежи

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

   На 1. октомври в храма на село Габарево се събраха хора с памет – за да припомнят на обществото едно от най-гнусните злодейства на комунистическия режим. Става дума за подлото убийство с измама на на 16 младежи. Поклонението бе организирано от Съюза на репресираните „Памет“ и Общобългарския комитет „Ген. Иван Вълков“. 

През лятото на 1951 година в Средногорието /в района на Павел баня и Габарево/ се оформя горянска група, свързвана с отряд „Никола Петков“. В нея участват предимно млади хора - между 16 и 25 години, които се съпротивляват срещу комунистическия режим и насилственото коопериране на земята. Държавна сигурност успява да проникне в средите на групата, внедрявайки свой човек /бивш военен старшина/, представящ се за съмишленик и посредник между горянски групи. На 1. октомври 1951 г. те са заведени в местността „Белите камъни“ край с. Александрово, за да се присъединят към друга горянска чета. Там, вместо другари по оръжие, ги очакват двайсетина убийци от ДС, преоблечени като горяни. Младежите биват разстреляни от упор. Червените палачи се гаврят с телата им, а после ги заравят в масов гроб.

За откриването на масовия им гроб помага и книгата на проф. Диню Шарланов "Горяните, кои са те?", която е написана въз основа на секретните архиви на МВР. През 1992 година под ръководството на казанлъчанина Данчо Маринов гробът е разкопан. Останките им впоследствие са опяти от свещеник и препогребани в с. Габарево. Днес над гроба им се издига достоен паметник.

"Тези млади храбри момчета са станали жертва на предателство. Главната „заслуга“ е на Никола Христов, фелдфебел от войската. Вършил безчинства по Беломорието през Втората световна война и така ДС го вербува за свой агент. Ченгетата му дават задача да събере 16-те младежи, уж за да ги обучава за бойни действия срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха. Семейството му измря", спомнят си казанлъчани за предателя.

Но и днес на едно от дърветата край лобното място на младежите личат дупките от куршуми, с които са разстреляни. "Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои бяха разбити с приклади на пушка, други с кирка. Аз трябваше да отделям черепите, които имаха контролни изстрели. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово", разказва 45-годишният тогава Стефан Гюлев, който подреждал извадените кости.

75 години след тази трагедия за жертвите и роднините им няма официално историческо признание, нито извинение от БСП - наследницата на БКП. Не за да се търси мъст, а историческо възмездие за първата в системата на социалистическия лагер съпротива срещу налагания с насилие комунизъм. За съпротивата на горяните в България продължава да се мълчи целенасочено, защото това беше най-омразната истина на комунистическия режим. Тя им отнемаше ореола и мита, че в България никога е нямало съпротива и винаги сме били покорни роби на СССР. Учебниците по история също продължават угоднически да мълчат, за съдбата на горянското движение. Въпреки това идеята за издигане на голям монумент в памет на жертвите в София е актуална. Народната памет за комунистическите безчинства е жива и ежегодното възпоменание на 1. октомври в Габарево е доказателство за това.

Вечна памет на невинните жертви на комунизма!

Позор за убийците!