Да затриеш 100-годишна културна традиция… и да те наградят

Петър МАРЧЕВ

   „Община Казанлък бе отличена с висок престиж в областта на културата“. Под това куцо безсмислено заглавие /от сорта Носител на „Есенен салон“/ в общинския сайт четем следната новина: „Община Казанлък получи почетен статут на община с висок престиж и обществено признание в областта на културното наследство и съвременната културна дейност.

Отличието „Златна монета Култура“ е присъдено от Съвета на европейската научна и културна общност и Клуба на българския културен и научен елит.

То беше присъдено за усилията на Общината по съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на Долината на тракийските царе и Казанлък. Градът става все по-разпознаваем и предпочитан като туристическа дестинация заради богатата история, наситения културен календар и утвърдилия се като собствен бранд Празник на розата.

Отличието беше прието от кмета Галина Стоянова, която благодари на организаторите за оценката и на екипа си за целенасочената работа за превръщане на Казанлък в „град на щастието“. „Това е концепция, която следвам от самото начало като управник. Тя представлява съвкупност от историческото и културно наследство, природата, традициите и хората. Всичко това прави нашия град любимо място“, каза още кметът Стоянова.“

Край на цитата.

Отдавна съм се отказал да търся кусури на кметицата Стоянова и нейното ято от заместнички. Тоест, да се „заяждам с тях“ – ако погледнем от тяхната камбанария в общинската сграда.

Но идват моменти – като горната „награда“ – в които да мълчиш е равносилно на овчедушие.

Е, няма такава държава!

Но има такъв градец, като Градът на щастието. Но чие щастие?

Безспорно, абсолютно щастлива в Казанлък е единствено кметицата. Която вече 15 години управлява общината с нежна, но и властна ръчица. Частично щастливи са и нейните приближени, които ѝ помагат в… управлението, вие какво си помислихте?!

И, тъй като гореспомената награда за Г. Стоянова е в областта на културата, нека добавим един пропуснат от награждаващите органи „принос“ – затриването с лека и немарлива ръка на една над 100-годишна културна традиция – литературното списание „Кула“. Създадено в далечната 1923 година от група просветени казанлъчани, включая легендарния художник Иван Милев, списанието бе уникална културна емблема на града, минала през репресиите на комунистическия терор, но оцеляла до 2012 година. Когато изданието бе закрито с джелатска ръка от новоизбраната кметица Стоянова.

Защо?

По комунистически маниер, бившата директорка на детска градина, не даде никакви обяснения на потърпевшите, тоест на целия град.

Но, както е известно от Библията – няма нищо тайно, което да не стане явно.

Излезе наяве и причината за унищожаването на „Кула“ – смешно, но и зловещо обвинение в „антисемитизъм“ от страна на Израелското посолство в София. А ето и конкретния повод – публикация на преподавателя от Великотърновския университет историка доц. Евлоги Данков, свързана със средновековното предание за превземането на Търновград от османлиите. „Аврамов гроб“ в контекста на Велико Търново е народно смесване или по-малко популярно наименование на легендарната местност, известна в българската история и литература като „Жидов гроб“ (или Еврейски гроб). Според широко разпространеното предание, когато през 1393 г. османските орди на Сюлейман Челеби (син на султан Баязид) обсаждат Търново, те не успяват да превземат укрепения град с месеци. Тогава местен евреин (наричан в старобългарска версия „жид“) става предател, открадва ключа и отваря Френкхисарската порта на Царевец. Но когато отива при Сюлейман Челеби, за да си поиска обещаната награда, пашата заповядва да го обезглавят с думите: „Днес предаде тях, утре ще предадеш нас!“

В посолствата на Израел по целия свят това е едно от основните занимания на служителите: да следят местната преса за антисемитски прояви. И така, казанлъшкото списание „Кула“ бива подложено на нова репресия, след арестуването на самиздатския му брой от ДС през 1981 година. Чрез нежните ръчици на Г. Стоянова списанието на казанлъчани беше не просто цензурирано, а екзекутирано: на главния редактор бе връчена заповед за уволнение и за освобождаване стаята на редакцията.

Ще кажете: ама как, откъде-накъде едно чуждо посолство може да заповядва какво да се случва в независима държава като България?

Ами може.

Благодарение на близките отношения на Бойко Борисов с Бенямин Нетаняху. През годините на своето управление босът от Банкя изгради силни лични и политически отношения с дългогодишния премиер на Израел Бенямин Нетаняху. Двете държави провеждаха съвместни правителствени заседания, а Борисов често изтъкваше сътрудничеството в сферата на сигурността (особено след атентата в Сарафово).

Тоест, Галина е козирувала на генерал-пожарникаря и е изпълнила заповедта.

Убеден съм, че за това си позорно /от гледна точка на казанлъшкото общественост/ деяние Стоянова не е получила нищо. Освен една покана за празника Ханука в София…

Но пък беше адски цинично гостуването на израелския посланик в Града на розите, когато кметицата му даде възможност да говори от празничната трибуна навръх 24. май – предвид гореизложения контекст.

И така, честита награда, г-жо Стоянова!

 #   #   #

За финал, ще разкажа още малко от историята на списанието. След първото закриване през пролетта на 2012, ние, хората от редколегията, създадохме сдружение „Кула“. Общината ни отпусна едни 2000 лв., с които изданието просъществува още 2 години – ей-така, на мускули, без хонорари за автори и редактори, плащаше се само на печатницата. След това Общината отново затвори кранчето – и това бе второто закриване на „Кула“.

И така – 3 години…

По някое време, след като чрез сайта „Гласът на България“ подложихме на публична критика кметицата, тя реши да „възстанови“ издаването на „Кула“. Да, в някакъв стерилизиран, пастьоризиран, сресан, „опитомен“ вид, при който демократичният дух – запазената марка на списанието - бе затворен в консервна кутия. А разглеждането на обществени проблеми, свързани с Казанлък и страната бяха теми-табу.

Като цяло, старата редакция в лицето на сдружение „Кула“, беше държана настрана. Да не би да каже и напише нещо антисемитско…

Или анти-герберско. Пу-пу! Да чукнем на дърво!

Въпреки всичко, списание „Кула“ не излиза вече втора година.

Какво означава това?

Означава, че Галина Стоянова се опитва да влезе в Книгата на Гинес - като човека, закрил цели 3 /три/ пъти едно литературно издание!

--------------------

На вниманието на посрещачите: Преди година възстановихме дейността на Сдружението с нестопанска цел „Кула“.

Изпратихме досега 2 /две/ официални писма до кметицата с искане да ни бъде осигурено общинско помещение за нашата дейност.

От Общината – ни вопъл, ни стон!

Е, нищо де – търпяхме 15 години, ще изтърпим още една…

Всяко нещо, всяко издевателство и неправда си имат край...

-----------

Бележка под линия:

Драга Галя, твоята концепция „Градът на щастието“ отдавна е измислена и приложена в Амстердам. Бумът на хипи-движението води до създаването на така наречените „градове на щастието“ – изоставени бивши индустриални квартали, където се заселват хипи-комуни. Дрога, алкохол, секс и алтернативен начин на живот – не е зле.

Гласуваме с две ръце, макар и да сме вече леко поодъртели. Тук може да се намеси и президент Йотова, като вземе под патронажа си нашия Град на щастието, използвайки своите нарковръзки…

Peace, sisters!