Признава Анна Дундакова – човекът, който създаде ROSE WINE EXPO

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Казанлъчанката Анна Дундакова казва за себе си: „Аз съм първият ВИНОЛЮБИТЕЛ на България, като титлата ми бе присъдена през миналата 2014 година. Тази нова титла е част от наградните категории на Националния  конкурс „СОМЕЛИЕР НА ГОДИНАТА“, който тази година за втори път се провежда от Българската асоциация на професионалните сомелиери /БАПС/. Самият конкурс е едно много стилно и многозначно събитие, което слага България на една маса с Европа. Произходът на думата „sommelier” е френски и означава виночерпец. В съвременния свят виночерпците са винени консултанти и предлагат съчетаване на напитките, не само на виното, с храната. Те са професионалисти и са учили много сериозно  за това.  А аз и моят съпруг „само” търгуваме от 25 години с вино по 365 дена в годината, макар да имаме други професии. Затова съм и винаги ще остана любител. Думата „винолюбител” най-точно описва голямата ни любов и отдаденост на виното и винената култура. Наградата на БАПС е чест за мен и моето семейство и стимулиращо признание за работата ни. Предпочитам да не напускам винените предели на любителството си. Така имам повод  да мечтая. А виното е култура и възпитава в себеопознаване и толерантност. В света на сбъднатите професионални кариери на моите връстници се чувствам като велосипедист сред космонавти. Твърде много его и различни ценности…“ Разговаряме с Ани в навечерието на петото издание на техния Фестивал на виното „Розе“, което се открива на 5 юни…

Кога и как се роди идеята за създаване на фестивала, посветен на розето и винарското изложение, Ани?

-  Всички знаят за Празника на розата, който се провежда в Казанлък през първите почивни дни на месец юни. Историята на празника е от 113 години и той е генерирал огромен интерес и внимание на български и чуждестранни гости, дипломати и туристи. Това е един стар земеделски празник на земята, специфични нейни култури като розата и богатите трудови традиции на народа ни. Но през годините тежестта на празника се беше изместила в насока конкурси за красота и подобни изяви, неприсъщи за основния смисъл. Аз твърдо вярвам,че красотата и богатството на земята ни, древната тракийска култура, с нейните винени артефакти, които са открити именно в тази земя и уникалните земеделски розопроизводителни и винени практики на народа ни, съхранени и обогатени , трябва да са доминантата на един толкова голям Празник на земята. Не са много страните по света, в които се отглеждат грозде и рози!По тези земи вино се е правило от преди 4 хилядолетия! А промишлени количества розово масло в Казанлъшко се произвеждат от 1650 година, като първата партида за Франция е изпратена през 1740 г.

 Поради тези причини преди пет години буквално сами със съпруга ми и шепа приятели,организирахме за първи път Фестивала на виното розе и розите в Долината на тракийските царе. Защо точно вино Розе?  Ами защото това е цвета на Долината ни. Розите надделяват като аромат и цвят! Но вкусът на земята ни е определено вкус на вино! Преди повече от десет години един сравнително нов тип вино доминира на винената сцена и очарова света с елегантния си финес и почти митичната си универсалност - розетата от Калифорния, създадени като бяло вино от червени сортове по метода saignee с минимален контакт на ципите с мъстта.

България също „дебютира„ със своите нови розета, макар практиката у нас и в Европа да датира от средата на седемдесетте години на миналия век - спомнете си „социалистическото“ Розе „Тракия“ от Пловдив.

Розето като модерно технологично вино, отразяваше в пълна степен концепцията ни за визията на  Долината на розите. Впрочем, издигането на розето във винената йерархия се дължи не само на амбициите за модерна стилистика, но и на доказаната му здравословност. Съчетавайки леката, игрива свежест на белите вина със сортовата дълбочина на червените, розетата удивително добре се вписват в още една утвърждаваща се световна тенденция – засиленото търсене на ярки, но по-леки откъм алкохолно съдържание и танини вина за целодневна и универсална употреба, но без натоварване на рецепторите.

Ваша ли бе идеята преди 5 години да поставите Виненото изложение в сградата на Историческия музей?

-  О, да! В Казанлък сградата на музея и художествената галерия представляват едно цяло, много добре организирано пространство,което предлагаше невероятни възможности. Освен това, много държахме акцентът на събитието да е „Галерия на българското вино като национално богатство”! Настоявахме да изложим виното до шедьоврите и златните експонати. А  известният краевед д-р Зарев,тогава директор на музея, ни предостави безвъзмездно първите награди за Националния конкурс за Розе на България – реплики на изящния златен киликс, сребърната фиала и бронзовата кана за вино от погребението на Севт III. Стана забележително събитие! Превърнахме Казанлък в истинска столица на Розето. Неслучайно след нас се породиха много фестивали и винени форуми: „Августиада“ в Стара Загора, фестивалите в София, Търново, Варна, а миналата година и в Бургас. Хората разбраха посланието ни, повярваха си, че и те могат и станаха истински посланици на Българското вино!

Имаше голяма потребност от такъв форум за самите винопроизводителни предприятия, за енолозите, за сомелиерите, за винените журналисти и историците, за дизайнерите на винени етикети, за търговците. За първи път в Казанлък събрахме всички тези професионалисти на едно място и ги накарахме да оценят виното, съпоставено спрямо всички тези гледни точки. Особено държахме този форум да е за крайния потребител на виното - клиента, туриста. Тъй както киликсът и фиалата са единствените съдове от цялата сложна и древна тракийска система за разливане на вино, които докосват устните на пиещия човек…

Кои са партньорите ви, кой стои на практика зад тази впечатляваща проява?

-  Нашият форум е на принципа на самофинансирането, той е частна инициатива на частни лица, нашето семейство притежава запазените права за провеждането му.  Фестивалът на виното Розе не коства нито стотинка на общинската администрация. Подчертавам, че е особена форма на дарение за нашия град и Долината. Недопустимо е да се  изисква входна такса при такъв статут. От три  години ползваме за изложението фоайетата на най-старата културна институция в града ни – Народно читалище „Искра”. Всяка година ROSE WINE EXPO KAZANLAK е посещаван от няколко хиляди ценители на виното.        

Има ли други подобни форуми в чужбина?

-  Има само един подобен фестивал в света и той е в Кан, Франция. Това е известният  Mondial du Rose.

Ние, българите живеем със самочувствието на стара винарска нация, но в най-добрия случай познанията ни стигат само дотам - да различаваме бялото от червеното вино...

-  Когато твърде дълго си живял в свят на криви огледала, ти липсва възпитанието  в обикновените човешки ценности. Пет години, когато  откривам  форума, аз повтарям едни и същи думи: ”Тези хора са дошли от всички краища на България, за да демонстрират пред вас и пред гостите на големия ни празник на земята три прости, но  фундаментални  истини: Труд, Любов и Отговорност. Макар  с модерен прочит, тези истини стоят в основата на всяка цивилизация.” Мисля, че думите ми стигнаха за пет години до много хора, които ги разбраха и приеха. Искахме да  срещнем обикновения българин с хората, които създават виното и с хората, които  имат потенциала да го познават, оценяват и категоризират. Така всички ставаме част от Винената култура на своето време.

Кои са новите моменти в програмата на Петото издание на WINE EXPO KAZANLAK?

-  Интересът към розето като потенциал  е огромен. Платената дегустационна лекция „Един следобед с Марковски и сомелиерите на България” отговаря на този интерес. Да съчетаваш вино с храна – просто като си отвориш хладилника - е умение, което се възпитава. За съжаление, се провали обявената лекция на г-н Харманджиев за биодинамиката в земеделието… Перлата на юбилейното ни пето издание, обаче, остава Концертът под небето на Розовата долина. С трите магии - музика, вино и любов - мигове от Вечността. Програмата е подготвена специално за Винения форум и включва изпълнения на опера, оперета, мюзикъл, американски джаз и алтернативен рок. Дело е на смесен хор”Петко Стайнов”, Държавна опера – Стара Загора, НУМСИ ”Хр. Морфова” и НГПИД ”Акад. Д. Узунов”.

Специална благодарност за откритата сцена в  градината на Обществена колекция „Шипкова къща” в Казанлък  и на артистичните и стопани, които са партньори на Фестивала. Къщата е паметник на културата, притежание на най-богатата и известна розопроизводителна фамилия и в нея е била кантората за преговори с партньорите от чужбина. Проектирана е от големия архитект Георги Фингов през 1902 г. в характерния му стил виенски необарок, а интериорът е украсен с гравирано стъкло от Прага; докато стъклописите са дело на проф. Иван Пенков – един от тримата големи художници на българския сецесион с казанлъшки корени. Другите са Дечко Узунов и Иван Милев...

Кои "звезди" на винената култура да очакваме в Казанлък?

- Всяка година изменяме в известни граници  регламента за ежегодния конкурс, като търсим най-добрите световни практики. Състезанието се провежда се по правилата за оценяване на вина, утвърдени от Европейската организация по вината… Идват трима кандидат Мастър оф Уайн - най-високата степен за сертифицирани международни съдии и винени експерти - Вили Гълъбова, Димитър Николов и Георги Михов, енолозите представя техният председател – Станимир Стоянов, сомелиерите на БАПС и Марковски, изтъкнати винени журналисти, представители на Дегустационните панели на ДиВино, Каталог на Българското вино, сп. Бакхус.

Академичната общност включва доц. Спасов, доц. Благоева от катедра „Технология на виното” в УХТ-Пловдив, доц. Мирянов и доц. Гемишева от катедра „Дизайн и рекламна графика” в НХА – София… Медийни партньори са ни сп. Икономика, Кмета.бг, Икономика.бг., Портал на българските общини, Агрофорум, националният новинарски портал „Гласът на България“, туристическият инфо-сайт „Бургас Дрийм”.

Имате ли нови идеи, които все още не са реализирани?

- Имах идеята да поканя чуждестранни изби за петия ни юбилей. Интерес проявиха молдовски, турски, гръцки, македонски изби - все български покрайнини. Но мястото ни е малко, не е походящо. Ето, това наричам ”провинциализъм в действие”! Провинциализмът никога не е бил географско понятие, а състояние на духа. Отказах се, макар и временно от тази идея, защото предпочетох да не връщам български изби...

За в бъдеще трябва да потърсим адекватна подкрепа за организиране на по-мащабен форум, какъвто имаме потенциала да направим и какъвто българското розе заслужава. Така или иначе, предстои много работа. Но имаме от кого да се поучим. Все пак, нашите  розопроизводители от миналия и по-миналия век са създали „Златния стандарт” на българското розово масло и са го задържали повече от 100 години! Тепърва има да градим винения стандарт. Може и нескромно да звучи, но нашата инициатива Национален конкурс за Розе „Златен Киликс” - Казанлък, който също е със защитени права, е първата, макар и малка крачка към тази цел.