Живот под знака на Фалита – открийте приликите и разликите между НРБ и Община Казанлък

Петър МАРЧЕВ

„Първият фалит на НРБългария е през 1960 г., когато управлението на БКП довежда страната до неплатежоспособност. Тогава се прави опит положението да бъде спасено чрез едноличното решение на Живков да се продаде българския златен резерв на Съветския съюз, за да се върнат част от заемите на Москва.

Хрушчов разбира какъв политически ефект би имала в този момент новината, че една от страните в социалистическия лагер е фалирала. Затова банкрутът на БКП е туширан с няколко последователни кредита от СССР в периода 1960-1964 г. През цялото десетилетие на 60-те години обаче валутният баланс стои като проблем пред управлението.

Вторият фалит идва през 1977 година. „Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна.”

Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков към съветския ръководител Леонид Брежнев по време на срещата им в Крим през лятото на 1978 г. С тези думи Живков признава пред генералния секретар на КПСС втория фалит, до който България е докарана през 1977/1978 г. в резултат на некомпетентното икономическо управление на БКП.

Най-голямата тайна при комунизма е информацията за външния дълг!

„Въпросът за външния дълг на страната беше строго секретен и никога не е разглеждан на заседание на Политбюро като цяло, а само в най-тесен кръг от пряко отговорни лица”, посочва вицепремиерът от 60-те и 70-те години Живко Живков пред Главна прокуратура през 1990 г. по време на разпитите му по делото за икономическата катастрофа в резултат на управлението на БКП. Според сега обнародвани архивни документи, през 1978 година външният дълг на НРБ е стигнал почти 5 млрд. валутни лева /каквото и да означава тази валутна единица/.

Третият фалит на държавата, предизвикан от управлението на БКП е през 1987 година. Икономическото положение става неудържимо…“Това са данни, публикувани от разследващия журналист Христо Христов.

ТАКА.

Нека от НРБ се пренесем в Казанлъшка община – по времето на нескончаемия „демократичен“ преход. След „златния период“ на кметуването на Станчо Коев, за кратко Общината се управлява от кметовете Христо Копчев, Любомир Дянков и Атанас Койчев. През 1991 година в кметския кабинет влиза първият некомунистически кмет – кандидатът на СДС Бончо Сарафов. През 1995 година бива сменен от „червения“ Иван Гороломов. След края на мандата си той завещава сериозни дългове на наследника си. Генерал Дервишев с военна дисциплина успява да ги изплати. След двата си мандата Стефан Дамянов пък оставя на Галина Стоянова 2, 3млн. лева просрочени задължения. Следват 4 години  управление на ГЕРБ, олицетворено от кметицата Галина Стоянова.

Коя е най-строго охраняваната тайна по време на този мандат?

Да, разбира се – размерът на задлъжнялостта на Общината!

Някои наивници са убедени, че тези цифри трябва да са публикувани в официалния сайт на Община Казанлък. Да бе, да! Но поради тази причина из Града на розите витаят най-различни слухове – от катастрофален по-катастрофален… И все пак, по информация на общински съветници, става ясно, че се говори за дълг от над 11 милиона лева и неразплатени плащания за над 2 милиона лева. Което си е рекорд, черен рекорд…

Как се стигна дотук? Някои ще припомнят Черната дупка /със строящия се в нея „Лидъл“/ - само тя „глътна“ едни непредвидени 4 милиона. Но не е само това. С какво ще запомнят казанлъчани последните четири години? Убеден съм – с Безкрайния празник! Всъщност, „Безкраен празник“ се наричаше стратегията за развитието на туризма и икономиката в Казанлък, създадена от японската асоциация за международно сътрудничество JICA. Японските специалисти, по време на няколкогодишното си пребиваване в Града на розите и тракийските царе, решиха, че ако по някакъв начин Празникът на розата се мултиплицира в още и още празници, те ще станат повод и причина към Казанлък да се насочи един мощен целогодишен поток от платежоспособни туристи. Галина Стоянова, тогава в низшия ешелон на общинската администрация, беше изпратена от JICA на специализация в Страната на изгряващото слънце. Усвоила челния японски опит, вече като кметица, тя се зае да приложи наученото в практиката. По този начин се утвърдиха Тракийските празници в края на лятото. А „скромният“ Празник на розата прерастна в 40-дневен Фестивал на розата! А всичко това струва пари. Като прибавим Будителските дни, Стайновите празници, Коледно-новогодишните празници, Чудомировите празници, Празниците на цъфналите вишни – комай не ни останаха делници. Шегата настрана – но крайната цел на японската стратегия „Безкраен празник“ беше увеличаването на „дебита“ на туристо-потока. Вие да сте забелязали подобен ефект?

И все пак, горепосоченото е само видимата част на айсберга. Основната причина за финансовия колапс на Общината е нивото на компетентност. Отчайващо ниското ниво на стопанско-управленски капацитет във възлови звена. Старата инерция на чиновническото схващане, че Общината не е нещо повече от „гара разпределителна“ на субсидията от Републиканския бюджет и паричките от данъците. А, да – и възможност за синекурни служби на предани партийни другари и лични приятелки. А когато зейнат дупки в бюджета, на тезгяха за продан се слагат и последните останки от оскъдната /вече/ общинска собственост – земи, постройки, училища – строени и купувани с пари на нашите предци. А не е ли възможно тази общинска собственост, вместо да се продава на безценица и на наши хора, да носи принадена стойност?

Има ли и други причини за дълговата криза и неясното бъдеще на Община Казанлък? Да, и това е опитът на Галина Стоянова да надскочи сянката си. Убеден съм, че като директор на детска градина „Буратино“ тя е била незаменима. Склонен съм да вярвам, че и на поста директор на дирекция „Образование“ също е тежала на мястото си. Но идеята да се управлява един голям стопански обект, какъвто е една Община, само със командно-административни мерки, очевидно е лоша идея. Лоша идея е един човек да съвместява два поста – да бъде кмет и лидер на местна организация на управляваща партия: просто защото когато човек се е заел с важни дела, има нужда и от различна гледна точка, за да вземе правилното решение. Също лоша идея е тоталитарният маниер на преследване и заглушаване на мненията, различни от твоето собствено… Аз, като един скромен драскач с диплома на инженер-химик и със специализация по кинорежисура, отдавна съм преценил, че един кметски стол или евентуално депутатски правомощия не са за мене. Просто защото стопанското управление за мен е терра инкогнита, а и не ме блазнят възможностите за финансово „облажаване“. Затова си седя на въртящия се стол и кълва по клавиатурата на компютъра…

Завършвам с това: Представете си, драги съграждани и съобщинници, че „ГЕРБ извоюва отново зашеметяваща изборна победа“. Няма лошо – глас народен, глас Божий. И след още един „успешен мандат“ Община Казанлък се окаже с близо 30 милиона дългове. К’о праим сега?! – както би попитал един катаджия, заловил нарушител на пътя… Ами какво да правим – кметицата ще протегне шапка към Бащицата Б. Б. Както Тодор Живков приплакваше на Брежнев. Но, при положение, че в края на 2014 брутният ни външен дълг счупи рекорда от 40 милиарда евро, не се знае дали дотогава и БГ няма да е фалирала, подобно на Гърция. Тогава?

Тогава не знам. Но ако в стаята ви е задушно и отворите прозореца, вероятно ще чуете фанфарна музика и човешка глъч. Да не си помислите, че това е оркестърът на „Титаник“?! Не, просто долу откриват поредната квартална градинка…