Обяснение защо не мога да гласувам отново за Галина Стоянова

Петър МАРЧЕВ

Преди 4 години едно име бе синоним на Надеждата. Нейната усмивка, чар и енергичност внушаваха очаквания за едно по-добро бъдеще на Казанлък. За първата жена – кмет на Града на розите. Галина Стоянова. Още в началото държа да заявя, че целта на този текст не е да се заяждам с нея.

Нещо повече, като християнин аз не приемам публичното посочване на чуждите грешки. Това граничи с греха на осъждането. Но някой спомена, че в случая става въпрос за нещо по-различно – за защита на обществения интерес. Защото не говорим просто за Галя, а за лицето Галина Стоянова като кмет на община Казанлък, от чиито решения, действия или бездействия зависи в голяма степен съдбата на близо 80 000 души.

И така, преди 4 години хората от предизборния щаб на Галина Стоянова поканиха казанлъшките култур-трегери на среща-разговор на открито. Имаше вино, фъстъци, саламчета. Успяхме и да си поговорим с Галя. Аз, тъй като съм фен на случващото се в Община Бургас /под управлението на енергичен кмет от ГЕРБ/, предложих на кандидат-кметицата две впечатляващи бургаски инициативи. Първата – да се организира конкурс за подпомагане издаването на книги от казанлъшки автори. Второто ми предложение бе свързано с драстичното увеличение на детската престъпност и противообществените прояви на децата и очевидната потребност от възпитаване на българските /в това число и казанлъшките/ ученици в духа на добротворството. Ако някой е на мнение, че децата ни и така са си добри, нека да си спомни казанлъшкия гимназист, който уби баща си и натъпка трупа в бидон с кисело зеле! Как преди десетина години двама братя, ученици в Транспорта пребиха до смърт човек, който им направил забележка… Та, от няколко години в Община Бургас работи система за изучаването на „Православни ценности“; Общината субсидира 2-3 бройки за преподаватели към Общинския детски комплекс, които ръководят групи по предмета в редовните училища. И по този начин са обхванати няколко хиляди ученици.

Тогава Галя си записа моите предложения. После гласувахме за нея и я избрахме за кмет.

Какво стана след това? Още не бяхме ѝ се нарадвали, когато новоизбраната кметица направи нещо нечувано – без някакви смислени обяснения закри общинското списание за култура „Кула“ – уволни главния редактор и иззе редакционното помещение! Всички честни /а не припартийни/ творци бяха изумени, печалната слава на Г. С. се разнесе из цяла България! Но случаят „Кула“ не е основна тема на този текст.

Основната тема са двете обещания на Галина Стоянова.

Първото – за подпомагането на книги на местни автори – бе изпълнено и конкурсът се провежда вече за трети път, ако не греша. Браво!

Второто… Когато си записваше това, помниш ли какво ми каза, Галя? „Аз съм вярващ човек и ще го направим!“ Наистина, началото беше обнадеждаващо – ти събра директорите на общинските училища, бяха пуснати молби до родителите и така стана ясно, че повече от 400 деца от 6 училища искат да изучават предмета „Православни ценности“. Колелото се завъртя, аз префасонирах Общинската стратегия на Бургас /която е нормативната база за изучаването на този предмет/ и внесох документацията в Общинския съвет на Казанлък. След доста време получих писмо от Комисията по култура и вероизповедания, с което ме известяваха, че предложението ми не било прието. А обосновката на отрицателният им вот беше повече от смешна – че „изучаването на Православни ценности щяло да доведе до ескалация на етническото и религиозното напрежение в общината“, видите ли! Сякаш православните християни по презумпция обядват със стекове от мюсюлманчета, а вечерят с паниран мозък от еврейски деца. Глупости на търкалета и на квадратчета! Да не връщаме лентата назад, когато именно православните българи и Църквата спасиха българските евреи от крематориумите на Освиенцим…

Така, след този негативен отговор, реших да си запиша час в Приемния ден на кметицата, за да чуя нейното мнение по въпроса.  Секретарката вдигна телефона и попита какъв въпрос искам да обсъждам с г-жа Стоянова. Когато ѝ обясних, отговорът на девойката беше, че не може да ми запише приемен час. И така, оттогава Галина Стоянова ме избягва и се бои, очевидно, в човешки разговор да ми обясни какъв е проблемът…

А аз не съм човекоядец, а нормален /надявам се/ човек. Който може да приеме всяко обяснение, което звучи мъъничко по-логично от онова с „ескалацията на етническото и религиозното напрежение“. Да ми каже, например, че партийното ръководство не разрешава да се толерира Православното християнство. Тъй като Партията е създадена от хора, свързани с Отворено общество на Сорос, който пък е юдеин и не приема християнството. Това мога да го разбера… и да го преглътна. Но не мога да приема факта, че някой се крие и няма смелост да ми каже истината в лицето. А в същото време има претенции да управлява още 4 години една 80 000-дна община по честен и „открит“ начин…

Накрая, нека да ударим чертата. От две предизборни обещания е изпълнено само едно. Изпълненото обещание касае не повече от 20 души /ако прибавим графоманите, може да станат и 50/.

Второто, неизпълненото обещание касае, да речем 10 000 души /деца и техните родители/.

Ако ги сметнем като проценти, това прави 0,001996 % изпълнени предизборни обещания.

Sorry, Галя.

Нищо лично, както виждаш…