В катедралния казанлъшки храм „Св. Иоан Предтеча“ ще бъде отслужена панихида

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Утре, 19 декември от 11:00 часа в казанлъшкия катедрален храм „Св. Иоан Предтеча“ ще бъде отслужена панихида за българския национален герой Даме Груев. Инициатор на заупокойната молитва, на която се поканват всички родолюбиви казанлъчани, е местната организация на ВМРО. Дамян или Даме Груев е роден през 1871 година в село Смилево, Битолско. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи история във Висшето училище в София (днес Софийски университет). Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организация. В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония.

На 23 октомври 1893 година в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО.

През април 1903 г. е председател на Смилевския конгрес (проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Д. Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, и след неговия злополучен край — във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа.

В края на 1906 година тръгва с четата си за Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес. На 23 декември Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малешевско. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, наричан „душата и волята на Организацията“.