Навършват се 70 години от Девети септември 

Петър МАРЧЕВ

Вдругиден е 9-и септември – една спорна дата от българската история. В зависимост от политическата принадлежност или симпатии, коментарите за Девети варират от „осанна” до „разпни го”. Единствено безспорно е, че това е една кървава дата. И ако на самия 9.09.1944 година не се е проляла и капка кръв, то последвалите 40 „безотговорни дни” могат да бъдат сравнени само с Лениновия „червен терор” през 1918 година.

През българските „Безотговорни дни” /за които има данни, че сигналът е подаден дистанционно от Г. Димитров от Москва/ са избити без съд и присъда близо 30 000 държавни служители, лекари, съдии, свещеници, кметове, журналисти, учители, интелигенти и полицаи. Една от жертвите на комунистите в Казанлъшко е крънският свещеник Стефан Тeнев Маринов. Неговата дъщеря Танка Бояджиева е запомнила разказа на майка си за последните часове на нейния баща. На 1-ви октомври в един и половина след полунощ се затропало на външната порта. Дядо и Теньо Желев излязъл да види какво става и се изправил срещу няколко непознати хора с автомобил. Те му казали, че търсят отец Стефан. Свещеникът тръгнал с тях, за да отидат уж до кметството – така му казали. И от този час следите му се губят... На сутринта близките му започват да го дирят. В милицията и в Казанлък, и в Стара Загора вдигат рамене и ги „успокояват”, че не само техният близък е изчезнал. Това свидетелство е записано наскоро, след демократичните промени у нас от свещеник Йордан Карагеоргиев от Стара Загора.

Защо е бил убит отец Стефан? Старите крънчани го помнят като добър човек. Но сред местните се разказва една такава версия – че свещеникът неволно е станал свидетел на срещата между един от местните партийни функционери и началника на Областното управление на Обществена безопасност в Стара Загора – небезизвестният Георги Гюров. Това се случва в края на август 1941 година, когато в България се завръщат т.нар. „подводничари”, изпратени от Сталин. От арестуваните подводничари край Рудник полицейският шеф Никола Гешев научава, че задачата на всеки от тях е да отиде в родния си край и там да използва познанствата си, за да усили борбата срещу фашизма. Цвятко Радойнов е един от малцината, които се отскубват от полицията след краткото сражение в лагера. Гешев очаква Радойнов да тръгне към родното си село Крън. Затова съсредоточава усилията си към Казанлъшката партийна организация и си подсигурява сведения за нея от трима секретни сътрудници, един от които е Здравко Емануилов. Тези данни изнася в книгата си „Неизвестният Никола Гешев” авторът Андрея Илиев.

И така, в полицията пристига информация още на 4 септември, когато Радойнов влиза в Крън. Там той се укрива в къщата на Дянко Филипов и Беню Маналов. След като се снабдява с дрехи и документи, той се среща в село Ветрен с трима от емигрантите - Георги Гърбачев, Велко Димитров и Стою Чочоолу. На 10 септември заминава за Сливен по партийния канал за нелегални. Там стои повече от месец при Аврам Стоянов, пристигнал в България с втората подводница. На 28 октомври Радойнов се отбива отново в Крън на път за София. Един от хората, които на 29 октомври го изпращат на гарата, е Здравко Емануилов... Но за нашата история по-важни са имената на другите двама от агент-провокаторите на полицията. Твърди се, че единият от тях е П.В. – и именно той се среща с полицейския шеф в Крън. Веднага след 9.09.1944 година той се погрижва неудобният свидетел – свещеникът - да изчезне безследно. Дали истината е точно такава?

Местните хора разказват и други истории, които свързват физическия убиец на отец Стефан с името на М.А. от Шипка. През годините той се пропива и е разказвал в нетрезво състояние как докато колел попа, той „врещял като яре”. Дали ще се докажат тези разкази – бъдещето ще покаже. Но жителите на град Крън биха могли да възкресят паметта за своя свещеник – новомъченик. Вече има идея пред храма „Св. Архангел Михаил” да се постави паметна плоча. Но се чака одобрението за това от Старозагорския митрополит Галактион.