Покана за дискусия… за да не се използва вместо градивна, деструктивна критика

д-р Христо ХРИСТОВ

През изминалата седмица се проведоха юбилейните празници по случай 120 години от рождението на академик Петко Стайнов. За тях не се шумя. Те не са и туристическа атракция, следователно бяха слабо популяризирани извън средите на дейците на културата в града ни. Точно по този повод, аз си позволявам да представя този кратък текст с елементи на разсъждение върху стойността на културния продукт в Казанлък. Крайно време според мен е да се обърне сериозно внимание и ако трябва да се проведе обучение на кадрите, занимаващи се с култура в България по следния семпъл казус. Културата като термин е синоним на елитарност, на разслоение на обществото в дадена населена част от сушата по признак интелект, на създаване на висококачествен продукт в сферата на изкуствата, дори тя може да се определи като качество на поведението в рамките на социума, естествено съставен  от мислещи хора (homo sapiens). Неслучайно използвам  думи като разслоение, елитарност и натъртвам на мислещи. Да, трябва да има и да се поддържа този тип „сегрегация” (в денотативния смисъл на думата) по интелектуален признак, защото дори противниците на теорията на естествения подбор приемат доводите за израждането на малцинството мислещи под диктатурата на масата непросветени. Видно е, че мисленето е все по-трудно действие, което априори се очаква да е присъщо за нас, ама не е. Нека, моля ви, също да правим разлика между култура - ерго положително събитие и халтура - загуба на време. Просто халтурата някога имагинерно може да е била култура, но вече е със значително принизена стойност. Тя (халтурата) все по-често се налага, защото културата все по-трудно се разбира и заради елитарността си често се отрича. Това е принцип на защитно действие на масата, която отрича всичко непознато. Точно заради това се налага да се правят публикации и да се създава елит.

Какво е култура и какво е халтура?

Това е изключително обемна и многопластова тема. Примери: Ако гост музикант си позволи да изсвири клавирна соната от Волфганг Амадеус Моцарт - трябва ли публиката да приеме действието му като халтура, защото е известно по-ниското ниво на трудност на това произведение? Не мисля. А актьор ако предложи да изиграе за енти път известна своя постановка – с редица награди от конкурси - как да бъде оценен? Ако друг декларира в програмата си плеяда от стилово разнообразни и „тежки” произведения, това автоматично ли го поставя в графата елитарно изкуство? Определено - не. Разликата между културното събитие и халтурното такова е основно в отношението, демонстрирано както от организаторите му, така и от хората на изкуството и публиката. Недопустимо е водещи представители на организаторите на културното събитие да липсват на всяка една част от него. Това е неуважение пар екселанс. Отделно да се съвместяват в един културен афиш професионални и аматьорски формации също е висша форма на пренебрежение към елита на съответния тип изкуство. А елитът помни, споделя, критикува под сурдинка и изисква обяснения. С право.  Може би най-накрая трябва да пораснем и осъзнаем, че култура и туризъм в едно изречение е оксиморон. Двете изискват абсолютно различен подход. Що се касае до елитното изкуство - там е необходима сериозна подготовка, защото иначе предоставяме халтурни условия на културни люде, идващи да ни просветлят с изкуството и културата си.

Музеят е културна институция, а не халтурна. В него работят специалисти и продуктът е резултат на високоинтелектуален труд . Той е място за представяне на определени факти в дадена област. Музеят не е и никога нито е бил, нито ще бъде туристическа забележителност. В него влизат заинтересовани лица и използват продукт, който не е за масова употреба. От друга страна гробницата, естествено след нейното детайлно и професионално проучване, може да се превърне в обект, привличащ туристите, но не и в атракция. Това все пак е свещено място поне за тези, които са я издигнали, ако не за нас. Тя е посещавана обаче и от хора без абсолютно никаква потребност да се облагородят или да увеличат общата си култура и образование. За тях това просто е място за социални контакти и деклариране на присъствие чрез съвременната напаст, наречена „социални мрежи“ – място за душевен нудизъм и воайорство на индивиди максимално близко до степен - илитерати.

 Отъждествяването с интелектуалността чрез деклариране на присъствие на известни и популярни места, по време на точно определени събития, отдавна е отречено като успешен метод за причисляване към елита на Обществото. Все още по дрехите посрещат, но и този вид визуална декларативност вече не се приема безрезервно, защото е запазена марка на парвенютата. Следователно бавно и тъжно излиза от употреба. Цитирането на общоизвестни факти, мисли или заглавия на книги, също се числи към негативите. Като цяло опитите да се пришият, изкуствено и без надлежните атрибути, представители на  дадена обособена прослойка от Обществото към културния елит са обречени на неуспех. Дано това се проумее от тези, за които се отнася.

За да не бъда упрекнат в словоблудство от „запознати” с Материята ще кажа, че съм пообиколил и участвал както в културни, така и в халтурни примери в голяма част от континента ни. Примерно бившият дворец в Париж с името Лувър не предлага само приземен и два официални етажа. Има и трети, но той е твърде рядко посещаван. Там я няма навалицата от азиатски „фоторепортери” и се предлагат настина високостойностни експонати, а може да се твори и наука. Там е тихо. Не се правят концерти. Това са експозиции с далеч по-висока културна стойност от монументалните платна на френските художници от 19. век, които са наредени по пътя между Венера Милоска, Нике от Самотраки и Джокондата. Така е и в редица други културни средища и музеи не само във Франция, но и в Англия, Испания, Италия, Германия, Австрия и т.н. За концертите има концертни зали. Не всичко е видно и лесно достъпно. За търсещите има много култура, халтурата е за останалите.

Нека всички правим разлика.

Концертът сам по себе си също е културна институция. В залата се влиза преди началото му – поне 10 минути. И се спазват писаните и неписани правила, които гарантират уважение както към артистите – музиканти, така и към слушателите. Темата с телефоните, на които постоянно шерват, браузват или проверяват пощата си посетителите, е изчерпана. Това поведение е повече от вулгарно. А когато се налага встъпително слово, то трябва да има поне минимална връзка със съдържанието на музикалната вечер. Твърде зле подбраната по съдържание и силно занижена като ниво на изказа и речниково разнообразие кратка анотация, касаеща  приноса на единия от съорганизаторите бе кулминация на неуважението към гостите ни. Рекламиране на някаква туристическа дейност в бъдеще или минало време, неясните и определено далечни на културното събитие връзки, декларирани в нестройни по своята логика примери за мероприятия от забавния или други жанрове, правят изключително (твърде меко казано, но езикът ни е беден) лошо впечатление. И защо имаше присъствие само на концерта на откриването, а на втория примерно - не. Това означава ли, че творците от втората концертна вечер трябва да бъдат приети за втора ръка или за недостойни? Липсата на познания по протокол е твърде видна. Желателно е официалните лица да разпознават участниците в мероприятието, още повече, когато те са част от твърде оскъдния на личности български музикален елит. Елитарността на музикантските среди е генерирала умения в участниците, които им позволяват да доловят и неизказани, и непоказани отношения. За съжаление, явно ние се представихме на „високо ниво” в конотативния смисъл на думите.      

Докога - това е въпросът?

Има ли изобщо смисъл да се провеждат каквито и да е културни мероприятия в града ни, когато те ще се провеждат с мисълта, че са поредния камък в изграждането на Пантеона на туристическия рай в Долината на розите?! А дали съдържанието на музикалните програми предизвиква някакви асоциации в слушателите? Нивото на музикантите дали е високо или кореспондира с показаното отношение към тях? Има ли музикален експерт, който да изкаже своето становище по въпроса или пак ще има единствено отметка от поредния дори неизвестен труженик, който ще отчете в края на месеца бройката мероприятия, високопарно наречени Културен афиш на... Не може така! А и концерти се правят в концертни зали, а не в помещения с друга културна насоченост. Студът и прекомерната топлина пречат на музикантите, а и на слушателите. Акустиката на каменно облицованите помещения с дълго време на реверберация може и да е добра за успешно представяне на аматьорски хорови изпълнения, но за друга по-висша музикална дейност е кошмарна /справка - нормите за акустична подготовка, които са достъпни дори в неспециализираната литература/. Да, вече съм писал, че акустичната подготовка на помещение за концертна зала изисква над един милион лева само за инженерния проект. Но това не пречи да се обособи място, което с годините да се оборудва и трансформира в концертен подиум. А роялът на академик Петко Стайнов все пак е кабинетен, а не концертен. Разликата е един метър дължина на струните в повече за единия. Страхотно е реновиран, но няма да издържи дълго на активна концертна дейност.

След като градивната критика не постига резултатите, за които е създадена, ще се наложи да има деструктивна. Тя естествено ще трябва да е съпътствана с посочвания с пръст на недостойните и прегрешилите. Далеч сме от Содом и Гомор. Но си мисля, дали не преценяваме своето поведение от прекалено „високо” издигнат пиедестал, който май е и без крака. Много надълбоко сме се потопили, пробили сме дъното и поради липса на хоризонт и самокритичност си живеем във фикция, в утопия, но не тази на Томас Мор. Дано малкото останали будители – въпреки износването на думата - да успеят да фалсифицират ( със „с” ) тези мои съждения. Но надали опитите ще са успешни...

Приемете моето дълбоко уважение към всички, които ще изразят свое обосновано становище към текста и влязат в дискусия с мен и помежду си. А за тези, които ще избързат да запалят огъня на кладата под мен, ще препоръчам консултацията с речник и да си спомнят как е наказан онзи, който им е дал огъня.