Хроника на една предизвестена смърт

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Уважаеми читатели, навършват се 5 /пет/ години от унищожаването на една казанлъшка емблема – общинското списание за литература и култура „Кула“. 5 години са си малък юбилей – време, изпълнено с предизвикателства, с борба, с радости и постижения – но когато касаят живота на живите. За мъртвите, черните юбилеи от тяхната смърт, са повод за скръб и възпоминания. 5-годишнината от гилотинирането на списание „Кула“ е повод да си спомним за неговото раждане през далечната 1923 година, за „ареста“ му от ДС през 1980 година, за възстановяването му през демократичните години и за преждевременната му смърт през пролетта на 2012 година…

П И С М О

от Стефан Бакърджиев, главен редактор на списание “Кула”     

Уважаема госпожо Стоянова,

това писмо изпреварва подготвяната от мен покана за среща с Вас, на която редакционният съвет на списание “Кула” се надяваше да Ви представи изданието. Днес бях повикан в отдел “Човешки ресурси” на Общината и ми бе връчено за подпис готово заявление от “мое” име, със “собственото” ми желание да напусна работа...

Не Ви познавам, никога не съм говорил с Вас. Каквото и да са Ви внушили... за списание “Кула”, естествено би било да чуете и моята позиция и... позицията на другите шестима от редакционния съвет.

А има какво да се каже за списание “Кула”, като за едно от малкото оцелели общински издания в България. То се появява през далечната 1923 година, когато е и спряно след преврата на 9 юни и последвалия бунт. Възстановено е през 1980 г., но веднага е конфискувано от Държавна сигурност на комунистическата власт.

През 1989 година неколцина ентусиасти, начело с репресирания от комунистите Христо Славейков, подновихме излизането на “Кула”. То не прекъсна съществуването си и в най-тежките времена - Лукановата и Виденовата кризи, дори когато се наложи един от броевете да е с корица от картон за вафли.

През последните 2-3 години от управлението на г-н Дамянов се направи всичко възможно да се задуши списанието:

- неговата годишна издръжка от 3 000 лв не се изпълняваше /за частното списание “Везни” на Иван Гранитски и кръга около него бяха давани повече пари, отколкото за нашето казанлъшко списание/;

- единствено на “Кула” бяха прекъснати интернетът и телефонът;

- всеки брой, с едно-две изключения, започна да престоява в печатницата по 6-7 месеца, преди да се намерят 396 лв, за да се плати отпечатването /наборът и предпечатът се извършват от главния редактор/. Наруши се периодичността:

 - две от последните книжки трябваше да бъдат платени от частни лица /добра практика в миналото, която в тия времена за жалост е вече трудно приложима/;

- авторите все така предоставяха творбите си без хонорар. И т. н.

Мизерия, в която съзнателно бе поставено списанието и която мълчаливо понасяхме, за да оцелее все пак “Кула”!.. Дали в седемхилядния ни бюджет не сте открили най-после главният виновник за милионния дефицит в Общината?!

... През годините на “Кула” се е гледало като на елитарно дело за малцина, неспособно да оцелее на пазара. Въпрос на обществена култура е дали властта - и във Ваше лице - ще противопостави подобни издания за култура на чалгата в живота, която за разлика от тези издания няма нужда от общинска субсидия. А писателите на Казанлък са от малкото групи казанлъчани, чиито дела са съизмерими с националните критерии за изкуство.

Ако пък Вие имате план за бъдещето на списанието, беше естествено поне да бъда запознат с него - като редактор, привързан към 80-те книжки със стотици автори, които познава и които по някакъв начин са му се доверявали през годините. Ще ми се да вярвам, че Вие ще промените практиката пари в културата да се дават за мимолетното, вместо за трайното и стойностното, че ще се доверите и ще подкрепите творците, а не чиновниците. Иначе този град ще си остане и занапред град на самодейността, с която не знам защо казанлъчани продължават да се гордеят...

                                                                                                                                  18.11.2011 г.

                                                                                                                                    Казанлък         

/с незначителни съкращения/