Нищо не може да осмисли по-пълноценно деня на човека от един сочен градски скандал, нали?

Петър МАРЧЕВ

Здравейте, уважаеми читатели от Града на розите и автоматите! Нищо не може да осмисли по-пълноценно деня на човека от един местен скандал или от една сочна градска клюка, нали? Който е съгласен с това твърдение, може да продължи четенето на този непретенциозен журнален текст с елементи от теорията на световната конспирация. Останалите са свободни… 

Така – вчера беше ден за почивка, за лекуване на главоболията след Празника на виното и валентинките. Днес, след съживяващ стакан с нес, можем да си дойдем на думата.

Закриването на общинското списание за литература и култура „Кула“.

Даа, знам, че темата е обговорена солидно и вече е досадна. Но целта на тези публикации е темата да стане досадна и за виновните. За тези, които счупиха вазата, сметоха стъкларията под килима и после седнаха на въртящия се стол – ни лук яли, ни лук мирисали. За тези, които без никакви обяснения и угризения събориха Кулата. Уволниха главния редактор. Иззеха помещението на редакцията. Спряха финансирането…

Аз съм вярващ човек. Вярвам, че чрез Съвестта у всеки човек е заложен божественият критерий: кое е редно и кое е грешно. Затова, когато Сребра Касева /дясната ръка на кметицата Галя Стоянова/ ми звънна с предложение за среща /на която да обсъдим бъдещето на списание „Кула“/, реших че съвестта им е проговорила…

Когато в уречения час и ден /забележете – 14. февруари!/ отидох на уговорената среща в Общината, вместо Галя и Сребра ме очакваха шефките на всички общински културни институции, плюс местните медии – някаква абсолютна масовка от около 20-30 души!

Ооо, женско коварство!

Добре, че отдавна съм се зарекъл да не псувам. И да не удрям шамари на жени… Първата ми реакция бе да си тръгна и да осуетя театралната постановка – нещо средно между другарски съд и словесно засвидетелстване – колко много била направила Общината /разбирай – кметицата/ за пишещите нашенци.

Останах, по настояването на един човек, чието мнение ценя. Но съжалявам – за загубеното време. Един час говорене от страна на общинарките, от което стана ясно следното:

ЧЕ СПИСАНИЕ „КУЛА“ ВСЪЩНОСТ НЕ БИЛО ЗАКРИТО!?!

Аха – значи уволнението на главния редактор през пролетта на 2012, изземането помещението на редакцията и спирането на финансирането са само нечии халюцинации…

И още от „златните записи“ на това активно общинарско мероприятие: „Програмата за подпомагане издаването книги от местни автори с общински средства била нещо изключително ценно!“  Благодаря за високата оценка, сребърни общински момичета – идеята за тази програма е моя, предложих я на тогавашната кандидат-кметица Галина Стоянова на предизборната среща с Ентелигенцията през есента на 2011 година. Но когато стана действащ кмет, Галя започна да ме избягва и, въпреки че съм се записвал за приемния ѝ ден, така и не се срещнахме, за да ѝ благодаря за реализацията.

/Макар че напоследък доста се постарахте да изпортите и това хубаво начинание, чупейки всички рекорди по некомпетентност на журито; или пък финансирайки издания на общински музеи, които си имат специално създадени фондации за тази цел./ Но това не е толкова важно. Поне за мен…

Важна е следната азбучна истина:

За да съществува в един духовен град като Казанлък литературен процес или Литературен живот е нужно още нещо. Литературният живот е като човешко същество – за да се движи, за да се развива, са му нужни два крака. Първият е издаването на книги на местните литературни дарования. Вторият крак е съществуването на периодично литературно издание.

А вие, сребърни момичета, се хвалите,

че сте подарили златна пантофка за едното краче… след като ампутирахте другото!

Така – белята е сторена - „Кула“-та е съборена. Виновникът има две възможности: или да възстанови разрушеното до края на мандата си. Или да влезе в Черната книга на Казанлък като „Кмета, унищожил общинското литературно списание“.

Литературата и писаното слово въобще, не са злопаметни. Но имат свойството да съхраняват, да помнят и разказват – за поука и на следващите поколения…

 ------------------------------------------------------------------------------------------

ПП  Някой внимателен читател ще попита – а какво стана с обещаните елементи от теорията на световната конспирация в началото на този фейлетон? Изчакваме публикуването в Уикилийкс на кореспонденцията на Посолството на Израел в София. За да се потвърдят данните за едни сребърници…

И още нещо – към момичетата: моля да оцените добрата ни воля да „консумираме“ този перфектен скандал само на местно ниво. И да не охкаме прекалено силно – така че да не ни чуят в София или пък в ръководството на Партията… Мерси за вниманието! :)