
Показани са картини на именития казанлъчанин от колекцията на Боян Радев
ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК
Тази вечер, 22 февруари, в „Двореца” в София бе открита изложба с емблематични произведения на Дечко Узунов от колекцията на Боян Радев. Академик Узунов (1899 – 1986) е творец, чийто мощен талант в живописта, монументалното изкуство, рисунката, сценографията, приложната графика и декоративното изкуство е много високо ценен в България и в чужбина.
През 1919 г. казанлъчанинът постъпва в Художествената академия в София, където завършва общия курс при проф. Петко Клисуров. След едногодишна специализация при проф. Карл фон Мар в Мюнхенската художествена академия се завръща в София и продължава образованието си в специалния курс по живопис на проф. Стефан Иванов. Дипломира се с отличие през 1924 година. Членува в дружество „Родно изкуство“. Работи изключително активно и показва своите произведения в много самостоятелни и групови изложби у нас и в чужбина, между които са и Международното изложение в Париж (1937) и Венецианското биенале (1942, 1948, 1964).
Изборът на автор не е случаен и има любопитна предистория още от края на 60-те години. В кафенето на тогавашния хотел „София“ (днес „Радисън“) всеки ден между 10 и 14 часа се събира колоритна компания – Мистър Сенко, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Леа Иванова и др. Често сред тях е и Боян Радев. Един ден, след случайна среща, художникът Стоян Илиев му подарява картина и доста скептично се отнася към репликата на известния спортист, че той ще поиска картина и от самия Дечко Узунов. Това обаче става факт само след броени часове. Дечко Узунов веднага откликва на думите на своя приятел: „Колекционер съм вече и трябва да ме подкрепиш.“ Още една картина! След пет дни - 15 картини от известни художници, на които многоуважаваният Дечко Узунов е препоръчал да направят жест към Боян Радев…
Настоящото представяне на Дечко Узунов е възможност негови емблематични произведения, създадени от края на 20-те до средата на 80-те години на ХХ век, да станат достояние на публиката със съвместните усилия на един от най-пристрастените му колекционери и екипа на Националната галерия.
