До Бузовград и обратно – само с джип или хеликоптер

Лиляна КРУШЕВА

По време на Тракийските празници през август, ако сте решили да се насладите на прекрасната природа над село Бузовград, да посетите Мегалита, откъдето бе разпилян прахът на проф. Александър Фол, купете си джип или хеликоптер.

 С колело не е за препоръчване, с кон - също.

Защото природата ни е прекрасна, еко-пътеката - също, разкопките по инициатива на Музей „Искра“ продължават, но преминаването през „туристическото“ ни село ще ви учуди.

Още щом се спуснете по надлеза над ж.п. линия Казанлък - София в посока Бузовград, особено край стената на АД „Арсенал“ ви очаква серия от дупки по асфалта, в които я гума ще спукате, я джанта ще изкривите. А от там надолу, покрай НИТИ, то не е за гледане!

Предполага се, че от тук започва велосипедната пътеката от Казанлък до Бузовград, по която моите съселяни ходят на работа и на училище в града. “Да, ама не!“ Тя от години е обрасла с всякакъв вид плевели и диворастящи фиданки. Пък и защо да я оправяме, тя е построена по време на „соца“, трябва нова да се направи, лентички да се режат, да се похвалим. „Няма пари“, пък и сигурно не е отговорност на Общината или кметството. А колко хубаво би било край нея да се почисти и велосипедистите да не карат по пътното платно, така ще се предпазим и от нежелани пътни инциденти.

Та, ако вече сте стигнали в наше село, (да, асфалта след моста на Тунджа не е лош),  не се заглеждайте в новата пекарна (бившата автобусна спирка), защото ще хлътнете в голямата дупка на центъра. Не гледайте и грозния навес от желязо, който се нарича „спирка“, той кмета обеща да построи нова, но не се знае кога.

 Погледнете вляво от вас, пресичайки пътя. Тук спрете пред указателната табелка за вашия път до Мегалита, информацията е актуална и полезна.

Може да оставите джипа някъде в центъра и да продължите пеш…

Пред кметството не гледайте – тъжна картинка: кош за стъкло, за отпадъци, край тях купчина пясък. Вдясно от пътя… е това вече е Пенсионерския клуб, те поне се грижат за него, като за собствен дом. Ако ги посетите, ще разгледате Етнографската им сбирка, за „Мегалита“ ще ви разкажат, а и със сладко може да ви почерпят.

А, да не забравя - вдясно от Клуба е новата ни градинка.

Та - смело напред, след моста на канала внимавайте - пясък по пътя! Или ще ви влезе в обувките, или някой профучаващ джип ще ви парфюмира с прах.

Но вие сте туристи и продължавате напред. След моста на Канала, за да стигнете до верния път за Мегалита хванете третата вляво, като стигнете до реката, вдясно от вас пътеката към върха е указана. Тръгнете ли веднъж по нея, Средна гора ще ви обгърне със своята прохлада, следвайте червените и бели „усмивки“ по дърветата и за 40 минути ще се изкачите на нашия Бащин камък - Мегалита.

Но за вас е по-лесно да сте в джипа, за по-бързо?

Тогава още от центъра на селото - право напред в посока Средногорово. Като изкачите върха, хванете първата вляво. Покрай телената ограда на складовете, дано да не е след дъжд, по лъкатушещия път ще стигнете на поляната под Мегалита. Магнетичното място е само на метри по-нагоре.

Гледката от  Мегалита на Бузовград е омайна! Пред вас е Долината на розите и тракийските царе,  язовир „Копринка“, Казанлък, паметниците на Шипка и Бузлуджа.

Заслужава си да се изкачите, нали? С джип или хеликоптер, за да избегнете неприятните гледки по пътя към Мегалита и в наше село.

Колко хубаво би било вместо с тръни и бурени той да е обсипан с рози… Та нали и наше село е част от Розовата долина?

То наистина - какъв прогрес по време на Демокрация! Шаблонна детска площадка за изборите, бетониране на пътеките по старите градинки за безработните ни съселяни, няколко допълнителни осветителни тела в центъра, тук-там асфалтиране на улици, а сега и нова градинка!?! Какво по-показно и лесно, пък и със собствени средства… Вместо да запълваме дупки по пътя, да доизградим канализацията на селото, да се справим с проблема на водоснабдяването за високите квартали, да изчистим от храсти (не от трева!) „Вадата“ в центъра. Дано не ни сполетяват наводнения!!! Къщите след централния мост да му мислят, то не е работа нито на Кмета, нито на Общинската управа.

Наблюдавам този пейзаж от 10 години, нали съм коренячка, и си мисля за туристите, които много често обичат да правят снимки и на „задния двор“…

Мислете си за гората и Мегалита, другото ще се оправи, само че… не се знае кога…

Приятен път!