Конкурсът на кметицата поема в правилна посока  

Петър МАРЧЕВ

4-членна комисия определи 4 автори да бъдат подпомогнати финансово от Община Казанлък при издаването на техни книги. По Програмата за финансиране на книги от казанлъшки автори за 2017 година на Община Казанлък финансова подкрепа ще получат стихосбирката „(поне)Делник“ на младата журналистка Ева Караджова, краеведският ръкопис „Извор на таланти“ /вероятно за читалище „Искра“/ с автор Веселин Шивачев, стихосбирката „Резонанси“  на най-добрия математик сред поетите Цветан Павлов /който трябваше да излезе в пенсия, за да дойде ред за литературния му дебют/. Четвъртият ръкопис е на известния казанлъшки поет Румен Денев, който е и главен редактор на възстановеното за пореден път списание „Кулата“; той е озаглавил  бъдещата си книга „Белият гарван“.

И още! Две са новините в тазгодишното издание на този казанлъшки конкурс. Първата е, че наградният фонд на конкурса е намален – от 4000 на 3000 лв. Което не е добре. Защото животът е доказал, че когато държавата икономисва от пари за сериозна култура, тогава става сериозен рискът в национален химн да се превърнат песнички като „Шушана“ или „На теслата дръжката“, с извинение.

Втората новина, може да се каже, е добра. И тя е обстоятелството, че в състава на журито се забелязва един сериозен литературен критик, автор и редактор – в лицето на Борис Минков. За останалите членки на журито не мога да кажа лоша дума, първо защото повечето от тях са ми приятелки и второ – защото са професионалистки и си тежат на мястото в своята област. Освен това, те нямат никаква вина /или заслуга/ за това, че са поставени в несвойствената ситуация да журират литературни ръкописи. Заслугата е на Сребра Касева и на нейния Патрон /здравей, Галя :) / .

С две думи – посоката е вярна:  догодина поканете за жури двама литератори от ранга на Борис Минков, уважаеми дами. Те ще бъдат достатъчна гаранция, че става дума за ЛИТЕРАТУРЕН конкурс. А не за поредната хранилка за верноподаници на управляващата партия, с графомански* симптоми.

-------------------------------------------

Б.а.  Между другото, пишещият тези редове е на мнение, че графоманията /като своего рода болестно състояние/ е единственото смислено оправдание за писането - като терапия.

Използвам случая и да оповестя създаването на Съюз на българските писатели – графомани /СБП-Г/. Желаещите да станат членове нека ми пишат на „лични“. Официалното учредяване е насрочено за 28. ноември – Международният ден на жертвите на графоманията.