На 19. януари казанлъчани ще си спомнят за човека, преместил Военната фабрика в Града на розите

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Утре, 19. януари се навършват 143 години от рождението на известния казанлъчанин генерал Иван Вълков. Той е роден през 1875 година в Града на розите в семейството на търговеца на коне Вълко Юрдеков.

Дядо му – Петко Юрдекът бил преселник от Македония. След Военното училище в София младият офицер заминава да учи в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1900 – 1904). След като я завършва с отличен успех, от Министерството на войната му е препоръчано да следва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

При мобилизацията за Балканската война майор Вълков е зачислен в щаба на Втора армия и участва в обсадата на Одрин като началник-щаб на Източния сектор. Разработва инструкции за използването на артилерийския огън, благодарение на които частите на 2-ра Българска армия сломяват отбраната на считаната за непревземаема крепост на 11. – 13. март 1913 година.

През Първата световна война Вълков е началник на оперативно отделение в щаба на Втора армия, командва 44-и пехотен полк и е началник-щаб на 7-а пехотна дивизия и 10-а пехотна дивизия. След войните Иван Вълков е директор на Картографския институт. Той е един от основателите на Военния съюз през 1919 година и негов председател от 1920 до 1928 година. Активен участник в Деветоюнския преврат през 1923; след него Иван Вълков става военен министър и е произведен в чин генерал-майор.

Под негово ръководство биват разбити опитите на ръководената от Коминтерна левица да вземе властта чрез Септемврийския метеж през1923-а. По време на болшевишкия атентат на 16 април 1925 година в храма „Св. Неделя“ той е тежко ранен в главата и оцелява по чудо. В периода 1925. – 1927. година премества Военната фабрика в родния си Казанлък и по този начин създава основите на бъдещия военнопромишлен комплекс „Арсенал“. За това му дело ген. Вълков е избран за Почетен гражданин на Казанлък през 1928 година.

След преврата на 9. септември 1944 година ген. Вълков е арестуван. Осъден е първоначално на смърт, а после на 20 години затвор. През 1960-а е прехвърлен от Пазарджишкия затвор в Стара Загора. На 20. април 1962 година в килия № 7 на Старозагорския затвор, в 8:30 часа сутринта 87-годишният генерал от пехотата е удушен от надзирателя Стефан Стойков.

На 19. януари в Казанлък ще бъде почетена паметта на генерала, направил много за родния си град. В честването ще се включат членове на сдружение „Демократичен Казанлък“, както и потомци на горяните от сливенския отряд „Г. М. Димитров“.