Нова надежда за казанлъшката литература, зрял поетичен дебют

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори,

на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи. Когато ги намира, става ясно, че е всички ние също можем да се открием в тях, а прочистването на дълго неизползваните гласни струни на поета се превръща в красива, запомняща се и универсална мелодия.

Това са думи на белетристката Станислава Чуринскйене по адрес на нейната приятелка Ангелина Александрова. Хубавото в случая е, че Ангелина е наша съгражданка и произведе една чудесна казанлъшка новина – издавайки дебютната си стихосбирка „15 ангела на върха на пръста ми“. В най-сериозното българско издателство – „Жанет 45“. Какво още? Да се зарадваме и развеселим, защото на фона на отчетливото провинциализиране на литературния процес и на фона на залиняващата стара литературна слава на Казанлък, изненадващо – като пукот на фойерверк – се появява тази изненадващо зряла и синеока поезия.

Честито, Ангелина!

Търсете от понеделник в по-добрите книжарници!

---- ---- ---- ---- ----

Созопол

Докато приливът зашива

със бял конец деня за пясъка,

изменя хода на планетите

и като в миди ги затваря,

седи мълчанието.

Вечер

не се е случвало да рови

да търси хвърлени монети -

гаранции, че ще се върнем.

Не мѝсли с фигури.

Избягва

да се страхува от дълбокото.

Потъналите лунни залези

не му нявяват зли пророчества.

Докато вятърът се втурва

пред него и чадъри рита,

последната звезда на юли

се мята

от любов

в дълбокото.

        * * *

Очите ти са сини и без моите.

Лицето ти присъства в чужди спомени.

По чужди страници те срещам.

В чужди книги.

Сърцето ми се свива от преплитане

на чуждите пътеки с моите стъпки.

Очите ти са сини и без моите.