Признава чудомировият лауреат Иван Димитров

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Вместо визитка:  Иван Димитров е млад и обещаващ автор на 34 години, който е роден в Града на черешите - Кюстендил, но скоро се мести при кестените на София.

Връчвали са му награди от сорта на "София: Поетики", "Добромир Тонев", "Яна Язова" и др. В резултат на това CV-то му е дълбоко увредено от литературни успехи. Неговият театрален път започва с постановка в Ню Йорк на пиесата "Очите на другите" и в момента е даден на пауза поради трудната комуникация с българските театри и откритото им нежелание да поставят съвременна българска драматургия.

Честита Ви награда "Чудомир", г-н Димитров! Възприемате ли това отличие като "покана" за по-детайлно запознанство с творчеството на Чудомир?

- Благодаря! Много съм щастлив, че взех тъкмо наградата на името на Чудомир. Всъщност, още в университета, където следвах „българска филология“ се срещнах за пръв път с Чудомир. Професор Никола Георгиев много обичаше разказите му. Така че го чета периодично. Разполагам с няколко негови книги вкъщи. А преди време четох дневниците му и много се забавлявах как той казва, че на писателите, които не са в добра форма, им е "пресъхнало кладенчето". Та се надявам моето кладенче да не пресъхва.

Като белетрист, какво бихте "купил" от писателя Чудомир?

- Много ме подтиска, че в съвременния свят всичко се купува и всичко се продава. По-скоро бих си взел (или бих откраднал) неговото разбиране на народопсихологията на българите. И няколко прашинки от чувството му за хумор. И няколко килограма от пословичната му скромност.

Вулгарното говорене и писане, за жалост, е един от белезите на постмодерните времена, в които живеем. И в този контекст се появява разказът "Силата на думите", в който един млад човек изправя предупредително пръст и ни казва: "Ей, хора, да внимаваме как употребяваме Словото!" Докъде стигат границите на езиковия пуризъм /или пуританство/ на Иван Димитров?

- Това е много относително. За мен най-важното е употребата на Словото да е осъзната. Далеч не съм езиков пурист. Понякога обичам да говоря северозападнало (селото ми се намира в този район). Понякога ми харесва да подхвърлям по някоя и друга дума на меко. Мекият говор е много подходящ за игрословици. Сещам се например за един лаф, който ми разказаха наскоро. В него един човек си пазарува от магазин и казва: "Идно две три в идно и две трипачки." Което показва силата на народния гений. От друга страна не мога да отрека, че част от пиесите ми са черни комедии. А черната комедия борави с един по-циничен език на моменти. Но както казвам, важното е да е осъзнато. А не да употребяваш езика просто така... Така че съвестта ми е чиста.

Как влияят драматургът от една страна, и поетът от друга, на белетриста Иван Димитров?

- Драматургът определено помага за писането на диалог, както и при работата със сюжета, тъй като при драмата е добре сюжетът да се разгръща в няколко хода. Поетът помага с усета към езика, вероятно и при писане на монолози. От друга страна имам стихотворение, което се казва "Аз не съм поет", тъй като на мен ми тръгна една лоша слава като поет. Сякаш повечето хора смятат, че съм на първо място поет и след това всичко друго. А на мен корените ми винаги са били в прозата. Но в момента се опитвам да укротявам драматурга, защото не е практично да се пишат по една-две пиеси годишно, които да се трупат по чекмеджета.

Кои са Вашите учители на писателското поприще?

- На първо място книгите - в целия си съзнателен живот съм чел много. Бях от онези извратени деца, които на 13 посягат към Кафка и Достоевски. Веднъж на село чичо ми се караше: "Остави го тоя Ницше, хайде да ходим на риба!" Твърдеше, че човек винаги ще намери време за Ницще. Е, с напредванего на годинките времето се смалява и забързва. Не смятам да изброявам имена на писатели, защото това е една опасна игра, в която човек винаги забравя някое име. Но ще кажа, че например наскоро препрочитах Гогол, както и "2666" на Роберто Боланьо. Освен чрез книгите, чиракувам и като чета интервюта на писатели. Горещо препоръчвам интервютата на списание "Парис Ревю" - там могат да се прочетат пространни интервюта с писатели за това как пишат: от Хемингуей, Маркес, Пинтър до Пол Остър, Орхан Памук, Харуки Мураками, Мишел Уелбек. И илюстрацията към всяко интервю винаги е страница от ръкопис, което е безкрайно интересно.

Каква книга мечтае да напише Иван Димитров?

- Опитвам се да пребивавам в настоящето, така че скромно ще си помечтая да напиша романа "Балък", който е започнат, но по който в момента не работя. Задачата е трудна, рискована - езикът е цветист и на места използвам северозападен диалект. Главният герой е идеалист с възрожденски дух. Оттам идва и заглавието. Всички не спират да му повтарят, че е балък. Възнамерявам в идните месеци да се опитам да подхвана този ръкопис. Просто, за мое най-голямо съжаление, няма да стане роман от 100 страници, както мислех в началото... А за да вляза отново в него е добре да попрочета малко възрожденска книжнина. В момента обаче работя по нещо друго, което се появи само и първо ще завърша него. Някой ден бих желал да напиша и огромен роман, това е друг жанр направо. Но на първо време мечтая да напиша няколко кратки романчета.

Българският, за съжаление, е от малките езици. В смисъл, че е на границите на невъзможното един български автор да се прехранва само и единствено от литературния си труд. Вие как се справяте?

- Трудно... В последните четири години съм на свободна практика и ми се иска да прекратя малко този период, тъй като човек или има повече работа, отколкото може да поеме и се преработва, или няма нищо. В момента се миткам по интервюта за работа, което е трудно - както казах моето CV е дълбоко увредено от заниманията ми с литература. Случва се да ми казват: "Ами виждаме, че пишете. Опасяваме се, че тази работа няма да е подходяща за творческа личност като вас..." И върви ги убеди, че това е работа и не е нужно да е творческа... Така че ще видим. В момента планът е ако до няколко седмици нищо не стане, да си пооправя малко английския и да стана работник в кол център или да замина да бера нещо някъде във Франция през лятото. И есента да опитам отново да си намеря "сериозна" работа. Времето ще покаже...

Какъв човек сте? И какъв бихте искал да бъдете?

- Аз съм един наивен идеалист, който на моменти не желае да е нито наивен, нито идеалист. Особено в тежки моменти. Но от друга страна се радвам, че съм такъв и се надявам по-дълго време да успея да бъда и наивен, и идеалист. Бих искал да бъда малко по-практичен в живота, но поне за момента това не ми се удава.

Каква нова книга "се пече" в писателската Ви работилница?

- Казах за "Балък", от него вече има петдесетина страници. В момента обаче се пече друг ръкопис - политическа сатира. Имам и стихотворения за две-три стихосбирки, но винаги отлагам този момент. Трупат се и разкази. Може да звучи сякаш се напъвам да пиша, но далеч не е така. Просто съм писател бачкатор. Чувствам се добре, когато работя.