Признава режисьорката Рузие Хасанова, чийто филм „Радиограмофон“ се върти в Казанлък

Петър МАРЧЕВ

Вместо визитка:   „Българка, жена, майка. Родена в Казанлък, учила в ПМГ Никола Обрешков и прекарала детските си ваканции в Родопите, при баба и дядо. В Лондон от 20 години,

но въпреки това горда от българските си корени.“ Така младата кинорежисьорка Рузие Хасанова представя себе си. Повод за тази виртуална среща с нея е излизането на екран на нейния първи пълнометражен филм „Радиограмофон“. Самата тя го нарича „филм за музиката и свободата“. На Фестивала на българския игрален филм „Златната роза 2017“ във Варна лентата взе наградата за дебют. А на тазгодишното издание на международния София Филм Фест „Радиограмофон“ спечели Наградата на публиката. От 4. май филмът може да се гледа в цялата страна; в Казанлък лентата на Рузие ще се завърти от 7. до 14. май в кино „Латона“. 

Помниш ли първата си среща с киното, Рузие?

- Да, при мен това се получи много късно, тъй като семейството ми нямаше финансовата възможност да ходи на кино. Но когато суперхитът „Титаник“ излезе през 1997-ма, най-добрата ми приятелка в училище Станимира реши, че ще го гледаме - въпреки че нямахме и лев. Тогава кино „Искра“ в Казанлък работеше с пълна пара и програмираше най-новите филми. И така, един ден, докато хората се изнизваха от по-ранната прожекция, ние се промъкнахме в киното и гледахме филма, седнали на стълбите. Спомням си, че всички тогава ме предупреждаваха, че ще плача, но това не се случи… тъй като аз по-скоро бях прекалено зашеметена от ефекта на екрана, отколкото от историята. Всъщност, моята любов към киното на практика тръгна от театъра в Казанлък.

А кога у теб узря идеята, че би могла самата ти да снимаш филми?

- Винаги съм писала някакви истории, къси разкази и сценарии и когато започнах да работя за невероятния продуцент Джеръми Томъс в Лондон срещнах хора, които повярваха в това, което бях написала и решихме да се пробваме. И така, през 2007-ма режисирах първия си късометражен филм „Портретът“. След това вече беше по-лесно да намеря подходящ екип и финансиране.

Кои са твоите учители в киното - и като имена, и като филми-шедьоври?

- Малко труден въпрос, защото много от режисьорите, на които се възхищавам, имат филми, които не успявам да усетя. Например един голям вдъхновител за мен е Семих Копланоглу и филма му „Мед“… но последният филм, който той направи /“Зърно“/ ме загуби напълно. Филмът има страхотна визия, но е прекалено претенциозен за разбиране. А списъкът с режисьори е прекалено дълъг, за да спомена всички.

На колко процента успя да постигнеш идеята, представата си за своя първи пълнометражен филм – в смисъл дали можеше някои неща да се направят и по-добре?

- Винаги може да е по-добре, но когато разполагаш с ограничено време и пари, работата ти е да се вместиш в това, което имаш. Затова съм страшно горда с целия екип, защото постигнахме чудеса! Имах пълна подкрепа от продуцента на филма - Гергана Станкова, която повярва е мен, в сценария и визията на филма, което ми даде кураж. Попаднах и на много добър оператор - Кирил Проданов, който даде всичко от себе си да заснеме филма прекрасно, както и сценографката Ивелина Минева, която се посвети денонощно, за да улови епохата.

"Радиограмофон" сякаш ще има съдбата на галено дете - от две участия във фестивали в България вече има две награди?

- Което е прекрасно. Когато даваш десет години от себе си и всички замесени се жертват е страхотно, когато трудът на всички и филмът са оценени!

Какво предстои, в кои други фестивали ще бъде показан филмът ти?

- Предстоят фестивали в Южна Корея, Румъния и другаде...

А върху какви нови проекти работиш сега?

- Работя по два проекта, за които се надявам да мога да говоря повече скоро. Една драма и една комедия, само това мога да кажа засега.

Какво би искала да кажеш на своите съграждани от Казанлък?

- Пожелавам им един прекрасен Празник на розата и се надявам филмът ми, който тръгва от утре в кино „Латона“, да им хареса!