При строежа на микроязовира „Бончов кладенец“ намират 36 златни и електронови византийски монети

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Това е една история за златно съкровище, която задава повече въпроси, отколкото дава готови отговори. През 50-те години на ХХ век, при строежа на микроязовир в местността „Бончов кладенец“ в землището на тогавашното село Крън, работниците попадат на няколко десетки златни и електронови /сплав от злато и сребро/ монети.

Очевидно те си поделят находката и работата се потулва. По-късно, един от работниците предава своя дял на музей „Искра“. След това музейните работници откупуват няколко монети от друг работник, участвал в строежа на язовира. Така се оформя находката от 36 средновековни византийски златни и електронови монети с датировка ХI век, станала известна като „Златното съкровище от Крън“. То е описано и монетите са класифицирани детайлно от историка-нумизмат доц. д-р Красимир Кръстев, като информацията е публикувана в научно съобщение, в съавторство с историчката Красимира Стефанова-Георгиева, която вече не е между живите.

Това съкровище повдига отново въпроса за „великолепния“ средновековен български град Крън и неговото неизвестно засега местоположение. За първи път в писмените извори средновековният град Крън се споменава в средата на ХІІ в. от арабският географ Идриси. В съчинението си „Книга за развлеченията на копнеещия да преброди страните“ Идриси го нарича Акранус (транскрипцията на Крън според него). От информацията, с която е разполагал Идриси отразява, че този град е великолепен и разположен на висока планина. Отразява разстоянието от Ихтиман до Крън – шест прехода и от Крън до Стара Загора – четири прехода. За Крън сведения черпим и от византийските хронисти Никита Хониат и Теодор Скутариот, от Георги Пахимер и византийския поет Мануил Фил.

Макар и непряко, за Крънската област (която носи името на главния си град), се споменава в Дубровнишката грамота на цар Иван Асен от 1230 година. Като цяло писмените извори за Крън са спорадични, както и твърде относителни. Безспорното е, че през периода на Второто българско царство в Крънската област са били включени земите на юг от Балкана – от Карлово до Сливен, понякога и до Ямбол, а главен град е бил Крън. Историческата наука подчертава важното значение на Крънската средновековна област, стояща в центъра на историческите събития през периода на Второто българско царство и по-специално по времето на Георги Тертер, Смилец, Елтимир и Теодор Светослав.

С цел идентифициране на средновековния град, започват първите археологически проучвания на крепостта „Калето“ в подножието на Балкана край с. Крън. Разкопките се провеждат през 1972 – 1973 г. от експедиция, ръководена от Тодор Овчаров. Редовни археологически разкопки на крепостта „Калето“, средновековно селище и некропол са извършени през периода 1979 – 1989 г. от екип с ръководител Пейо Гатев, зам.-ръководители Димитър Янков и Красимира Стефанова.

Частичното проучване на крепостта „Калето“ потвърдило мнението на Тодор Овчаров, че тя е била обитавана през ранновизантийската епоха и през периода на Второто българско царство (ХІІ–ХІV в.), но не се идентифицира със средновековния град Крън. Наличието на оскъден брой монети за период от около един век свидетелства, че от края на ХІ до края на ХІІ в. селището е било съвсем незначително. Явно е, че периодът на неговия най-интензивен икономически живот е през ХІІІ в. (трето - шесто десетилетие). Това е период, който се характеризира с разнообразие на паричните знаци по номинал, вид и произход. Българските територии се обслужвали не само от монети сечени в България, но и от тези, сечени във Византия.

Независимо, че византийските монети имат доста широко разпространение извън Византия, златните се срещат сравнително рядко. Такъв е случаят с монетите от „Крънското съкровище“. Точното време на намирането им е неизвестно (както и целия състав на находката).

„Съкровището се състои от 36 монети, които се разпределят както следва: Константин IX Мономах – 3, Константин X Дука – 32 и Алексий I Комнин – 1 монета. – разказва доц. д-р Красимир Кръстев. - При управлението на император Константин IX Мономах били сечени 6 типа златни монети – 4 типа хистаменони и 2 типа златни тетартерони. Някои монети са спорни. Част от изследователите отдават един от типовете на император Константин VIII, но други ги определят като монети на Константин IX главно въз основа на портретните черти на изобразения владетел и заради леко намаленото им тегло.“

Но най-многобройни в Крънското съкровище са монетите на император Константин Х Дука. При управлението му били сечени два типа хистаменони в няколко варианта. В находката от „Бончов кладенец“ златните монети на този император са 32. А на император Алексий I Комнин принадлежи една монета (предреформена) - електронова хистаменон номизма е с приблизително същото тегло като класическата златна номизма. Въпреки че византийските монети имат доста широко разпространение извън Византия, златните хистаменони се срещат много рядко. Например сред колективните находки от Скандинавия, златните византийски монети като цяло са единични бройки, за разлика от сребърните, а хистаменоните от коментирания период изобщо липсват.

Изводът на доц. Кръстев е, че укриването на съкровището може би е свързано с военните кампании на печенегите срещу Византия, когато те нахлуват в Тракия през 1087 година.

яз. "Бончов кладенец", където е намерено съкровището

---------------------------------------------------------------------------------------------

Текстът е на база публикацията в Годишника на Националния археологически музей от 2016 година под заглавие „Съкровище от златни и електронови византийски монети от XI век, намерено в Крън“, автори Красимира Стефанова-Георгиева, Красимир Кръстев, Иво Косев