В неделя ще бъде отслужена заупокойна молитва за 21 борци срещу комунистическия режим

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

За 30. септември, неделя, в 12 часа е насрочена панихидата за упокой душите на избитите горяни, погребани в двора на черквата в казанлъшкото село Габарево. Ето и тяхната история – през пролетта на 1951 г. се създава нелегалната

Организация на съпротивителното движение в България „Горяни”. Членове на тази организация са и 19 младежи от Тракийската низина; те излизат в Средна гора, като повечето от тях са въоръжени. Държавна сигурност определя в своите документи тази горянска чета като една от най-опасните в страната. За да ги ликвидира, ДС използва измама, като успява да внедри в четата агент-провокатор. Той подготвя младежите антикомунисти за среща с друга, непозната чета, която се оказва съставена от преоблечени в цивилни дрехи милиционери. Агентът приспива вниманието на горяните и по този начин милиционерите ги застрелват, без те да окажат някаква съпротива. На място са разстреляни 16 от младежите. Това се случва на 1 октомври 1951 г. в землището на село Турия, недалеч от Габарево. Избитите са на възраст между 19 и 25 години; труповете им са заровени от ДС в общ гроб. Други трима техни другари, слезли за храна до близките села, са заловени, съдени и обесени в Софийския затвор.

След падането на комунистическия режим на Живков, започва издирването на масовия гроб. През 1992 година Йордан Маринов, председател на Общобългарски комитет „Истина“, с помощта на още няколко казанлъчани и жители на Габарево успяват да открият гроба и да ексхумират тленните останки, по които личат следи от огнестрелни рани. По препоръка на отец Димитър Амбарев и с разрешение на БПЦ, тленните останки на 16-те биват препогребани с християнски ритуал в двора на храма „ Св. Вмч. Георги Победоносец”. През 2014 година над гроба им е издигнат скромен паметник със средства на роднини на горяните и градската организация на ГЕРБ в Казанлък.

За панихидата официално е поканен и Старозагорският митрополит Киприан. В заупокойната молитва, освен имената на 19-те младежи от четата, ще бъдат споменати и имената на двамата горяни от с. Габарево – легендарният Христо Несторов – Щако и другарят му Милю Иванов, които са убити в сражение с огромни по численост сили на ДС, милицията и Вътрешни войски през март 1954 година.

Горянското движение е уникален български принос в съпротивата срещу кървавите болшевишки режими в Източна Европа, стенеща под военния ботуш на Сталин. По време и по численост /горянските чети надхвърлят 3000 души/ са първите в Източния блок, дръзнали да се опълчат срещу червения терор.