Пускат на вода птицеглавия кораб за Празника на розата

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Скелетът на тракийския боен птицеглав кораб е издържал успешно стрес-теста за здравина на конструкцията – тази бе основната новина, която оповести пред журналисти Атанас Димитров, автор и ръководител на проекта

„Археосвят – по пътя на великите“ на студио „Енохфилм“. Да припомним, че с решение на Общинския съвет на Казанлък от няколко години се работи по строежа на този туристически атракцион за казанлъчани и техните гости. Другата новина – вече са отсечени две идеално прави борови дървета с дължина от по 25 метра за мачтата и реята. Те са били довлечени на буксир по водата от срещуположния бряг на яз. „Копринка“. В момента им се сваля кората и ще бъдат оставени да съхнат през зимата.

Атанас Димитров разказа подробно за предстоящите технологични действия по строежа на 20-метровия кораб на импровизирана пресконференция на сухия док в съседство с базата на казанлъшкия Морски клуб. Вече е направена обшивка над ватерлинията от черна елша. Под ватерлинията обшивката ще бъде от дъб. В София вече се тъче от лен правоъгълното платно. Работят се греблата, както и се отливат от бронз щитове и шлемове за екипажа. Подготвя се и каменната котва. Като гребци ще бъдат използвани здрави младежи от специалността „академично гребане“ към НСА. Допълнително ще се прецени дали гребците ще бъдат 16 или 20 на брой. Трима ще са ангажирани с ветроходното стъкмяване, ще има и двама лоцмани. Нуждата от 25-членен екипаж ще намали полезния товар, който корабът ще може да носи. Тоест – броя на туристите, които ще могат да се возят в птицеглавия кораб.

За потенциалните туристи ще се предлагат три опции: първата е само качване и разглеждане на кораба от пристана; втората е кратка обиколка в акваторията на Дунавския ръкав; третата /за млади и аватюристично настроени клиенти/ ще включва плаване до острова и до залива Голяма Гюрля, където те ще могат да участват в конно шоу.

Освен за туристическа атракция, тракийският кораб ще бъде използван и в един научно-изследователски проект, в който ще участват студенти от различни европейски университети, съобщи Атанас Димитров.

Ориентировъчно, тракийският кораб ще бъде пуснат на вода в навечерието на Празника на розата 2019, след като бъдат удовлетворени всички изисквания на ДИК /Държавната инспекция по корабоплаване/. Дървеният кораб ще бъде оборудван със спасителни пояси и жилетки, както и с три помпи за изпомпването на вода при евентуална авария. Така че сигурността на пътниците и екипажа ще бъде осигурена.

Рекапитулацията на проекта: досега за тази туристическа атракция Общината е заделила 72 000 лева. Предвид трудоемките дейности, както и изработката на „тракийски“ одежди и въоръжение за 25-членния екипаж, парите едва ли ще стигнат. За да не се опропастят вложените досега в кораба средства, трябва да се осигури денонощна охрана на сухия док, където ще се съхранява през зимата плавателният съд. Другият проблем ще се появи, когато корабът бъде пуснат на вода. Общината ще трябва да осигурява и заплащане на екипажа. Така че туристическият атракцион вероятно ще се наложи да бъде субсидиран от данъкоплатеца.

Атанас Димитров:

В морската експериментална археология

няма място за шарлатани!

„Чрез принципите на експерименталната археология можем да се върнем в епохата на античността. В момента корабът тежи 3,5 тона. Със своята дължина от 20 метра, птицеглавият кораб вече е регистриран като рекорд в морската експериментална археология. Ръководим се изключително от принципите на древното корабостроене – дървени елементи, сглобявани с дървени клинове. На 15 август корабът беше вече с готов набор. Корабът е от симетричен тип, тоест няма точно определен нос и кърма; създаден е така с цел да бъде много маневрен и да плува по реки и морски пространства… За голяма „радост“ на неверующите корабът издържа стрес теста; тествахме го и констукцията показа, че би могла да издържи и на удар в скали, макар че условията в язовира не предполагат такива премеждия. Искахме да проверим сигурността на плавателния съд, тъй като се предвижда на борда му да има и пасажери, които не са професионални моряци, а туристи. Корабът вече премина първата проверка на ДИК-Бургас под ръководството на инж. Янко Червенков за регистрирането на морски дървени плавателни съдове. Въобще, в морската експериментална археология няма място за шарлатани!“ – заяви Атанас Димитров.

Корабът е реконструкция на плавателен съд на пеласгите

Силуетът на кораба е точна реконструкция на птицеглавите кораби, с които коалицията на морските народи, след като опустошава Хетското царство /веднага след Троянската война/, напада и Египет. Двама учени Еманюел виконт дьо Рош и неговия ученик Мансперо през 18 век разчитат написаното в гробницата Мединет Хабу край Луксор и установяват състава на коалицията на морските народи. Според тях, в коалицията са участвали и бойци от тракийското племе пеласги. Те са били въоръжени с бронзови шлемове с два рога, с копия и щитове. Така ги описва и Херодот: има тракийско племе… което е въоръжено с бронзови шлемове с волски рога, носят копия, щитове, а на краката си – ленти и препаски. Тази най-древна морска битка, която е пресъздадена върху един каменен барелеф е с датировка 1178 година преди Христа. Двата флота се сблъскват в устието на Нил, като фараонът Рамзес III разгромява коалицията на морските народи.