Местоположението на средновековния град Крън според писменни данни за неговото превземане от турците

проф. Иван Т. ИВАНОВ, д-р Мариана МИНКОВА

В предишно съобщение (Иванов и Минкова 2013:173-184) ние посочихме за пръв път, че местоположението на средновековния български областен град Крън е било много близо до мястото на днешния град Казанлък.

Тази наша хипотеза беше основана на следните факти.

1. Пълното османо-турско название на днешния град Казанлък е Акча Къзанлък. В традиционната тюркска топонимика прилагателното акча означава „извор, източник на питейна вода”. Това отговаря на старото гръцко название на града Krunoi (Круни), което на гръцки означава също „извор”, от където идва българското Крън.

2. В граматиката на тюркските езици суфиксът -лък играе топонимна роля. Наличието на този топонимен суфикс в турското название Къзанлък[1] показва, че този град е основан на място, намиращо се в района на някакъв обект, известен като Къзан.

3. Населението на най-ранния османо-турски град Акча Къзанлък е било предимно туркменско и юрушко. В езика на това население е действал т.н. закон на ротацизма, според който турското название Къзан закономерно предава думата КРЪН.

4. Известно е, съвременният град Казанлък е основан от турски заселници на място, съседно на днешната Куленска махала. Най-ранното турско название на това място е Къзанери. От това название ние възстановяваме оригиналния турски израз Kızan yeri, което в превод на български означава „мястото на Къзан”, т.е „мястото на Крън”.

5. В местността Къзанери (по-късно наречено Куленска махала) турците заварили висока бяла кула (виж обр. 1). Кулата е строена през XIV век (Енчев 2012: 113). Става дума за прочутата Бяла кула на левия бряг на Старата река, просъществувала до 1916 г. Вероятно в първите години след турското завоевание кулата е наричана по турски Къзанкуле, от което название е останало името на известната казанлъшка фамилия Казънкулеви. Като вземем пред закона за ротацизма, името Къзанкуле се превежда като „Крънската кула”.В настоящата публикация се привеждат нови доказателства за изказаната теза.

Османо-турското завладяване на повечето градове в Горна Тракия не е добре документирано. Най-вероятно районът около областния център Крън ще да е превзет по време на завладяването на Горна Тракия около 1370-1380 г. За размера на войсковите отряди, които са превземали укрепените български крепости съдим по факта, че през 1388 година великият везир Али Чандарлъ е изпратен с 30-хилядна армия на север от Стара планина, където превзема Провадия, Мадара, Шумен и Варна (Колин 2000).

По-долу привеждаме едно добре документирано предание, описващо превземането на Казанлъшкия край от османските турци, което може да служи като допълнително доказателство за съвпадението на средновековния град Крън със съвременния Казанлък. Преданието е записано в нашата възрожденска литература в края на XVIII и началото на XIX в. и днес е известно от три източника (Йеросхимонах Спиридон, 1792:98-99; Паисий Хилендарски 1844:70; Онуфрий Попович). Не е изключено то да е съществувало в писмен вид и преди това. Преданието се отнася за многоброен турски отряд начело с Арап Исуф паша, който от Пловдив през Светиниколския проход на Сърнена Средна гора нахлува в т.н. Туловско поле за да се бие с намиращата се там българска войска.

Следва описанието, което дава Йеросхимонах Спиридон за това събитие. Авторът е роден в Габровско, което е сравнително близо до мястото на събитието, поради което разказът му е изпълнен с важни подробности: „В лето 1454 събра султан Мехмет войска от около 500 хиляди и тръгна на останалите градове български и сръбски. Вървейки по този път, стигна до Филипопол и чувайки, че в Туловското, сиреч Казанлъшко, поле има българска войска, криеща се между планините, назначи паша с 150 хиляди войска и отидоха на Туловското поле. Там нямаше войска, а обикновен народ – жени и деца, криещи се между планините, събрали се от разни градове и села: сиреч Чирпан и неговите села, Велта (дн. Стара Загора – б.а.) и неговите села, Загура (дн. Нова Загора – б.а.) и неговите села, а също и от Сливен. И като видя народът пришествието на турците, много се побояха и завикаха със силен глас даже до небесата: „Господи помилуй!” И Господ чу техния глас и веднага издигна от земята мъгла и покри полето и настана голяма тъмнина. Турците се усъмниха, че българите са ги нападнали неочаквано и започнаха да се бият помежду си и се избиха до крак. Чак тогава се вдигна мъглата. Народът пък, като видя такова божие чудо, прослави Бога и свети Николая, защото в тази планина имаше манастир на св. Николай и нарекоха от тогава този град Мъглиж и до днес. ”

Най-подробно събитието е описано от известния български монах Онуфрий Попович Хилендарец. Този автор е роден в с. Енина до Казанлък и много точно предава както местната топонимика, така и съществени подробности от събитието, които са могли да се съхранят най-добре в паметта на местното население. Разказът е вмъкнат като приписка на с. 86-88 в неговия препис на Паисиевата "История славянобългарская" (Ангелов 1977:237-238). Ръкописът е от 30-те години на XIX в. и се съхранява под № 716 в светогорския Хилендарски манастир. Разказът е озаглавен „Конечное падении Болгарии под турецку власть” и гласи така (виж обр. 2):

"Две години след падането на Цариград (1453 г.) султан Мехмед (Мехмет II Завоевателят - 1451-1481) събра 500 хилядна войска с помощта на цариградското съкровище и се укрепи на престола. После прати войска да превземе останалите български и сръбски градове. Тръгнаха по пътя за Филипопол към Самоков, където имаше голяма войска българска[2]. По пътя като чу, че в Туловското поле (то есть Казанлъшкое) има българска войска, той веднага изпрати арабина Юсуф паша с 150 хилядна войска. Когато влязоха в Средна гора, намериха в тази планина манастир на свети Николай[3]. Изсякоха всички монаси, а манастира разрушиха и изгориха до основи. От там отидоха в село Турия, но не намериха никого. Изгориха селото. След това се спуснаха до село Армаганово[4] при река Тунджа. От тамошните височини съгледаха манастир в Стара планина, белеещ се като град[5]. Там под манастира се събрали селски жени и деца, освен малкото войска, а в Бялата кула[6] бяха генералските жени и деца и малко войници да ги пазят. Дето е сега Каза(н)лък, разделиха се турците на две: едни от Копринка да ударят Бялата кула (т.е. да атакуват крепостта Крън от запад - б.а.), а други – от Армаганово на град Николов (т.е., да атакуват Крън от югоизток - б.а.).

Когато народът и незлобливите деца видяха нападението на турците, извикаха всички в един глас: „Господи, помилуй, яко погибохом”. И господ ги чу. Турците пък, като чуха гласа, помислиха, че на тях нападат българи. В този час милостивият бог покри с мъгла цялото поле и настана тъмнина като в нощ.

Турците, идващи от Копринка, викаха на глас като бесни. И се смесиха при реката (Кара дере)[7], дето са сега лозята, тогава беше чисто поле. Пък другите мислеха, че са гяури. Така и другите си помислиха. Че като са удариха така крепко, от 4 часа до 9 часа[8] и се съсякоха като пчели до един. Само малко на брой, по-страхливите, дето стояха отзад се спасиха. И след деветия час, като се вдигна мъглата, като видяха, познаха, че наказание божие е паднало над тях. Побягнаха назад и намериха някакви луди до с. Турия. Попитаха ги много ли е българската войска, дето съсяка толкова турци за 5 часа. А онези им рекли, че няма българска войска, а само деца. Така засрамени отишли и казали на султана, че погинала цялата Юсуф пашова войска в Кара дере. Он се геня саде Къзанъмиш, то ест – „а то били само деца”. И оттогава се казва Черна речка (Кара дере) и (Бяла кула) Казанлък. До днес, вярно е, има Черна речка. Народът пък, като видя това чудо, прослави бога и светителя Николая чудотвореца и нарекоха тамошния град с името Мъглиж и до днес".

От разказа става ясно, че в похода е участвал значителен по брой отряд, не по-малко от 15-20 хиляди войници. Това ни дава право да заключим, че целта на похода е била превземането на голям укрепен град в тогавашната Крънска хора, а това трябва да е областния център Крън. Онуфрий Попович пише, че в атакуваната крепост е била разположена т.н. Бяла кула. Тъй като добре известната на местното население Бяла кула се е намирала в дн. Куленска махала на град Казанлък, това съобщение показва, че атакуваната голяма крепост (Крън) е била разположена на мястото на днешната Куленска махала. Достоверността на това съобщение се подкрепя и от подробното описание на оперативния план на самата атака. Атакуващите войски са се концентрирали в землището на дн. село Бузовград (Армаганово) и след като се разделили на две са атакували стоящата пред тях крепост (град) от две посоки: от запад през село Копринка и от югоизток на Бузовград през реката Кара дере (т.е., от към дн. с. Овощник, виж обр. 2). Това още веднаж посочва, че атакуваната крепост се е намирала северно от село Бузовград, на територията на съвременния град Казанлък.

Авторът съобщава и за голям манастир „Св. Никола”, който се намирал в подножието на планината и на името на който атакуваният град е наречен „град Николов”. С това название – град Николов, авторът показва, че още по това време св. Никола е бил небесен покровител на атакувания град, вероятно Крън. Св. Николай е бил тачен закрилник на Крънския (Казанлъшки) край, щом на негово име са кръстени проход и манастир в Сърнена Средна гора и връх и манастир в Стара планина.

Необходимо е да се обърне внимание и на още едно важно съобщение в този разказ. По времето, когато османо-турските войски са атакували т.нар. „град Николов”, в самата Бяла кула са се укривали множество жени и деца, пазени от малко войници. В най-ранния вариант, записан от йеросхимонах Спиридон се казва, че укрилото се мирно население се събрало от градовете и селата на един обширен район от днешните градове Чирпан, Стара Загора, Нова Загора и даже Сливен. От една страна това показва големината на обсадената крепост, способна да побере толкова много хора. От друга страна това събщение посочва, че в сравнение с крепостите, съществували по това време в посочения район от Чирпан до Нова Загора, атакуваният град Николов е бил най-голямата и силна крепост и само тя е можела да предостави закрила за мирното население. Тези две обстоятелства още веднаж подкрепят представата, че атакуваната крепост е била град Крън.

Във връзка с посоченото събитие трябва да се приведе и едно местно предание, известно както в устен, така и в писмен вид в няколко варианта. Същността му се свежда до това, че някакъв турски паша и неговите войски случайно срещат или откриват група жени и деца, укрили се в района на дн. град Казанлък. Приема се, че изненаданият от срещата паша възкликнал „какви бели момичета” (на турски ne akca kizlar) откъдето народната етимология извежда твърде наивно името на бъдещия Акча Къзанлък. Най-вероятно това народно предание представлява силно опростен и съкратен фрагмент на посочения по-горе разказ за превземането от войските на Арап Юсуф паша на град Николов и Бялата кула с укрилото се там мирно население. По тази причина вмъкването на възклицанието „какви бели момичета” в народната легенда трябва да се разглежда като опит чрез силата на народното въображение да се отговори на въпроса за произхода на топонима Акча Къзанлък.

Локализацията на град Крън върху територията на днешния Казанлък или близо до него се съгласува с високата концентрация около Казанлък на местни имена с основа „крън-кърн”: Къренска махала – най-старата българска махала в град Казанлък, местност Кáрни до село Енина, река Кърни и местност Кърни бряг до град Шипка, река Кърни вада до град Мъглиж.

В албум за културно-историческото наследство на Казанлък (Гетов и Цанова, 1967) са посочени общо 16 средновековни находки, намерени в обширния район от с. Тъжа на запад до с. Пчелиново на изток и екпонирани в музея на град Казанлък (таблица 1). Посочените предмети се датират в периода 11 – 14 век. От тях 7 са намерени в град Казанлък /един боздуган, пафти и др. - бел. ред./, което прави 44 % от общо намерените. Ако добавим към тях и четирите находки от с. Крън и Енина, които са много близо до Казанлък, получаваме 11 предмета, т.е, 67 % от общо намерените 16 предмета. Този резултат подкрепя извода, че през късното Средновековие (12-14 век) на територията на Казанлък е имало голямо селище с население много по-многобройно от това на останалите селища от посочения район.

Твърде показателно и изпълнено със символика е и погребението на един виден османо-турски военначалник, вероятно Сараджа паша, на днешната височина Тюлбето в непосредствена близост до Куленската махала. Сараджа паша е управлявал района на град Крън в първото десетилетие след неговото завладяване. Предвид на защищаваната теза, че Крън се е намирал в района на Куленската махала, в подножието на Тюлбето, се налага мисълта, че мястото за гробницата е избрано така, че да символизира победата на османо-турската войска над една значителна и упорито отбраняваща се провинциална столица, каквато е била град Крън.

                                                           --------------------------------- 

ИЗТОЧНИЦИ:

Овчаров Т. Към въпроса за местонахождението на средновековния град Крън. В: Казанлък в миналото и днес. Годишник книга 6. Пловдив. 2001. Изд. къща Вион. С. 68-71.

Ами Буе. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838. 1. Маршрут от Белград за Константинопол през Пожаревац, Милановац, Видин, Шипченския Балкан и Андринопол. В: Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. и ред. Бистра Цветкова. 20. София. 250

Ангелов Б. „Из историята на старобългарската и възрожденската литература”. Наука и изкуство. София. 1977, с. 237-238

Бозвели Неофит Хилендарски. Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество. Часть пятая. Крагуевац. 1835. с. 13

Гетов Л., Цанова Г. Народен музей Казанлък. Старо изкуство. Изд. Български художник. София. 1967.

Енчев И. Дневник. Фрагменти. 1899 - 1909. Изд. Вион. Пловдив. 2012.

Зарев К. Имената на селищата от Казанлъшкия край през 15-19 век и Казанлък в географски карти от 16-18 век. Казанлък в миналото и днес. Годишник. Кн. IV, 1994, с. 65-69

Иванов И., Минкова М. За произхода на името на град Казанлък и местоположението на средновековния Крън. В: Проблеми и изследвания на тракийската култура. Том VI. Казанлък, 2013. Издава ИМ „Искра” – Казанлък. Казанлък. с. 173-184

Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе словенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон. Стъкми за издание В. Златарски. София. Печатница на Ив. Г. Говедаров и С-iе., изд. Св. Синод на Българската Църква, 1900, с. 98-99; Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском. 1792. Предговор Б. Христова. 1992. София, изд. ГАЛ-ИКО, 1992; Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев, ред. П. Тотев, Габрово, ИК Луна, 2000.

Колин Имбър. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000

Кюркчиев М. Розовец. Пловдив, 1985, с. 38

Маринов Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. СбНУ 28, 1914

Паисий Хилендарски. Царственик или История болгарская: която учи от где са Болгаре произошли, као са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго подпаднали из Мавробира Латинскаго, Барония, Иоана Зонара, Буефира Францужскаго, Теофана Греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана. Издадено и преработено от Христаки Павловича. Будим (Будапеща). 1844.

Фотинов Кωнстантин Г. Общое землеописанiе вкратце за сичката земля. Преведено от греческiй на славяноболгарскiй язык, умноженно же с распространенiем и прибавленiем многоразных потребных областей, и сега перво на свят издано трудом Кωнстантiна Г. Фотiнова. Смирна. В типографiи Л. Дамiанова, 1843. с. 88-89

Шкорпил Х. и К. Могили. Пловдив, 1898, с. 116

[1] Съвременната форма Казанлък е русизъм, зает от руските военни карти от XIX в.

[2] Явно има хронологично смесване на събитията по превземането на Белград със събития от легендарната битка на цар Иван Шишман при Самоков - б.а.

[3] Развалините на този манастир още още личат край шосето до село Розовец (Рахманли) в южния край на прохода Свети Никола (Кюркчиев 1985:38 ).

[4] Днес с. Бузовград (Зарев 1994:65-69). В XV в. селото се е наричало Каладжъ армаган кьой, в 1676 г. – с. Армаган, а през XVIII в. – Армаганово.

[5] Става дума за несъществуващ днес манастир, носещ името Св. Никола, разположен северно от село Бузовград в посока към Стара планина.

[6] Известната Бяла кула в Куленската махала на град Казанлък.

[7] Една долчина в равнината между дн. села Овощник и Черганово на 7 км югоизточно от Казанлък.

[8] Явно става дума за старобългарско време, когато часовете се броят от изгрева на Слънцето.

--------------------------------------

Бел. ред. Заглавието на изследването е от редакцията.