Диверсантската група на Щако в архивите на ДС

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Строго поверително! Справка за изменниците на родината понастоящем диверсанти, анархистите Мильо Иванов Иванов /Казака/, Дончо Христов Караиванов и нелегалната Емилия Дончева Караиванова – жена на

последния, присъединила се към диверсанската група.

1. Мильо Иванов /Казака/ е роден на 1.IV.1923 год. в с. Павел-баня, Казанлъшко, българин, изменник на родината, понастоящем диверсант, неосъждан, въдворяван в ТВО за активна анархистическа дейност, с прогимназиално образование, електро-монтьор, живял на ул. „Бабина глава“ 29…

2. Дончо Караиванов – роден на 26.IХ.1922 год. в с. Павел-баня, Казанлъшко, българин, изменник на родината, а сега диверсант, с незавършено висше образование – медицина, осъждан за анархистическа дейност преди 9 IХ 44 год., за активна анархистическа дейност е въдворяван в ТВО-Куциян, женен без деца, живял на ул. „Ал. Константинов“ 17… От агентурните материали за него е видно, че той е анархист още като ученик. За активна дейност е арестуван, а впоследствие и съден за участие в конспирацията на 23 Шипченски полк, като излиза от затвора на 9 IХ 44 год. После е студент-медицина, като и тук е развивал активна анархистическа дейност. На 10 VI 45 г. е арестуван заедно с 30 други анархисти при опита им да проведат конференция на Витоша, за което е въдворяван. След освобождаването му отново се включва активно… сам изнася доклади за историята на анархизма в които явно подчертавал умразата си към БКП и ОФ. На 13 III 1947 год. е отново арестуван като ръководител на студентите анархо-комунисти участвали в акцията против законопроекта за висшето образование, за което е въдворяван в ТВО-Куциян, а впоследствие бил преместен в ТВО-Ножарево, Тутраканско. От тук е освободен поради подадената от него декларация до др. пом. Министър по ДС в която всецяло се разкайва за анархистическата си дейност и обещава занапред да скъса всецяло с нея и да се включи активно на страна на антиимпериалистическия лагер. Същия е изключен от редовете на народното студентство… Още от м. VIII 1948 год. е имало данни за подготовка на бягство от негова страна.

3. Емилия Караиванова – родена на 23 VIII 1925 г. в гр. Радомир, българка, диверсант, с незавършено висше образование – агрономство, неосъждана, въдворявана за активна анархистическа дейност в ТВО, омъжена… Произхожда от заможно градско семейство, баща ѝ се оформя като опозиционер след 9 IХ. Завършва гимназия в Димитрово /Перник – б.а./. След девети септември става активен член на Федерацията на анархо-комунистите в България. Лично вербова нови членове. От изложението на студента Атанас Ганев е видно, че Емилия е кандидатствала за член на ДСНМ, но на събранието при приемането и е заявила, че не скъсва с анархистическите си убеждения и когато събранието отхвърля молбата и и тя е трябвало да го напусне, преди да си излезе Емилия нарича цялото събрание простаци и си излиза.

По характер е съмомнителна и горда. Фанатизирана анархистка. Като студентка е живяла с анархистката Зоя Петканова като често са били посещавани от мъже, които нерядко пренощували при тях, за което били предупреждавани от милицията.

Била е в интимни отношения с анархиста Иван Дойков /Белото/, но през 1948 година е сключила граждански брак с анархиста Дончо Караиванов, понастоящем диверсант. Емилия за активна анархистическа дейност е въдворявана в ТВО, като на два пъти е превъдворявана за грубо държание в общежитието.

По Дончо Караиванов и жена му Емилия са работили агентите „Лиляков“ и „Антов“, но дали още са на връзка не ни е известно.

София, 15 март 1954 година

----------------------------

Бел. ред. Запазен е автентичният правопис на архивните документи

/следва/