Щако жертва себе си, Казака е осъден на смърт, а Емилия и Дончо завършват живота си в Париж

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

За около две седмици след полученото донесение, ДС затяга обръча около четиримата горяни. За целта са вдигнати на крак милицията, Вътрешни войски и верните партийци – хилядната хайка обгражда Средногорието в районите на Кавак-дере, Ябълката, Карагитлийска, Сахранска и Симитлерска гора.

В околните села с барабан е оповестено никой да не излиза в посочения район, тъй като военните ще провеждат стрелби. Две картечни роти, 23 камиона, натоварени с войници, блокират планината над Павел баня. Над гористите била кръжат военни самолети.

По това време – предиобеда на 25 март - на пост пред землянките е Емилия. Тя първа забелязва пъплещите кордони на блокадата. Свличат се в близкото дере, но там се натъкват на патрулни тройки. Сражението започва. Четирима срещу няколко хиляди. Първите два кордона на блокадата са от невинни войничета на редовна служба; третият кордон е от милиционери и партийци, които не рискуват нахалост скъпоценния си живот.

Богдан е най-опитният – той поема отговорността да задържи противника, отивайки на сигурна смърт. Докато другите се опитат да пробият блокадата. Милю, Дончо и Емилия мятат няколко ръчни бомби и хукват напред. За нещастие, ответна бомба избухва зад гърба на Казака и го ранява в плешката. Той изгубва съзнание и бива задържан. Дончо и Емилия, като по чудо успяват да пробият и другите два обръча и се измъкват невредими!

Щако е ранен и остава да лежи по корем. Чува се лай на следови кучета и стъпките на болшевишките наемници, които го приближават. Когато понечват да обърнат тялото му по гръб, той взривява последната си ръчна граната…

Началникът на Вътрешни войски генерал-майор Гилин долага на своето началство следното: „По нареждане на командира на оперативната група майор Стоянов използувайки резерва си и бойци от прочистващата група организира преследване на бандитите в блокирания район и благодарение на умелите боеви действия на лейт. Ж. Я. П. и редн. Ц.А . от Николаево съчетано с правилното използване на разискни кучета бе ликвидиран главатаря на бандата.”

Въпреки неимоверните усилия на ДС да ги залови, Емилия и Дончо за шест месеца успяват да се доберат до Париж, където прекарват остатъка от живота си… Милю Казака бива осъден на 20 години затвор. Но, след като се държи дръзко по време на съдебния процес и после отказва да сътрудничи на комунистите, на втори закрит съдебен процес той е осъден на смърт. От София е откаран в Бургас и вероятно в тамошния затвор присъдата му е изпълнена…    

Така завършва финалната страница от епичната горянска съпротива срещу кървавата диктатура на комунистите в България. Международната обстановка се разведрява и българската емиграция прекратява опитите си да се бори с оръжие в ръка срещу „народната“ власт…

Горяна

/вместо послеслов/

Убили са баща ми през 1954 г. и са го изгорили в пещите на Пожарната в Казанлък, за да не остане ни вест, ни кост от него… И се започна, обиск след обиск. Покъщнина и дрехи изхвърляха на двора. Бях в IV клас, нямах 10 години. След училище играехме с децата. Но един ден Румяна ми каза: „Баща ти е предател, убиец, престъпник и ти няма да играеш с нас!“

После, в трети курс в Строителния техникум, в час влязоха двама милиционери. Заведоха ме до милиционерската кола, спряна пред входа на техникума така, че добре да се вижда. В Държавна сигурност ме поеха двама, единият – костюмиран, каза да го последвам; другият с брич, ботуши и в ръката му бич тръгна след мен. Слизахме по едни стълби надолу, видяха ми се безкрайни. Влязохме в стая като килия, само че с бюро. Костюмираният седна зад бюрото, биячът остана зад гърба ми. Костюмарят обруга баща ми и каза, че трябвало да се откажа от него. Бутна към мен документ, на който трябвало само да се подпиша.

Попитах костюмаря:

– Вие имате ли деца?

– Да, две.

– Представете си, че децата ви са на моето място и се откажат от вас. Как ще се почувствате? Хубав, лош, това е моят баща и аз никога няма да се откажа от него…

                              ----------------------------------------------------------------------------

Паметната плоча, поставена на родната къща на Щако, веднага бе душмански начупена на парчета. Което показва, че Призракът на комунизма все още е жив и броди наоколо...