Твърди в интервю за „Гласът на България“ следователят Благой Емануилов

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Разговаряме с бившия следовател Благой Емануилов по старата ни тема – за царските деца от династията Романови, завършили живота си в село Габарево. За непосветените – ето предисторията: през лятото на 1922 г. в казанлъшкото село пристигат 5-6 руснаци,

между които млада жена на около 20-22 години. Жената се записала в кметството с името Елеонора Албертова Крюгер, но местните жители я наричали г-жа Нора. Малко по-късно в Габарево пристига и един по-млад мъж с болнав вид. Той се записал с името Георгий Павлович Жудин, но го наричали Жорж. И двамата завършват живота си там и биват погребани в селското гробище. От четвърт век насам в Габарево се твърди, че Жорж и г-жа Нора са в действителност Алексей и Анастасия Романови, т.е. децата на Николай II. Благой Емануилов е участвал в един от опитите за ексхумация на техните кости.

Как мислите г-н Емануилов, каква е причината за появата на толкова лъже-Анастасии?

- По-ясни данни за спасяването на Алексей от разстрела дава руският писател Едвард Радзински. В книгата си "Николай II" той цитира Татяна Боткина, дъщерята на разстреляния с царското семейство д-р Боткин. В мемоарите си тя пише, че след като отвели Николай II от Тоболск, запитала един от тоболските монархисти: „Защо вашата организация не направи нищо?“ „Ние се организирахме да спасим Алексей Николаевич“ - бил отговорът. Очевидно, царският син Алексей е скрит. С него обаче е изпратена и Анастасия, тъй като двамата са си били най-близки. А бащата Николай II, за да остане в тайна тяхното отсъствие от семейството, поставя техни двойници.

Марк Касвинов пише в книгата си "23 стъпала надолу" на стр. 456: "Агент на германската тайна служба в къщата е фрейлината София Букегевден." Авторът нарича "къщата" губернаторския дом в Тоболск, в който живее царското семейство. Очевидно, тя е предала в Берлин информацията за скриването на Алексей и Анастасия. Междувременно, германците решават да използват двойница на Анастасия за прибиране на огромните авоари на Николай II, намиращи се в банките в Париж, Лондон и Ню-Йорк. И така, на 17 февруари 1920 г. млада жена се хвърля във водите на Ландер канал в Берлин. Уж с цел да се удави. Но била спасена от случайно намиращ се там полицейски патрул. Дали случайно или нарочно се е намирал там патрулът, всеки може да разсъди сам. Удавницата веднага била откарана в болница. От получения стрес тя изгубила паметта си и не можела да каже нито коя е, нито каква е. Затова и в полицейската, и в болничната документация била записана "неизвестната госпожица". След известен престой в болницата "неизвестната госпожица" била прехвърлена в дом за душевно болни Далдорф, край Берлин. Малко по-късно „загубената“ ѝ памет се възвръща и тя заявява "Ich bin Anastasia" (Аз съм Анастасия). И в Германия към нея вече се отнасят с голямо внимание. Тя живее в скъпи хотели и санаториуми, канена е на всички аристократични балове и увеселения. Около нея се изгражда внимание като към царска особа. "Неизвестната госпожица" вече е снабдена с паспорт с името Анна Андерсън.

Тази лъже-Анастасия, тя ли е причина съветските служби да създадат „Записките на Юровски“?

- Безспорно, хората на Дзерджински проумяват намерението на германците - от двойницата на Анастасия да направят единствената наследница на Николай II. Затова в спешен порядък създават контра-аргументи. Чекистът Павел Медведев, участник в разстрела на семейството, през 1920 г. пише протокол. В него описва, че след разстрела Анастасия започнала да дава признаци на живот и била доубита с щиковете на пушките. А Алексей започнал да стене и Юровски му стъпил на главата, стрелял в ухото му и той затихнал. Също и Яков Юровски през 1920 г. пише своята "Записка", за да посочи, че труповете на Алексей и Анастасия не са погребани в общия гроб, а са изгорени. Така след такива данни никой не може да твърди, че Анастасия е жива. По този начин намерението на германците да приберат богатствата на Николай II от банките става неосъществимо. През 30-те години Анна Андерсън завежда дело пред германския съд със искане да бъде призната за Анастасия, дъщерята на Николай II. Делото приключва през 1938г. Решението на съда е: "Не се установява Анна Андерсън да е Анастасия".

Германците не успяват да вземат парите на Николай II, но те очевидно не са единствените желаещи, нали?

- Да, създадената документация, че са загинали и Анастасия, и Алексей има и друго предназначение. Знае се, че когато едно лице почине и не остави наследници, наследник е държавата. И след като Николай II не оставя наследници, огромните негови банкови влогове ще се наследят от съветската държава... Но банките не бързат да плащат. Те имат интерес парите да стоят при тях колкото може по-дълго. Затова правят собствено разследване за установяване липсата на законен наследник. На тях е известно, че на следния ден след разстрела на царското семейство из Екатеринбург тръгва слух, че две от децата не са сред убитите. Установяват, че тези деца Анастасия и Алексей се установяват да живеят в Габарево, България. Попадат на информация за женитбата на Елеонора Албертова с д-р Пьотр Алексеев, която става на 26 септември 1924 г. Във венчалния акт свещеникът е записал, че Елеонора Албертова е вдовица и за нея този брак е втори. Събират и информация, че от този втори брак Нора няма потомство, но от първия не е известно. В Габарево има твърдение, че е имала дете, но то е починало още като бебе...

Но историята на лъже-Анастасиите не спира до Анна Андерсън, нали?

- Така е, принцеса Анастасия Романова продължава да вълнува въображението на мнозина и до днес. На 8 февруари 2000 г. българската преса разпространи съобщението на радио "Долче Веле", че българската емигрантка в САЩ Любка Терзиеф заявила пред вестник "Маями Хералд", че е внучка на Анастасия Романова. След като избегнала разстрела на царското семейство принцесата дошла в България. Тук станала учителка по руски език. Омъжила се и родила четири деца. Едно от тях бил нейния баща - разказала тя. За да докаже своя царски произход, Любка Терзиеф потърсила помощ от Кен Конрад - сенатор демократ от северна Дакота. Поискала да бъде подложена на генетичен тест. Кореспондентката на радио Дойче Веле в САЩ, Лада Трифонова установила, че в офиса на сенатора наистина е депозирана такава молба. Но вестник "24 часа" от 20 март 2002 г. публикува опровержение от Стефка Въжарова, майка на Любка Терзиеф: "За пари ли го прави, не знам, но всичко е пълна измислица".

В тази история бях замесен и аз – след като в медиите излязоха претенциите на Любка Терзиеф, още на следващия ден 9 февруари при мен в Габарево дойде журналист от БТА. Той ми обясни, че по повод твърдението на Любка Терзиеф, клиент на БТА от Лондон иска аз да потвърдя дали Елеонора Албертова (г-жа Нора) е имала деца, а от там - имала ли е внуци. Поисках името на клиента от Лондон, но не ми се даде.