Едно интервю с командира на 61. механизирана Стрямска бригада

Цончо ДРАГАНСКИ

Бригаден генерал Деян Дешков е роден на 25 ноември 1975 г. в Чирпан. Завършил е НВУ „Васил Левски” със специалност „Мотострелкови войски” през 1998 г., Командно-

щабния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Канзас през 2006 г. и Армейския колеж на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания (равнозначно на генерал-щабния курс у нас) през 2015 г. Започнал е офицерската си служба като командир на механизиран взвод в 61. Стрямска бригада. Бил е помощник-началник щаб по бойната подготовка на батальон, помощник-началник на отделение „Тактическо” на батальон, командир на механизирана рота, началник-щаб на батальон, заместник-командир и командир на батальон, началник-щаб на бригада, заместник-командир на 61. бригада и заместник-началник на щаба на Сухопътните войски. Участвал е на мисии като командир на рота в състава на 4-и пехотен батальон в Ирак и като командир на 5-а и 9-а рота на летище „Кандахар” (Афганистан). Награждаван е от министъра на отбраната с почетен награден знак „България – НАТО” – ІІ степен, както и с други награди от началника на отбраната и преките му командири. От 31 май т.г. бригаден генерал Деян Дешков е командир на 61. Стрямска механизирана бригада.

Господин бригаден генерал, завърнахте се в 61. бригада след една година, вече като неин командир. С какво ви обогати длъжността заместник-началник на щаба на Сухопътните войски?

– Даде ми друга перспектива, една по-обща картина на това, което се случва във войските, друг поглед върху международните и националните учения и процеса на планиране в Сухопътните войски (СВ). Имах добра представа за 61-ва бригада, какво е планирането и качеството на изпълнението на задачите, но нямах никакъв поглед върху другите формирования в СВ. Също така, работех непосредствено с командира на СВ и неговия заместник, с началника на щаба. Всичко това ми отвори доста по-широко погледа, даде ми други идеи и за тази позиция, която сега заемам, даде ми една по-далечна перспектива на виждане, когато планирам въпросите на бригадата и си давам указанията.

Изненадахте ли се от назначаването Ви за командир на 61. бригада и повишаването Ви в звание бригаден генерал?

– Бях изненадан. Да, всеки курсант още от военното училище, всеки един млад лейтенант се вижда в мечтите си най-малкото бригаден генерал и то такъв, който има личен състав, въпреки неговият недостиг в момента и липсата на кадри. И тази мечта ми се сбъдна. Изненадах се, защото не знаех, че ще има смяна на командирите на 61. бригада. Нямах обаче никакво колебание и когато ми беше предложена длъжността, приех веднага.

Защо е важно за един офицер да преминава през всички длъжности в своята кариера?

– Моето мнение е, че не трябва да се прескачат длъжностите, поради простата причина, че няма как да поставяш задачи и да изискваш от някого, без да имаш представа за неговата дейност, естеството на неговата работа. Затова според мен, за да заемеш една командна или щабна длъжност, би трябвало да си преминал през предходните.

Като се завърнахте, установихте ли някакви промени в бригадата?

– Смятам, че бригадата се развива. Мога да кажа, че наследството е добро. Моята цел не е да променям нещо драстично, а да продължим да надграждаме това, което е постигнато към момента. И другата ми цел е каквото и да надграждаме, трябва да го правим така, че то да е постоянно и по възможност с по-малко нерви, да има пот, но и спокойствие.

Доколко бригадата е окомплектована с офицери, сержанти и войници?

– Окомплектоването е най-голямата ни болка. Ако решим въпроса с некомплекта от личен състав, всичко останало ще мине на заден план. Голямата натовареност, изнервянето, дори и времето за подготовката на личния състав идва от там. Един военнослужещ преди изпълняваше една задача, а сега му се възлагат три или четири. И тук говоря не за бойната подготовка, а за всекидневните задачи. Според мен, окомплектоването е основният ни проблем, всичко останало се върти около него. Голяма част от останалите проблеми, мисля, че могат да се решат, ако се реши окомплектоването. Некомплектът при нас е голям, а най-голям е в механизираните батальони. И целта ни e с новите щатове в тях да се подобрят и направят по-привлекателни длъжностите, които са критични. Второто е да се подобри начинът на подготовка и приемствеността на тези основни длъжности.

Какви бяха по-важните събития, откакто заехте новата си длъжност?

– Преминаха полеви подготовки на батальоните, бойни стрелби с взводовете от механизираните батальони, сертификация на рота „Алтеа” от състава на 3-и батальон, планиране за КЩУ… Наскоро наши военнослужещи участваха в „Гордиев възел 2019” в Гърция.

Какво бе характерното за „Гордиев възел 2019”?

– То е годишното КЩУ на Корпуса за развръщане на НАТО в Гърция. Нашата 61. бригада е прикрепена към него от няколко години за участие в учения и подготовки, но не сме част от корпуса за действие и реакции при кризисни ситуации. Ползата от участието е голяма, защото „Гордиев възел” дава по-висок поглед по отношение на начина на работата в щабовете, връзката между оперативното и тактическото ниво. А това е полезно за личната подготовка на старшите офицери. Второто, което ни дава участието, е съвместната работа с военнослужещи от няколко нации от НАТО.

Какво предстои на бригадата до края на годината?

– В 61. бригада всяка година винаги е била „гореща”, както, разбира се, и в другите формирования на СВ. Но мога да обърна внимание на няколко елемента, които са ни във фокуса до края на годината. Това е участието ни в три международни учения. Едното е в Грузия с наш пехотен взвод и щабни офицери, второто е в Албания с батальона за защита на силите с целия ни екип за обезвреждане на незвривени боеприпаси, а третото е „Родопи-19” със 101-ви алпийски полк, в което ще участваме с два пехотни взвода като „противник”. Предстои и поредното сертифициране и дежурство на рота „Алтеа”. През октомври е планирано тактическото учение с бойна стрелба „Мирен страж-19” на 3-и механизиран батальон с усилени формирования от бригадата. През ноември ще се състои КЩУ, в което щабът на бригадата е обучаван и се ръководи от Командването на СВ.

Имате ли принципи, които сте отстоявали през годините?

– Имам няколко принципа, на които ще продължавам да държа. Те не са свързани само с това, че съм офицер от Българската армия. Дали успявам и доколко ще успявам, това могат да го кажат хората около мен. Най-вече, искам да бъда честен и открит с хората. Хубавото и лошото трябва да се казват в очите и ако има проблем, той да се разисква, за да бъде решен. Това е основният ми принцип. Също така, когато се вземе едно решение, личният състав трябва да бъде информиран, да няма недомлъвки, а да се каже изцяло какво се иска от него. Стремя се да обясня ясно какво трябва да се случи като крайна цел, за да могат подчинените да намират пътища за нейното постигане.

Как прекарвате свободното си време време?  

– През последните години, обикновено в събота и неделя, практикувам тактическата стрелба. Изграждат се сцени и се стреля с автоматична пушка или пистолет в различни условия. Разликата от динамичната стрелба е, че в тактическата се използва тактическо снаряжение за бойна обстановка и щатно оръжие. Аз стрелям с личното си оръжие и съм си закупил тактическо снаряжение. Така че, и хобито ми е свързано със службата.

---------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на това интервю е в Информационния център на МО