Да си спомним как се е състояла революцията, наречена Съединение

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Тържеството за Деня на Съединението ще се проведе в казанлъшкия катедрален храм „Свети Йоан Предтеча“ (зад Пощата), на 6. септември, от 10:00 ч. Нека заедно да отбележим Деня на Съединението на Княжество България и Източна

Румелия! За случилото се през септември на 1885 г. има много разкази от съвременниците на това бурно време. Въз основа на архивни материали пъзелът на съдбоносните събития е сглобен в „Български хроники“ на Стефан Цанев. Повечето от представените факти ги няма в учебниците по история, но те по автентичен начин разкриват как точно се е развила революцията „Съединение“:

На 2 септември 1885 г. в бунтовното Панагюрище ударили камбаните, три момчета развели трикольорното знаме с гърмежи във въздуха и викове: „Долу Източна Румелия! Да живее княз Александър! Да живее Съединението!“.

Капитан Кънчев, шеф на жандармерията в Татар-Пазарджик, отива там, изловил комитетските люде, отвел ги в гората, навързал ги по дърветата, обрал им лъвските знаци от калпаците и… потушил бунта.

Полицията започнала да души, започнали арести, имало опасност делото да пропадне, затова БТЦРК решил превратът да се извърши 10 дни по-рано (насроченият ден бил 15 септември) – и през нощта на 5 срещу 6 септември въстаническите дружини на Чардафон от Голямо Конаре, на поп Ангел от Конуш, на Иван Арабаджията от Царацово, на Панайот Хитов от Сливен, на Коста Паница от Чирпан, четите от Панагюрище и Копривщица, от Татар-Пазарджик, от Ихтиман, от Катуница и пр. тръгнали към Пловдив, обсадили го в полунощ и чакали да удари камбаната на църквата „Св. Георги“, за да нахлуят в града от всички посоки, а майор Данаил Николаев повел дружината си към конака… Обаче камбаната не удряла.

„Селяните на Чардафона идеха накичени с цветя и пееха: „Напред ни чака слава“ – пише Рихард фон Мах, автор на „Из българските бурни времена“ – Чардафон яздеше кон и покрай него, също на кон, беше девицата от Конаре – Делка Шилева, със знаме в ръка.

Като начетен човек Чардафон обясняваше: когато френците потеглили за своята велика революция, имали също девица за знаменосец – Орлеанската Жанна д’Арк. А което могат френците, могат и Голямо-Конарчени!

Това се харесало на селяните и те избрали учителката си за знаменосец.“

Докато въстаниците, водени от българската Жанна д’Арк, обкръжавали Пловдив, пеейки „Напред ни чака слава“, началникът на пощенската станция Тодоров, правейки се на по-жандар от жандарите, тичал из нощните улици на Пловдив с пищов в ръка и арестувал де когото срещнел в тъмното, душел като копой край плетовете, слухтял под прозорците, надничал през ключалките на вратите. В полунощ разбудил Гавраила Кръстевича (б.р. – през пролетта на 1884 г. под натиска на Русия княз Богориди е бил отзован и за генерал-губернатор на Източна Румелия бил назначен Гавраил Кръстевич, който преди това е заемал висши длъжности в турската съдебна йерархия. Затова на Кръстевич викали Гавраил паша, а Захарий Стоянов го кръстил Треперко паша) и му съобщил, че в града се готви нещо страшно:

– Ваше Високопревъзходителство, скоро конакът ще бъде обиколен от въстаници, Паница се заканва лично да ви забие ятагана в гърдите!

Кръстевич отвърнал:

– Аз не искам да ви слушам… Аз нищо не съм чул…

- Да телеграфирам в Цариград да пратят войска?

– Не трябва да се съобщава нищо в Цариград. И аз съм българин, каквото стане, нека стане. Идете си, лягам си…

Съблякъл се Кръстевич и си легнал.

По това време майор Николаев заобиколил с войниците си конака и извикал:

– Отворете вратата или ще докарам оръдието!

Зад желязната решетка се показал полицмейстерът майор Коростильов.

– Майор Николаев – казал той, – здесь хранится жизнь генерал-губернатора.

– Так, батенька – отвърнал Николаев, – мы будем лучше хранить его, чем вы. Известете на Кръстевич, че е свален, и ми донесете ключовете!

Вместо отговор полицмейстерът се обърнал към строената в двора охранителна рота и извикал:

– Приготви се за стрелба!

В редиците на ротата настъпило смущение. Някои от войниците вдигнали пушки.

Тогава майор Николаев извикал:

– Момци, слушайте! Аз съм българският майор Николаев. Да живее Негово Височество князът на България Александър Първи, да живее Съединението, ура!

– Урааа! – отвърнали дружно и гръмовито войниците.

Тогава полицмейстерът Коростильов отключил вратите, но Николаев не влязъл, за да не излезе, че това е военен преврат, а изпратил да извикат председателя на Революционния комитет Захарий Стоянов и заповядал да бият камбаните, за да се събере народът.

Захарий обаче го нямало.

„В това време бърза откъм градската градина към конака Дригалский паша (генерал Август фон Дригалски паша – поляк на турска служба, командващ жандармерията и милицията в Източна Румелия) – разказва майор Николаев пред журналистите Евгений Лвов и А. фин Хун – и виждайки, че войниците не му отдават чест, свирепо се нахвърля върху мен и крещи:

– Major, qu’ est ce que cela veut dire?! (Майоре, какво означава това?!)

Отговарям:

– Не ви познавам.

– Comment?! (Какво?!)

И крещи нещо на адютанта си, адютантът превежда:

– Ще ви дам всичките под съд – от майора до последния войник!

Тогава моят адютант поручик Стефанов не издържа и крещейки в лицето на Дригалски: „Вие сте арестуван!“, изпразни револвера си в краката му.“

Дригалски подхвръкнал и изчезнал.

„След всичко гореописано – пише по-късно в спомените си майорът – най-после се яви и Захарий Стоянов, на когато се бях много ядосал, че не се явява овреме при изпълнение на такъв съдбоносен акт, толкова повече, че споразумението ми с Комитета беше още при влизането на войските в града да бият камбаните на всички черкви в града – нищо от тая работа не се изпълни.“

– Хайде бе, комитаджий, къде сте? – сърдито извикал майор Николаев на дошлите най-сетне Захарий и Иван Андонов (секретар на БТЦРК). Вървете да съобщите на пашата, че е свален!

– Ама защо ние… – мъчел се да се измъкне Захарий.

Само няколко дена преди това Захарий храбро пишеше във вестника си „Борба“ за Треперко паша (Гавраил Кръстевич): „Прочее, нека пукне! Неговото падане е нашата национална победа!“, но сега като влезли с Иван Андонов и поручик Стефанов в спалнята на пашата и като видели клетия старец да „лежи буден в железния креват, покрит с юрган, само главата му открита, а палтото и панталонът му окачени на таблата на кревата, Захарий не знаел какво да каже.

– Облечете се, бае Кръстевич – мънкал той (Според Иван Андонов той бил казал това, а после Захарий бил повторил думите му…) – и дойдете с мен вън, защото народът иска да ви види…

Иван Андонов бил по-куражлия и, според собствените му скромни признания, произнесъл следната храбра реч:

– Господин Кръстевич, ние сме упълномощени със Захария Стоянов от името на народа и войската да Ви обявим, че Вашата власт е съборена и престава да съществува вече; вместо нея прогласено е съединението на Южна България със Северна в името на Негово Височество българския княз Александър Батенберг!

Кръстевич безмълвно се надигнал от леглото и започнал да се облича, но ръцете му треперели и говорел на пресекулки:

– Съединение – съединение… та какво от това? И аз съм българин…

Захарий му помагал да се облече, закопчал му копчетата на мундира и му говорел дружелюбно:

– Ние нямаме нищо против вас, а само против пашата, бае Кръстевич…

– Тъй, тъй… и аз съм българин – промълвил пак старецът. – Ако съм изгубил всичко, то поне народът спечели… (според поручик Вълю Стефов).

Двамата със Захария – продължава Иван Андонов – той отдясно, аз отляво, го хванахме и го поведохме по коридора. Щом се показахме вън, народът почна да вика:

– Да живее Съединението! Долу Източна Румелия! Долу Треперко паша! Ураа!

Това се продължи близо 10 минути. Дворът беше пълен с граждани, селяни с десетина разни знамена. Спряхме пред стълбата, дето чакаше впрегнат пашовският файтон.

Щом Кръстевич се качи на файтона, отляво влезе голямоконарската девица Недялка Шилева, годеница на Чардафон Велики, облечена в комитаджийски дрехи, въоръжена с револвер и гола сабя, и при буен смях на селяните и войниците седна до Гавраил паша.

Додето да тръгне файтонът, Кръстевич се обърна към нас:

– Съединение разбирам, но това голямо оскърбление за мене, да ме конвоира една жена… Ние му отговорихме, че това е волята на народа и той е длъжен да се подчинява.“

Поразкарали го така Треперко паша из града за смях на народа, конвоиран от чардафоновата Жанна д’Арк, откарали го после в Голямо Конаре, оттам – в София, от София – в Цариград.

-----------------------------------

Бел. ред. Материалът на Стефан Цанев е подготвен за печат от „Старозагорски новини“